В южните склонове на Витоша и още малко на запад - Живата вода и параклисът "Св. Йоан Летни" на язовир "Пчелина" (обновена)

В късите дни на късната есен южната страна на Витоша е много примамлива.

Отдавна мислех да направим разходка до Живата вода край село Боснек и най-накрая я осъществихме.

Поляните край Боснек

От София се стига по АМ "Струма". От отбивката за селото до него остават още 5 км по тесен, но добре поддържан път. Боснек е много симпатично село, с хубави къщи и дворове. Огряно от слънцето, за разлика от мрачна София в същия този ден.


Точно от другата страна на пътя расте вековен дъб:

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Лесно намерихме поляната, на която да оставим колата и от нея продължихме пеша. Има маркировка, също така и жълти колчета, които следвахме. Върви се може би около час по съвсем равен черен път. Малко преди Живата вода изоставихме колчетата и последвахме табелата за чешмата и за едноименната пещера. Тези 300 метра в гората представляват единственото изкачване.

Много е писано за това място, аз мога само да споделя, че успяхме да "пуснем" водата :)

Има хора, които напразно я чакат да потече. Ние опитахме, слагайки ръка в устата на крокодила/змея. Шумът, известяващ идването на водата към чучура е доста злокобен, но радостта, че е станало, беше голяма. Пуснахме я три пъти и си отидохме. В района има конна база и още маршрути, така че ще се връщаме.

Допълнение от 6 април 2016 година.

На 3 април отново отидохме до Живата вода и заварихме около нея стотина човека, голяма глъчка, силен дебит на водата, която бълваше от устата на крокодила/дракон.
Този път се качихме до пещерата.
Ето и снимките:

Допълнение от 2021 година: След още 2 ходения до Живата вода, мога уверено да кажа, че маршрутът от село Кладница е много по-приятен. Две са неудобствата в момента: незавършеният ремонт на отсечката Рударци - Кладница и липсата на маркировка от Кладница до Живата вода. За опитни туристи с помощта на навигация не би било проблем.

***

Друга цел, за която за първи път прочетох в една книга за непознатите места в България, но оттогава насам вече доста е популяризирана, е параклисът "Св. Йоан Летни" над язовир Пчелина. Пътят от София минава през Радомир, където все подминаваме табелата за водопада, но този път се отбихме към него. Той е разположен в самата градска част и няма никакво предизвикателство за достигането му. Преди време околното пространство е било обособено за отмора, но вече е разрушено. Вода не течеше, така че въпреки дъждовното време там явно трябва да се ходи напролет.

Продължихме към параклиса над язовира, за който се завива вдясно при село Прибой или при Поцърненци. Ако хванете първата, при параклиса на площада преминете моста и после карайте вляво. Ако изберете втората, сте все направо по пътя. Препоръчвам.

Продължавате по усет и в една махала минавате над площадче с паметник и три чешми, на които утоляваха жаждата си най-разнообразни домашни птици. Бяха красива гледка. В един блог бях чела, че това е последната махала преди параклиса, което не е така. Излизайки от нея пътят става черен и се разклонява. Продължавате с колата по левия път, който се изкачва през поляната и влиза в следваща махала. Прекосявате я. Малко след като излезнете от нея има локва с размери на малко езеро, но все пак проходима за лека кола. И, ако имате повече късмет от нас, вече сте близо до параклиса.

Ние, за съжаление, бяхме спряни от ловджиите, които стреляха в местността.

Овчарят ни каза, че по време на ловния сезон почти всеки уикенд е така.

За нас предстои следващо посещение, надявам се, успешно :) (вижте снимките по-долу)

Районът предлага много хубави гледки и си заслужава, въпреки липсата на достъп до крайната точка в деня, който избрахме.