Чаирски езера и Мугла

Откраднахме си един понеделник и се включихме в чудното пътешествие на "Бюро за туризъм и приключения" на хижа "Чаирски езера" за цели 4 дни. Краят на април - началото на май. Първите силни слънчеви лъчи. В момента, в който пиша, в София вали дъжд вече повече от седмица.

Този блог е свързан със сайта blagoslovena.com - туроператор и туристически агент

Пристигнахме на здрачаване, защото пътят от София до Триградското ждрело е доста живописен, но бавен. За пореден път се насладих на язовир "Въча". Разклонът за хижа "Чаирски езера" е на една голяма беседка с чешма от лявата страна на пътя, малко преди пещерата "Дяволското гърло". От там има 7 км черен път, който за нашата лека кола беше изпитание, но успешно. Оставихме я на моста, където пътя прави обратен завой и се качихме до хижата за 15 минути. Толкова беше прехода за деня :)

язовир Въча

На втория ден групата на бъдещите планински водачи имаше за цел изоставеното село Чамла. Тръгнахме заедно под жарко слънце. Вече бяхме установили изобилието от кърлежи навсякъде.

Стигнахме до селото по широк път. Там няма обитатели. Водачът Таско каза, че хора от района разглобяват къщите и ги пренасят. Не са само рухнали от само себе си под влияние на атмосферните условия. Чамла е единственото село с надгробна плоча. Двама чужденци, един след друг, са изкарали известно време там сами. В момента няма никой. Училището има следи от живот - красиви рисунки по стените.

Езерото над хижа "Чаирски езера" по пътя за село Чамла

Трайно насаждение без насаждение ... Пътят за Чамла е вляво след оградената поляна.

Ето го село Чамла, единственото село в България, на което се направили надгробна плоча

Феята

Паметната плоча на селото


Тайнствените контейнери, за които се носят слухове.

Помощната постройка на хижа "Чаирски езера".

Хижа "Чаирски езера" е добре поддържана, предлага уютни стаи, чисти чаршафи, много вкусна храна и отлично отношение на хижаря и двете невероятни жени, които готвят и чистят.

Преди 4 години синът ми беше на лагер по тези места и бяха минали с колелата през тази арка. Очите ми останаха в нея имах огромно желание да я видя. Затова, след като се върнахме от Чамла, отидохме до нея. Слезнахме до колата по пътеката и продължихме по пътя нагоре. В един момент се озовахме пред арката. Напълни ми се душата. Цялата идилия е развалена от камионите, изнасящи дървесина от гората ...

Арката, която много исках да видя

Близо до хижата, на 15 минути от нея, се намира Синьото езеро. И то се заблатява, както тези до хижата.

Мравуняк

На третия ден решихме да посетим село Мугла.

Вървяхме по пътя от предния ден, но при въпросната ограда за несъществуващото насаждение продължихме направо. След това пътят продължава надясно, а има табелка "Гела" в гората. Ние взехме решение да отидем до Мугла по пътя, а не по пътеката. Впоследстие установихме, че по този начин сме си удължили пътя поне 4 пъти. Но беше толкова красиво! Чешмички, градинки, заслончета, животинки, река. Не съжалявам и за една крачка от заобикалянето ни. Влезнахме в Мугла и един мъж веднага ни покани в двора си да си поговорим. Родопски хора, любимите ми. Продължихме към кръчмата в центъра. Хотелчето и кръчмата ги стопанисва прекрасната Надя. Нахрани ни, купихме си бира, упъти ни към водопадите и ни обясни откъде да си купим овче сирене. От моя син знаех и за кус-куса в Мугла, така че тръгнахме да ги издирваме. Намерихме всичко, но преди да го натоварим на гръб искахме да видим водопадите "Казанджи дере". Лесно се намира пътеката, обаче се върви по рекичката, има риск от нагазване във водата почти през цялото време. В края на пътеката, преди най-красивата гледка, има един по-неприятен участък, но е съвсем кратичък. Разходката си заслужава, мястото е великолепно.

с. Мугла, Родопите

Казанджи дере, село Мугла

Казанджи дере погледнато от високото

Връщането към хижа "Чаирски езера" не беше по пътя, а по пътеката. Този вид пътеки си имат име - душевадки. Много бърза, обаче вместо гледка има пот и за по-натоварените с багаж - болки на някои места. Когато се качихме на билото зад гърба ни беше всичко това:

Родопите са любимата ми планина, не спирам да го казвам и да го пиша. Последния ден изчакахме групата да си проведе занятието и си тръгнахме към София. Не се кара бързо на връщане от Родопите, откъсвам се от тях с мъка.

Няколко дни по-късно пак бяхме там, но на Варвара.