Масивът Триглав - Стара планина

"Върнете се в “Соколна” напролет – пролетта е сезонът на любовта..."

По пътеката за хижа "Соколна"

Така пише в сайта на Национален парк Централен Балкан.

През почивните дни в края на септември също си заслужаваше!

С някои приятели от Ком-Емине, предвождани от незаменимия Милуш, пак грабнахме щеките и се събрахме в с. Габарево. Особено интересно беше на гара Калофер, където помолихме служителите на перона да забавят влака, за да изчакаме част от групата. Въпреки съгласието им приятелите ни не стигнаха в отпуснатите им минута-две, но затова пък пристигнахме в уречената минута в Габарево. Иначе щяхме да подраним, както се шегувахме със спътниците :)

Гарата в Габарево е спирка, самата сграда тъне в разруха и най-забележителното нещо в нея е некрологът на последния руски цар.

От селото се отправихме към хижа "Соколна". В началото се върви през голям орехов масив. След това сред насаждение от маслодайни рози. Където полето свършва, започва гората :) И стръмнината. В приятна компания и шеги стигнахме хижата. В голямата си част пътеката се вие с изглед към зашеметяващото Курудере, или иначе казано - долината на река Соколна.

Курудере

Гледки на път за хижа "Соколна"

Х. "Соколна" се стопанисва от един мъж, чието име не разбрах, който се раздава с невероятна енергия за туристите. Възхитени сме от него. Липсата на сол в едно ястие компенсира с повечко сол в друго, но е истински Хижар. Чудесен следобед и вечер изкарахме там! Няма баня, което като за първи ден след лек преход го понесохме, което изобщо не беше така на следващите вечери. Водата трябваше много да се пести. На сутринта се оказа, че сме я източили всичката.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

В очакване на изгрева над Розовата долина и язовир "Копринка". Гледката не може да бъде пресъздадена с никакъв фотоапарат.

В 7 часа се изтеглихме и поехме по стръмното, после през гората. Последва алпийскии участък с отвесно изкачване, обезопасен с метални въжета.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Излезнахме на високопланинските пасища и пак бяхме над Курудере. Подсякохме Танас тепе и през цялото време гледахме към Зли връх (Мазалат), който си играеше на криеница с нас. За минути потъваше в облаци, после се показваше. Имахме колебание дали да отидем до него или да го подминем, но си оставихме багажа и отделихме не повече от половин час от основната пътека, за да знаем, че сме били и на този връх :)

Зли връх в облаци


Зли връх (Мазалат)

Следва стръмно спускане към между Зли връх и Пиргос, първият от Триглав. Там се предполагаше, че има вода, но поради продължителната суша няколко от мъжете едва наляха вода да имаме до края на деня. На това място направихме почивка за обяд. Слънчево, завет, тишина, есенна планина - беше пълна идилия. Кътчето е прекрасно.

Следваха Пиргос, Малък Кадемлия и Голям Кадемлия.

На последния имаше много скреж и беше красиво. Там има чудесен заслон, напълно оборудван с всичко необходимо.

На път към Кадемлиите

Гледка към Пеещите скали и х. "Мазалат"

Връх Малък Кадемлия

Връх Голям Кадемлия

По "пътеката" за х. "Триглав"

Предстоеше слизане до хижа "Триглав". За огромно наше съжаление в нашата любима "Тъжа" всичко беше заето. Слизането от Голям Кадемлия до хижа "Триглав" е много трудно и изморително. Хижата се вижда от върха някъде долу много далече и много ниско. Както казва моят приятел Евгени, когато виждаш една хижа, значи тя е на майната си. Тази освен това явно имаше и крака, защото се местеше. И тя си поигра с нас. Цяло чудо, че стигнахме минути преди да се стъмни. От върха няма маркировка. Правилният път е лявото ребро, по което на места има пирамидки от камъни. Някои спътници се изкушиха от наглед по-равния и бърз терен между двете ребра, там има нещо като улей. Само че не е правилния път. Намериха изгубени туристи и ги доведоха до хижата. Слиза се изцяло по камъни. Малки, големи, скали, всякакви. Много е стръмно и се напредва бавно. В един момент се пресича пътека и по нея надясно стигнахме хижата. Нямаше ток и топла вода, но няколко компании се готвеха да празнуват цяла нощ. Така и стана, отивайки на закуска ги заварихме да вечерят още. Хижа "Триглав" се състои освен от основната постройка и от няколко бунгала. Ние превзехме най-голямото, с четири стаи по 4 легла. Има чудесна баня, в която се изкъпахме със студена вода на челници. По едно време пуснаха някакво осветление в столовата и в бунгалото, което беше добре. Там няма обхват на телефоните, но когато има ток, има интернет. Храната беше вкусна. Празнуващите компании си приготвяха вечеря и скара от свои провизии. Алкохолът се лееше, за сметка на водата в този ден. В двора на хижата вечерно време прибират кравите и пътят от столовата до бунгалото е слалом между крави и с техните дарове към природата.

