До параклиса край язовир Пчелина съм ходила 4 пъти и половина. Половинката беше първия път, когато ни спряха ловците. Както винаги става, колкото повече ходя в един и същи район, толкова повече имам да откривам в него. Изобщо не знаех, че съвсем близо до село Поцърненци се намира и храма на манастира "Възнесение Господне", който е бил метох на Рилския манастир. В интернет има информация на няколко места, всичката копирана от сайта svetimesta. Тук ще се опитам да събера на едно място повече. Източниците са цитирани по-надолу.
До манастира се стига много бързо пеша, намира се на около 2 км от площада с трите чешми. Табелки няма, но можете да го откриете чрез най-използваните навигации. Най-близката махала на селото се нарича "Калугерски чифлик". Влизането в храма не е безопасно. Обнадеждаващата информация, която получих е, че предстоят ремонтни и реставрационни дейности. (Както ще напиша и по-долу, няколко месеца след моето посещение видях снимки, че част от покрива вече е паднал...)
Ето как изглежда святото място днес. За по-любопитните след снимките съм преписала страница и половина от книгата на Георги Ковачев и малко повече от "Из миналото на село Поцърненци" на Иван Ерулски.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Село Егълница, община Радомир и храм "Св. Симеон Стълпник"
Калугерски чифлик - Иван Ерулски "Из миналото на село Поцърненци"
"...Известно е, че манастирите в България се превръщат в средища на богослужебна дейност, разпространение на култура и просвета, място, където се преписват книги, а по-късно книгопечатат и разпространяват. В същото време те са били добре организирани стопански имения.
През XIII-XIV век българските царе са дарявали манастирите и са ги освобождавали от данъци. В нашия край такива грамоти получават Пещерският и Рилският манастир. През XIV век османските турци завладяват българските земи и унищожават материалните и духовните ценности, създадени през предишния период. Рилският манастир успява да запази своите привилегии. Той е имал една добре изградена система от метоси (стопански имения и религиозни центрове) в различни краища на България. Самият Калугерски чифлик е такъв метох. През XVI-XVII век вълната на османския фанатизъм отново залива поробения български народ. Тогава е разрушена и църквата в гробището на село Поцърненци. Камъните е взел беят от с. Беланица и с тях е направил постройка в своя чифлик. Оставил е само един голям камък ...
...Оцелелите през първите векове на робството манастирски обители се превръщат в съкровищници на книжнина и културни ценности, в пазители на народността и крепители на българския дух. Нещо повече, те не само съхраняват духовни ценности, но ги възраждат, умножават и разпространяват из цялата страна. Скрити из планините, далеч от погледа на поробителя, манастирите са единствените училища, а монасите - единствените учители на българския народ. В тях най-напред се организират килийни училища като форма за поддържане на грамотността. Големите манастири имат по няколко метоси и училища. Рилският манастир е имал 52 училища в различни градове и села из страната. Калугерски чифлик е бил един от тях и по всяка вероятност е съществувало училище. В кондиките на Рилския манастир той е записан с името "Чифлик на Рилския манастир при село Поцърненци". В документ от 1818 г. е описан неговият имот, приходите от него и на кого е продаден. Имотът е бил продаден от тогавашния старея дядо Йосиф на двама турци за 9 000 гроша. Самият продавач нарича сделката "добър кяр". Длъжността старея е била важна длъжност, щом той може да продава имот на Рилския манастир. Бил е управител на чифлика, но с право да се разпорежда с неговата собственост. В документа са посочени 11 ниви и 5 ливади. Това е добро имение, което е имало значителни приходи. ... В края на документа от 1818 година четем: "Тоя чифлик ся продаде от тогдашнио старея дедо Йосифа и с кяр на манастиро, защото купен за 1200 гроша, а продаден за 9000 гроша. Хубав кяр. Тоя чифлик искали да го купят двама братя ма/на/стирски за колкото е купен бил и да го имат до где са живи, а после да остане на манастира, но дедо Йосиф не им го дал, но го дал на турци" (Л.а. С. Мильов, от архив Рилски манастир, N2) ...
...Метосите са играели и ролята на страноприемници, молитвени домове и средища за просвета. В тях е имало постоянно битуващи монаси, селскостопански работници, но и пътуващи монаси, които са намирали в тях сигурност и почивка. Тези монаси са били наричани "таксидиоти" За таксидиоти са били изпращани най-интелигентните монаси. Таксидиот става монах, който има пълна телесна и духовна зрялост. Една от най-важните дейности на таксидиотите била да събират средства за манастирите - пренасяли книги, пари, скъпоценности. За тази дейност те са били подготвяни специално. ... Психологическата подготовка на таксидиотите се градяла върху основата на религиозната дисциплина и аскетизмът в православното християство. Някои автори смятат, че по-късно организацията на революционните комитети дублира организацията на таксидиотите. В метоха в Карлово е приет и Васил Левски за монах. Неговият вуйчо също е бил таксидиот. Най-верният помощник на Васил Левски - Матей Преображенски, също е такъв.
