Връх Виден, Конявска планина

И още нещо, леко скрито.

Връх Виден, първенецът на Конявската планина, 1487 м

Една разходка, почти импровизация. До връх Виден по принцип се стига с автомобил. Когато има сняг, обаче, само със сериозен високопроходим такъв. На "Стражата" на прохода на Конявската планина е едно популярно "кошмарно" :) заведение, от което тръгва пътя за върха. Съвсем скоро след него има една махала, а след нея - мост. Най-добре оставете колата в махалата. Следват около 4 км до телевизионната кула, а върха е на 300 метра от нея. Ходенето е леко, тъй като е по път със серпентини. Там, където е усойно, има доста лед и сняг.

Панорамна площадка по пътя за връх Виден

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Не е за моя :)

Чокльовско блато, село Байкалско

Телевизионната кула на връх Виден

От връх Виден има невероятна панорама. Моето приложение за разпознаване на върхове ме саботира и не мога да кача снимки с имената им. Разпознахме си някои "наши", обаче със сигурност други, на които сме били, не ги отразихме.

Връщането беше вече сред тълпи от хора (е не като на Витоша), някои от които парапланеристи.

Отидохме в съседното село Буново, да не се бърка с онова с най-високия ЖП мост в България, изходен пункт за хижа "Чавдар". Село Буново е обитавано от едни от най-свестните хора, които съм срещала и наистина копнея пак да отида.

То е в края на каньона на река Шегава, а на другия край на този на каньон е село Раждавица, за което съм писала тук и тук. Остана ми един км и половина да свържа двете крайни точки, до които съм стигала.

Реката, която се шегува и изчезва.

Близо до селото е Мечата дупка, скално образувание, което ние видяхме от отсрещната страна на каньона. Някой ден, надявам се, да си поскитам спокойно из тази част на планина надлъж и шир.