Село Извор и село Безмер - в двата края на България

Село Извор, близо до гр. Радомир и село Безмер, община Тервел, област Добрич, ги делят 528 километра. Причината да ги обединя в една публикация са празника на светата Троица, който отмина и Петровден, който настъпи. Изворският манастир е "Св. св. апостоли Петър и Павел", но храмът се нарича "Св. Дух", а в село Безмер черквата е "Св. Троица". В Извор големият празник е на Петровден.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Изворски манастир, храм "Св. Дух"

Храм "Св. Дух"

В село Извор съм ви водила за диви божури и ви разказах как тази пролет връщането от техните местообитания беше по нова за мен пътека, която ни отведе до манастира "Св. Дух" и неговия храм "Св. св. апостоли Петър и Павел". До едното прозорче вътре намерих книжка за историята на манастира над махала Търновец. В нея се твърди, че от селото до местността "Манастирището" води 2 километров асфалтов път, което не е точно така. Намираме се в подножието на северните склонове на Колош планина, дял на Конявската планина, сред красива горска поляна. Седловината е заобиколена отвсякъде от горски масиви. Махала Търновец е последната в Извор. Под обителта блика изворна вода, а по-надолу в дерето е аязмото с лековита вода. Тъй като тревите стигаха до кръста, аз не зная съществуват ли още тези извори. Чешмата на входа на манастира откъм гората не работеше.

В близост до махалата и манастирските имоти се е намирало праисторическо селище, описано от археологът Димитрина Митова-Джонова през 1983 година. Покрай Манастирището е минавал междупровинциалния път, идващ от западните покрайнини: Светата вода - Буденица - Лисичите дупки - крепостта Градище - Говедарника по билото на Колош - връх Колош - Фучка чешма, Дупница, Беломорието (Солун). Този път се е използвал от траки, римляни, византийци и османлии. Търговски кервани, натоварени със стоки, са свързвали северозапада с юга. От тук произлиза местната поговорка "У Солуна лев сомуна, а до Солуна сто сомуна" - за да се стигне до Солун са били необходими 100 дни. Откога съществува махала Търновец? Трудно е да се определи. Историческите извори са разнообразни. Обикновено името "Търновец" се свързва етомологично със славянската дума "трън". В защита на това мнение се привежда доказателството, че тъкмо растителния елемент преобладава в топонимията на селищата в региона - Житуша от жито, Кленовик от клен. Но това не е единственото обяснение. Това място несъмнено притежавало много предимства за евентуалните заселници. Било в непостредствена близост до гората, осигуряваща дърва за огрев, тучни поля за паша, малка плодородна равнина с южно изложение и много изворна вода, проветриво и здравословно, отговарящо на всички условия, отговарящи на безпогрешния български нюх, за да се засели.

Над махала Търновча е имало манастир, описан от анонимен свещеник в малка брошура, издадена в Радомир през 1912 г. Не са открити данни да е съществувал през Средновековието. Липсват данни за годината на основаването му. Анто Марков, образован и буден старейшина на село Кленовик и присъединената махала Търновча, решил да построи храм. Мястото за строежа на вградената в земята черква, според султанския декрет, било удачно подбрано и скоро е положен първия камък. Добрите отношения на Анто Марков с радомирския управител Билял Ага му гарантирали безпрепятствено завършване на строежа. Предполага се, че е изградена в средата на XIX век. През 1857 г. е изгорена от турците за отмъщение след действията на местния хайдутин Миленко. След Освобождението манастирът е възстановен и осветен на Петровден. От тогава и до днес на Петровден е празника на селото.

С налагането на комунистическата власт в България настават тежки времена за манастира. Постепенно стените му се рушат. Потайно изчезват иконите на храма. Архивите на манастира са изгорени от пастирите за разпалване на огън в ранна пролет и късна есен. Плочите с надписи, удостоверяващи завършеното строителство са счупени на две, затрупани от камъни и хоросан.

През 2006 г. вярващите християни решават със собствени средства да възстановят рухналата черква. Това начинание е реализирано в кратък срок и на 29 юни 2007 г. на празника на светите апостоли Петър и Павел бе осветен отново храмът "Свети Дух".

Да отидем сега на 528 км в източна посока. Село Безмер е притегателно място за ловци от Италия, които всяка година след жътвата идват за пъдпъдъци. Там е базата на археолозите, които проучват крепостта до близкото село Оногур. Но най-много ме изненада, че също е база на лесовъди, които в момента в близост садят гора!

В Добруджа няма педя необработваема земя, което логично важи и за двора на храма "Света Троица" в село Безмер.

Храм "Св. Троица" в с. Безмер

Отдавна се канех да публикувам този текст и снимки. Не успях за празника на Светата Троица, но все пак не закъснях за Петровден.

С искрени пожелания за хубав празник утре на жителите на село Извор и на всички други енории, които честват своя храмов празник! Също и на всички вас :)