Преданието сочи, че монасите в метоха не са се ползвали с доверието на османската власт и били обвинени в разбойничаство, след което избити в местността Калугерски дол.
След
Освобождението земите на чифлика - вече турски, са изкупени от
населението и се формира самостоятелното село Калугерски чифлик, което е
част от община с център с. Поцърненци. През 1903 г. е построено
училище. През 1942 г. е преименувано в Борисово. Тогава са направени
паметника и чешмите - Македония, Добруджа и Тракия. От 1955 г. е
присъединено към Поцърненци. ..."
До църквата е съществувала постройка, наричана от местното население "Школо". По всяка вероятност тази постройка е била изградена преди новата църква и дълго време е била училище. Според летописната книга на училището в селото, то е било отворено през 1863 г. Преди това, школото към църквата е обучавало млади хора на четмо и писмо. Една от задачите на метоха е да подготвя грамотни хора, които да обслужват българската църква и училище.
Изграждането на църквата е дело на жителите на селото. Закупуването на църковна утвар и икони също. Към всяка икона има текстове, които ни дават сведение кога и от кого са направени. Запазени са 4 икони от царския ред - Иисус Христос, Възнесение Господне, Света Богородица, Свети Николай. Вероятно са в хранилището на музея в Перник.
Манастирът е притежавал 150 дка гора - сега в землищата на селата Поцърненци и Прибой. Със съдействието на църковното настоятелство са организирани действия за подпомагане на училището - снабдяване с дърва, направа на училищна ограда и др.
Първият свещеник в селото е бил от Егълница. След това селото е разделено и обслужвано от двама свещеника - от с. Негованци и от с. Прибой. През 1903 г. е ръкоположен за свещеник жител на селото - Анто Харизанов. Той обслужва църквата в продължение на 55 години. ... След него идва поп Рафаил от с. Прибой, а по-късно - поп Бойко, от същото село.
Отварям скоба, след поредното ми посещение в с. Поцърненци на празника на св. Йоан Кръстител - 24 юни 2021 год. В центъра на селото преди три години е посторен храм, приел името на почти разрушената църква, за която си говорим тук - "Възнесение Господне". По преценка на кмета, е построен на удобно място за жителите, а и финансовия разчет е показал, че възстановяването на манастирската черква би струвало много по-скъпо. Днес в центъра на селото, в двора на училището и кметството, има чудесен нов храм, ето как изглежда:
В него на почетно място е сложен портрета на свещеник Анто Харизанов, за когото стана дума по-горе.
В книгата "Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха (IV - XIX век)" на Георги Ковачев четем: "Рилският манастир имал безспорно първенство в санджака. Става дума за имотното му състояние през XV-XVI век. Към него, неизвестно кога до XIX век бил прибавен и един метох в Радомирско - Калугерският чифлик над с. Поцърненци".
"Сведенията за ранната история и юридическа санкция на този интересен стопански организъм достигат понастоящем благодарение на един ферман от султан Махмуд II, издаден на 19 юли 1819 година. Той се отнася за владението на монастирския чифликъ Поцърненци, Радомирска нахия. Причината за излизане от неизвестността на тази част от миналото на Радомирско е, че цариградският патриарх и синодът му подали до владетелския Диван молба за издаване берат на самоковския митрополит, в чиято епархия влизала тази монашеска обител. Във връзка с нея било нужно да се определят правата и привилегиите в недвижимите имоти (лозя, градини, чифлици) на манастирите, влизащи в епархията на Самоков, върху които владиката нямал правомощия освен номинално върховенство по чест. Височайшата заповед е адресирана до радомирския кадия, налагайки му да вземе административни мерки срещу някои злонамерени лица, обзети от користолюбиви замисли, действащи против мюсюлманското право (шериата) и нахлуват силом в манастирските имоти, които се състоят от земи, чифлици, емляци и други лежащи в землището на с. Поцърненци, Радомирска нахия, управлявана под илтаизам от частни лица, мюлтезими.
