Отново из Мраката - или из Радомирско на поклоннически и билкарски тур

След дъждовен и мъглив уикенд в планината беше време за слънчев и сух такъв. За наша радост Радомир ни предложи идеални условия, срещи с хубави хора, много билки и никакъв дъжд.

Язовир Пчелина

Първата спирка беше село Долни Раковец, което се оказа истинско откритие. В селото на площада има чешма с минерална вода с температура 32 градуса, която обаче е варовита. Доколкото разбрах, къщите в селото са захранени от този водоизточник. Веднага бяхме почерпени с вишнап от един господин, който обираше дървото в двора си. Стигнахме до средновековната черква "Св. Николай". Както и на много други места, в нейно съседство е изграден на по-късен етап по-голям храм за нуждите на енорията. В "Св. Николай" можете да влезете. Нужно е да попитате някой от селото към кого да се обърнете. Много е интересна историята на храма. Благодатно място, в което молитвите на християните биват чути. Вярвам, че във всеки храм е така, но там разказите за чудеса са изобилни. Мен пък особено ме зарадва и факта, че имат разрешение от музея в Перник всяка година на празника Успение Богородично да взимат иконата на Божията майка от музея, където се съхранява, и да я поставят за поклонение в храма. Надявам се някой ден да си я върнат там за постоянно. Стъпка по стъпка хората работят за благолепието на храма. Почистили са иконостаса от блажната боя и са разкрили красивите флорални мотиви. Иконите са нови, но са в стила на дверите, които са оригиналните. Тези дни предстои работа по хидроизолацията и веднага след това започва премахването на варовата мазилка от стените, за да се разкрият скритите чрез нея стенописи. Пак ще отидем да видим цялото великолепие на малката черква!

Храм "Св. Николай" в с. Долни Раковец

Вратата на храма

Таванът на храма

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Дверите

Иконостасът

Храм "Св. Николай" в с. Долни Раковец отвън

Селото е известно, и ще става все по-известно, с производството си на чесън. Продава се на плитки, една плитка е 5 лева. Производителите държат и магазина за хранителни стоки в центъра, така че лесно можете да си купите.

На път за село Прибой минахме през село Бобораци, но там за съжаление нямаше никой, към когото да се обърнем за посещение в храм "Св. Петка". Той е реставриран, има голям поддържан двор и по всичко личи - сериозна готовност и възможности за приготовление на благодарствена храна.

Храм "Св. Петка" в с. Бобораци

Днес Бобораци, а в миналото - Папорац, Бабурач. Предположенията са били, че името идва от застъпения добив на тръстика и папур край тамошната река, съответно турския изговор на думата. Но по-меродавното обяснение е свързано с идеята за произход от думата "бобър", защото едно време по тези земи идвали дубровничани да изкупуват боброви кожи. (Чолева-Димитрова, 2002 година)

В село Прибой не пропуснахме да спрем на гробищата и великолепната средновековна църква, както и да си поговорим за пореден път с прекрасната Валя, която отключва храма. Тъй като от Прибой няма достъп до язовир Пчелина, пътят е частен, с колата предприехме заобикалянето му в посока Радибош. Откога ми казваха, че манастирът "Св. Троица" е ремонтиран, че има път, че е много хубаво, а аз все още не бях ходила. Има табели. Последната, в началото на черен чакълиран път. Ние спряхме още в началото. Следват 2 км пеша до манастира, който няма ограда, но всичко е заключено. Има пейки, но чешмата не работи. Не тръгвайте без вода. И си връщайте боклука с вас, там няма сметоизвозване.

Храмът на манастир "Св. Троица" край село Радибош

Жилищните сгради на манастира

По пътя към манастира и обратно има изобилие от билки. Също така и насекоми, като най-фотогеничните от тях са пеперудите.

След това изморително ходене от 4 км :) най-вече заради навеждането за брането :) се отправихме към място, чието състояние или "статус" да кажем, ме възмути до дъното на душата ми.

В самото село Радибош (Значението на думата е "Заради Бога") има възстановено килийно училище и храм "Св. Петка", здраво заключени и непристъпни!

От табелата на килийното училище:

Село Радбош е и старо средновековно селище, което през османското владичество е играело ролята на религиозно-духовен и просветен център сред околните села. Стародавният му произход е доказан от множество писмени източници. Документирано е в опис на османски поземлени владения от XV век.

Комплекс късносредновековна църква "Св. Петка" и килийно училище в с. Радибош

Църквата е построена в уютна долина на югозападните склонове на Черна гора. Била под закрилата на Рилския манастир. В края на XVI век в църквата е донесена една от първите старопечатни книги, печатана във Венеция през 1538 г. от Божидар Вукович. Към нея са били подвързани страници от XV век, дело на книжовника Владислав Граматик. Старата част от църквата се отнася към края на XVI век. През 1847 г. църквата е разширена на запад и следващите години е изографисана от самоковския художник Никола Образописов. Иконостасът е дело на Младен Богоин от Радибош. Един от първите свещеници бил поп Михаил, убит от турците затова, че не се подчинил да освободи от празнична служба селяните, за да работят ангария на близкия турски чифлик. След него свещеник бил синът на хайдут Дамшо - Младжо, също убит затова, че венчал местна мома, харесвана за харема на бея. Един от най-известните свещенослужители бил Михаил Пейчов, който е избран за народен представител в Първото Велико народно събрание през 1879 г. Всички свещеници, служили в църквата "Св. Петка" били и учители.

През 1826 година при църквата се открива първото в Радомирско килийно училище. В него са се обучавали ученици и от околните села Извор, Лобош, Сирищник, Ярджиловци, Горна Врабча, Косача и др. Учили са на своя бащин и майчин език, на старобългарско четмо и писмо, църковен език, църковно пеене, Часослов и Псалтир. Първият учител в килийното училище бил Раде Вилаетски.