Село Друган, община Радомир

Всичко започна... всъщност не мога да кажа как точно, защото вече е назад във времето. Вчера моя милост бе удостоена с награда във фотоконкурса на община Радомир. Да честитим празника на общината с пожелание св. Димитър винаги да я пази!

Снимките в Радомир ми бяха много трудни. Там преобладават кабелите. Каквото и да исках да снимам, все в кадър влизаха снопове кабели. Но видях паметника на бозаджията, един красив орел, а фасадата от другата страна на орела ще се сетите и сами защо не съм я снимала - кабели! Интересно решение на собствениците на къщата, нарисували са голяма част от калкана като картина.

Паметникът на бозаджията в Радомир

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Една от хипотезите за произхода на името на града е, че е кръстен на български войвода Радомир. Поради лесното преувеличение на преданията на по-късен етап воеводата става болярин и се стига до цар Гавраил Радомир. По-достоверни са данните за велможа - дарител на манастира "Св. Възнесение" в гр. Щип. Има и анекдот, според който "Радомир" идва от призива на един мъж към жена му "Радо, мир!".

Инсталация за отглеждане на огромни тикви-цигулки

Храм "Св. вмчк Димитър"

В книгата на Георги Ковачев за Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха четем, че следва да се отчетат следните факти (става дума за Радомир през XIX век):

1. За българите от това изостанало място тези институции и дейците им дълго време дават приемлив отговор на възникващите нужди (социални поръчки) от всякакъв род.
2. Добитата тук елементарна грамотност способства деца и възрастни да осъзнаят предимствата, които носи учението.
3. Учителите духовници затвърдяват значението си на примери за преуспели в житейския си път хора.
4. Именно те непрестанно способствали да се олицетвори ползата от обучението и превръщането му в масов и дълготраен народен идеал - кога достъпен, кога не.
Къде и как се е осъществявало? По обективни причини до 60-те години на XIX век в самия град нямало подходящи хора и условия за развиване на подобен род дейности. Местното българско малцинство провождало потомството си да се учи в църквите на околните села и манастири. (Рилският манастир бил пределният връх за отбран кръг деца на по-заможни хора или стипендианти. Между другото пак там същите тези се черкували. Караманов, 1937 г.)
През 60-те години (на XIX век) паралелно с този процес и с миграцията на множество замогнали се хора от околността към Радомир начева и конституирането на българските духовни институции в самия център. Функционирането на новопостроената църква "Св. Димитър" (1866) с килийно училище е затруднено (поради обичайните процедурни, междуличностни и междугрупови стълкновения). Тези проблеми са преодолени към 1868 г., а окончателно заличени в 1869 г. с надделяването фракцията на "младите" и организирането на българска църковна община. Така прогресивната насока в развитието е заложена, а осъзнатото изоставане на просветно-образователното дело започва да се превъзмогва с бързи темпове чрез сполучливо и целенасочено инвестиране. Крайна точка на този подготвителен етап е привличането за учител на опитния Захарий Икономович Круша в периода 1869-1870 г., с което е направена значителна крачка към решителното ограничаване ролята на религиозния фактор в местното образование. Тогава началното училище започва да се помещава в отделна сграда, не в самата църква, но в нейния двор. За това съдействат причини и от съвсем утилитарно естество - нуждата от увеличаване на училищното пространство, за да бъде поет нарасналият поток от азбукарчета. По времето на З. Круша нововъздигнатият храм "Св. Димитър" имал затруднения в снабдяването с инвентара, заради което се наложило учителят да посредничи до Найден Геров за придобиване на нужните черковни четива и съсъди, а спрямо Христо Г. Данов - за учебни помагала. Последващото развитие на образованието Радомир дължи на архимандрит Зиновий, Захарий поп Петров, учил в Рилския манастир, замонашен, служител във Видинска епархия, завършил Белградската духовна семинария в периода 1868-1872 година.

