Забуленото в тайнство кралство Мумджидам ми се откри пред очите доста ненадейно. Чета за него от няколко години, а предложението да се насочим натам дойде два дни преди да отидем. Близките (относително) села в подножието на Белинташ и самият Белинташ са вече твърде туристически за моите предпочитания. За нас изходен пункт беше село Три могили, до което се стига по 16 км черен път, който е преодолим и за лек автомобил, но се пътува доста бавно. В нашия случай час и половина в посока. Допълнително усложняващо обстоятелство са големия брой високопроходими автомобили, които фучат по него и хвърлят камъни. Изумителна за мен беше липсата на колегиалност по този път. В Родопите взаимоотношенията по принцип са други. В самото село лесно ще се ориентирате къде паркират всички - широко пространство и край него има беседка. Гледките по пътя и от самите Три могили са запленяващи. Маркировката тръгва от площада, синя е на цвят и е перфектна. Превежда ви през селото и навлиза в гората. Почти през цялото време е плавно изкачване, само преди самата махала Мумджидам е спускане. Заварихме двама мъже, които се грижат за кравите и се разминахме с един мъж на мотор, който каза, че се грижи за пътеката. Туристи имаше. Особено навръщане срещнахме много хора, които отиваха към махалата. Разстоянието от Три могили до Мумджидам е около 5-6 км. Чешмички има само в началото на пътя. Там в Мумджидам вода има, видях чешмите за животните, но не сме наливали вода. Мащерката е в началото на цъфтежа си, има я в изобилие. На пътеката видяхме змия, която не отстъпи лесно, а остана с лице към нас да ни наблюдава, докато си отивахме от нейната територия. Много е топло, теренът е каменист и вероятно има още много нейни посестрими.
Мумджидам е на границата между Западни и Източни Родопи, на границата между реалното и нереалното. Пренася те сякаш в друго измерение и само досадните мухи те изкарват от съзерцанието. Напомни ми някак за село Чамла, друго изоставено село с рушащи се къщи. Всъщност са съвсем различни. Меките склонове край Чамла нямат общо с урвите край Мумджидам.
 |
| Село Три могили |
Началото на пътеката
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
 |
| Гледки по пътеката към Мумджидам |
Мумджидам на длан
Река Дереси
 |
| Из Мумджидам |
 |
| Махала Мумджидам |
 |
| Вратите на Мумджидам |
 |
| Панорамите от Мумджидам |
По обратния път с колата
Мисля, че взехме максималното като цветове в тези дни на пясъчни бури и изключително лоша видимост.
Ето и няколко снимки от Белинташ, където се отбихме за малко. Много е мръсно там, навсякъде има салфетки, не ми харесва това.
 |
| Белинташ |
 |
| Белинташ |
Накрая за десерт по пътя към Червен една сърничка ни чакаше на асфалта и я видяхме от съвсем близо. Денят завърши прекрасно.
В момента планината е приказна, наслаждавайте си и я пазете, моля. До нови срещи из Родопите :)
Още идеи за разходки в Родопите:
По родопските пътища и пътеки - за пореден път - районът около Смолян
Всички статии за Родопите: тук
0 Коментари