Хижа "Триглав"

На третия ден целта беше хижа "Рай". Тръгнахме по черен път към хижа "Тъжа". Минахме покрай Кадемлийското пръскало. Там имаше вода и беше красиво, също и студено :) В този ден ни придружаваха майка със сина си на 11 години, който на 9 е минал цялото Ком-Емине и аз бях много впечатлена.


Кадемлийското пръскало

Мястото за палатки край хижа "Тъжа"

На път за връх Марагидик

На хижа "Тъжа" се чувствам много добре. Предполагам, заради хората, които стопанисват мястото. Обхвана ме носталгия по Ком-Емине, когато спахме там на палатка и в този ден точно на моето място имаше разпъната палатка. Единствената :) Хапнахме супа, поседяхме малко и се качихме на връх Марагидик, гледката от който е 360 градусова панорамна прелест. Главозамайващо е. Върхът е врязан като полуостров и има видимост от Вежен до Шипка. Поне в този ден :) Видяхме Северен Джендем, страшен и мрачен, връх Ботев, който предстоеше, град Априлци в подножието, Триглав, от който идвахме. Най-зашеметяващата гледка, която се е откривала пред очите ми беше от Марагидик.

Гледката към връх Ботев и Северен Джендем

Град Априлци

Към Триглав, откъдето идвахме

Слизането по пътеката ни заведе до черния път към Юрушка грамада. Лятото сме я слизали, сега я изпуфтяхме в обратната посока. Обядвахме горе и групата трябваше да реши дали да отидем до връх Ботев, или да слезнем до пътеката от Паниците за хижа "Рай". Разделихме се на две. По-голямата част от нас тръгна надолу по зимния път за Ботев. Другите към върха и Тарзановата пътека. Слизането ни пак беше изпълнено с цветисти фрази за мазни серпентини и камъни, а накрая и много прахоляк, така че млъкнахме :). Слезнахме, но имахме още поне 2 часа изкачване до хижата през гората. Много е красиво, а вирчетата в реката са пълни с най-бистрата вода, която някога съм виждала. Пак стигнахме минути преди тъмното, а приятелите, които бяха ходили на Ботев бяха там 5-10 минути преди нас.

Южен Джендем

Към хижа "Рай"

Райското пръскало, което го няма

Райското пръскало беше пресъхнало. Една вадичка се спускаше по скалите и аз съжалявам, че не го видях пълноводно.

Строежът на параклиса върви с пълна сила. После четох за причината той да бъде започнат.

В хижата имаше много хора. Там за щастие са осигурили баня с топла вода и прилични тоалетни. Леглата са удобни. Храната и отношението на хижаря обаче бяха неприемливи. Разбрах, че има два екипа от хижари. Дано другите да са по-човечни!

Въпреки слънчевото време през деня вечерите бяха ледено студени. На "Триглав" спах с 4 одеала, но на Рай обстановката с още 15 човека в една стая на двуетажни легла беше доста задушевна и не ми е било студено.

Закусих супа топчета, надробена с поизсъхнал хляб и категорично отказах приятелите да си взимат "компле", защото видях какво представлява. 7 човека от групата продължиха рано-рано по първоначалния план към хижа "Балкански рози" и град Карлово. Другите 9 се спуснахме към Калофер. Не исках да се прибирам в София през нощта и предпочетох този вариант. Като гледам снимките на компанията от последния ден съм изпуснала големи красоти, но ще отидем пак. Пътеката от хижа "Рай" за Паниците е много популярна и оживена. В самото си начало при Паниците обаче е в плачевно състояние и особено за слизащите е доста опасна - стръмен склон през изровени коренища и пясък. По мое мнение трябва да се изградят някакви съоръжения за безопасно преминаване.

Хижа "Рай" и мястото на водопада, за съжаление сухо

След добър обяд в центъра на Калофер си тръгнахме към София и изпреварихме потокът коли, който се струпва по пътищата в края на празнични дни.

Балканът за пореден път беше много благосклонен с нас, откри ни своите красоти, намигна ни с малко облаци, малко скреж, студени нощи, липса на вода, но аз го заобичах още повече.

Мястото между Зли връх и Пиргос, за което писах по-горе, ме изпълни с усещане за абсолютно щастие и благодарност.