Село Чуковец и планината Верила в първите пролетни дни

Село Чуковец е на около 50 км от София, до него се стига по магистрала "Струма", като се вземе изхода за Диканите. Намира се в подножието на Конявската планина. Чудех се как да го "подхванем" този ден, за да видим поне най-основното, но ни "подхвана" той и стана възможно най-добре. Спирката на автобуса в Чуковец е облепена с изображения от храма "Св. Николай", който е най-голямата забележителност на селото. Храмът е строен през XVI-XVII в. и е разширен през 1865 г. Ще го видите поглеждайки вляво от въпросната спирка.

Храм "Св. Николай" в с. Чуковец

Важен исторически паметник от село Чуковец е четириевангелие от средата на XVI век, писано в Света гора. (Нямам информация къде се пази).

Тук зографът напомня значението на изповедта

Добродетели срещу грехове

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Влизаме вътре в храма:

Сцената на Благовещението, което празнувахме 2 дни преди посещението ни в Чуковец.

Снимка на камбанарията. Не се качих по стълбите :)

На около 500 метра след храма улицата свършва и на стотина крачки от края й е уникалната археологическа находка - каптиран извор с резервоар - покрит кладенец, датиран ориентировъчно към XVII-XVIII век.

Каптиран извор с резервоар - покрит кладенец до село Чуковец

Чуковец е старо християнско средище и населението е изгубило много храмове, но е изградило други. Един от тях е параклисът "Св. Петка", който, както виждате на снимката, е изграден около оброчен камък, посветен на светицата.

Оброк "Св. Петка" в параклис "Св. Петка", с. Чуковец. Подножието на Гологлавските възвишения на Конявската планина

Т. нар. оброк на св. вмчк Димитър, непосредствено под билото на Гологлавските възвишения. Защо Гола глава? Едно време всичко е било оголено, изсечено.

След Чуковец се отправихме към село Горна Диканя, за да се поразходим из Верила. Следвахме черни пътища. Справихме се с картата kade.si, и така лека полека стигнахме до връх Могилата, който е една полянка, много приятна и слънчева при това. След него вече навлезнахме в царството на камионите, а техните коловози, пълни с вода, леко ни затрудниха, но успяхме да стигнем до ловния заслон, наречен "шестоъгълния". Много е хубав заслона, има чудна печка в средата. До него има чешма. Панорамата е великолепна. Не е случайно, че имаше доста хора (моторизирани). Но всички в еднакъв цвят - кафяв от калта.


На връх Могилата :)

Гледката към Витоша от заслона

Разстоянието от Горна Диканя до заслона по нашия маршрут е около 5 км в посока.

Гледката към Чокльовото блато от заслона

Колкото и да беше кална втората част от маршрута, пак не е толкова неприятно, колкото е лятото, когато прекосяваме Верила към Рила, и цял ден ядем пясък. Тогава калта е пясък, който вдигаме във въздуха, ходейки.

Завършвам с материалния резултат от разходката: