Мумджидам, Родопите

Забуленото в тайнство кралство Мумджидам ми се откри пред очите доста ненадейно. Чета за него от няколко години, а предложението да се насочим натам дойде два дни преди да отидем. Близките (относително) села в подножието на Белинташ и самият Белинташ са вече твърде туристически за моите предпочитания. За нас изходен пункт беше село Три могили, до което се стига по 16 км черен път, който е преодолим и за лек автомобил, но се пътува доста бавно. В нашия случай час и половина в посока. Допълнително усложняващо обстоятелство са големия брой високопроходими автомобили, които фучат по него и хвърлят камъни. Изумителна за мен беше липсата на колегиалност по този път. В Родопите взаимоотношенията по принцип са други. В самото село лесно ще се ориентирате къде паркират всички - широко пространство и край него има беседка. Гледките по пътя и от самите Три могили са запленяващи. Маркировката тръгва от площада, синя е на цвят и е перфектна. Превежда ви през селото и навлиза в гората. Почти през цялото време е плавно изкачване, само преди самата махала Мумджидам е спускане. Заварихме двама мъже, които се грижат за кравите и се разминахме с един мъж на мотор, който каза, че се грижи за пътеката. Туристи имаше. Особено навръщане срещнахме много хора, които отиваха към махалата. Разстоянието от Три могили до Мумджидам е около 5-6 км. Чешмички има само в началото на пътя. Там в Мумджидам вода има, видях чешмите за животните, но не сме наливали вода. Мащерката е в началото на цъфтежа си, има я в изобилие. На пътеката видяхме змия, която не отстъпи лесно, а остана с лице към нас да ни наблюдава, докато си отивахме от нейната територия. Много е топло, теренът е каменист и вероятно има още много нейни посестрими.

Мумджидам е на границата между Западни и Източни Родопи, на границата между реалното и нереалното. Пренася те сякаш в друго измерение и само досадните мухи те изкарват от съзерцанието. Напомни ми някак за село Чамла, друго изоставено село с рушащи се къщи. Всъщност са съвсем различни. Меките склонове край Чамла нямат общо с урвите край Мумджидам.