Информацията за манастирския чифлик и изобщо за административното устройство на казата, черпена от този документ - показателен за османския аграрен режим през първата четвърт на XIX век, не свършва дотук. Откриват се следи от все още действащата тимарска система в околията и региона на Софийско, която е един от най-ясните белези за традиционната устойчивост на нравите в цялата история на Радомирско. Тук личи, че някои тенденции, настъпили в кризисните времена XVII-XVIII век, не засегнали дълбоко тази територия, а в голямата си част там продължили да битуват още познатите отношения спахия - земеделец - поземлени данъци, макар с някои промени, опосредстващи връзката между тях. Споменава се и че в старите регистри било записано как селата Поцърненци и Егълница образували един зиамет и имали в съседство имот, принадлежащ на ман. "Св. Иван", скътан в планината Рила, Дупнишка нахия. В територията, която се владее от речения манастир, се намира една местност Емине-чаири. Там, в тази местност, лежат и други още земи. ..
...Записаните по тоя начин манастирски имоти - лозя, воденици, градини, ливади и ниви - се считат привилигировани и освободени от изплащане на всякакъв данък и десятък. Открай време, па и до днес манастирът е бил длъжен да изплаща само данък за овцете и данък за кошерите с пчелен мед. Въпреки това имотите не са били освободени от данъчна зависимост спрямо заимина Вейсел Хасанов и някои негови съучастници с малък дял от прихода. С тях той споделял поземлената рента от двете села и имотите от подчинения на с. Поцърненци манастирски чифлик, чийто владетел е игуменът на Рилската обител. Чифликът нямал собствено население, а се обработвал от хора, принадлежащи към с. Поцърненци, за интензивните отношения с което отлично свидетелстват честите посещения на селяните му в манастира - в обкръжението на хора от Радомирско или от други села. В тази светлина споменатите поединично негови жители Илчо и Милош трябва да са били хората, пряко заети с управлението на имота към края на XVIII век. Вече през 1863-1866 г. с. Поцърненци се явява в епархиалния списък със своите 49 къщи, а отделно от него - селото Калугерски чифлик с 20 къщи. Някои изследователи с известна доза убеденост говорят, че тогава чифликът е в турски ръце, което се потвърждава в едно донесение на йеромонах Серафим Рилец до игумена на манастира от 10 юли 1878 год., в което известява за "некой монастирски чифлик у Радомир (-ско), който е бил отнемен въ время оно от некого си бея (бей). Задълбочеността изисква да се засегне и въпросът за съдбата на метоха непостредствено преди и след Освобождението. Знае се най-общо, че някои такива имоти били продавани (както в Брезник), други - отдавани под наем, при трети монасите се вплитали в конфликт с местните свещеници и т.н."
Сега се пренасяме към най-известната забележителност на Поцърненци и на язовир Пчелина/Лобош, параклисът "Св. Йоан Кръстител". По-подробна публикация за него можете да прочетете тук (и снимките са по-хубави :) ) Важно е да се знае, че храмът е бил по-голям: когато сте от западната страна в краката ви ясно личи част от пода на предишна постройка.
 |
| Параклис "Св. Йоан Летни" на язовир Пчелина |
Наскоро някой е белосал "Св. Йоан Кръстител - летни" над язовир Пчелина
В съседното село Прибой ми се случи да срещна едно от най-забележителните деца, които някога съм виждала. Всеки път, когато се сетя за него и сърцето ми се изпълва с голяма радост.
Ако идвате от София в самото начало на село Прибой вляво ще видите църквата "Успение Богородично". Тя се намира в гробищния парк. Нека този факт не ви отказва да я посетите и да намерите начина да ви отключат. Великолепна е.
"Може да се каже, че стенописите от прибойската църква "Успение Богородично" са един от големите паметници на късносредновековната българска монументална живопис. Въз основа на техниката и стиловото изпълнение, стенописите могат да бъдат датирани към първата половина на XVI век. Същата дата се потвърждава и от архитектурните данни." (от сайта svetimesta.com) Според друг източник са от XVII век.
 |
| Храм "Св. Атанасий" в село Калище |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Ако ви се чете още: Село Чуковец и планината Верила в първите пролетни дни
![](https://www.pinterest.com/pin/create/button/?url=https://patuvaismen.blogspot.com/2021/05/blog-post_17.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgcQ2j8F9N_rLRQeYMD0py4wfoRWjfpPnLQgRzc2pjB_8qc91Ku8tDJdPuUfHW6At2611Ak9o0Ci8qCNPUwhcydoxbxwkLYH0B6M-ox08H1bSt-HYrpZSE3y_XnNUDbP53mIfi6OGLZNm4f/s320/IMG_0340.JPG&description=Манастирът "Възнесение Господне" край село Поцърненци, храмовете в селата Прибой и Калище){kind=link}
0 Коментари