Приведох на вашето внимание цялата тази информация, тъй като е важно да помним, че жаждата за знание е дошла от селото към града, селата са били по-прогресивни от градовете.

Тук можете да видите и работното време на храма

И тъй като времето беше прекрасно, а до следващата ми среща в София имаше много време, си измислих нещо за правене. По време на разходката ми из Радомир преди награждаването, на един магазин видях табела "Хляб от Друган". И реших да отида да купя хляб, да видя с какво е по-специален. Оказа се, че следобедната доставка още не е пристигнала. Затова отидох в Друган, на 10 минути от Радомир. Беше едно от малкото непознати за мен места в района. Намерих фурната и купих хляб. Бял, ръчен, с дебела кора. Чуден! Трябва да има предупреждение "да се яде разумно и с мярка", защото после човек ще се чуди как да свали залепналото...

Фурната в с. Друган

Новият храм на селото, "Възнесение Господне"

Село Друган е известно с дейността на читалището си и кукерския състав. На мен ми стана любопитно да видя параклиса "Св. Сребра", който чества своя празник на 1 ноември. Тъй като такава светица няма, стигнах до извода, че това е народното, останало от векове, наименование на святото място, изместило или непозволило да се наложи правилното название "Св. св. безсребреници Козма и Дамян". Предположението ми се потвърди, когато проверих. Моля, пишете в коментарите, ако лично вие знаете нещо повече.

Навесът в подножието на "Св. Сребра". До него спокойно можете да стигнете с кола по широк черен път. Той с плавно изкачване стига до параклиса. Моят съвет е да оставите колата при навеса и да продължите пеша по кратката пътека или по пътя.

Параклис "Св. Сребра", с. Друган

Чешмичката до навеса

Местното население обича да е на теферич, както се казва. В подножието и на "Св. Сребра", и на "Св. Димитър" има изградени места за събиране, готвене, хапване и пийване. Очевидно се ползват активно и едва ли са единствените около селото. Изградени са до чешмички.

Докато параклисът "Св. Сребра" скоро е бил изграден отново, манастирът "Св. Димитър" тъне в пълна разруха. Което не пречи на иманаярите да продължават да търсят ... нещо.

Такива гледки са чести и не мога да свикна с тях. Много ми е мъчно.

За да видите останките от манастира "Св. Димитър", ще е нужно да се изкачите на връх Огоя. В зависимост от това с каква кола сте или колко ви се ходи пеша, разстоянието за изминаване е различно. Бих казала, че е най-много 2 км в посока. Разходката е подходяща за всеки сезон, без летния.

Храмът на манастира "Св. вмчк Димитър" на връх Огоя

Останки от стопанска сграда

Гледките от пътя към манастира


Заслонът между нивите и манастира - може би на средата на хълма

Повече информация от сайта "Свети места":

"Времето на възникване на обителта не е известно. Малкото сведения за нейното минало изхождат предимно от местни предания. Ако се съди по архитектурните особености на манастирската църква и някои други структури, то основаването на манастира трябва да се търси не по-късно от XVI – XVII в. (късното средновековие). Самото му местонахождение на хълма Огоя (произлиза от угояване), на който друганските овчари са извеждали стоката си на паша, предполага той да е бил поддържан именно от тази по-заможна през османското робство прослойка – на джелепкешаните (овцевъдите). Присъствието на последните в селото е документирано от османски данъчни списъци през 1576 г.
Има сведения, че манастирът функционира в края на XIX в. и се поддържа до към средата на XX в. След идването на социалистическата атеистична власт е изоставен и занемарен. С настъпването на т.нар. демокрация (1989 г.) се правят опити за съживяването на святото място, но без успех."

За няколко часа успях да посетя места, които не бях виждала. Следващите са набелязани :)

Възползвайте се от хубавата есен! Ето още идеи за разходки в района:

Отново из Мраката - или из Радомирско на поклоннически и билкарски тур

Връх Виден, Конявска планина

Старо село, Пернишко