Село Егълница, община Радомир и храм "Св. Симеон Стълпник"

Храм като храм, ще помислите по инерция. Мен ме накара дълбоко да се замисля по темата за благодарността и радостта, защото не навсякъде хората имат късмета да живеят без заплаха за живота си.
В следващите редове ще разберете защо размишленията поеха в тази посока.
Радомирското село Егълница е наглед поредното село, в което трябва да намалим скоростта, за да го прекосим за няколко минути от край до край и да стигнем някъде другаде, накъдето сме тръгнали. По главния път няма нищо интересно, никакви хора, само незавършени тротоари и магазинче. Само че не е така. На 100 метра от площада, достатъчно близко, но и достатъчно далече, за да не се вижда от пътя, е селският храм, "Св. Симеон Стълпник". Ако продължите по шосето след него ще видите табели за поне 8 махали (само по тази улица!). Оказа се, че водопроводната мрежа на селото е дълга колкото Кюстендилската! Постоянните жители са 100 човека. Тоест, гъстотата на населението е ... луксозно е! Има въздух и в прекия, и в преносния смисъл. През селото преминава влака, има си гара. В съседното село, Калиеа, е Калената пивница, която е много посещавано място и има защо. Смята се, че монахът Рафаил, чието произведение - изключителният резбован кръст, пазен в музея на Рилския манастир, произхожда от с. Калища (едно време - Чернокалища).
Храмът "Св. Симеон Стълпник" е изграден през XIX век. Много интерсено решение е взето да се посвети храма именно на този светец.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Храм "Св. Симеон Стълпник", с. Егълница

Иконостасът на храм "Св. Симеон Стълпник", с. Егълница

Старите имена на Егълница са звънки и мили: Йегюлин, Егалин, Ягленци, Ягалинче, Яганче. Вероятно означава "гърне, част от счупено гърне". Симпатично е и едно от старите названия на Поцърненци - Бучеринче.

Има данни, че селата Поцърненци и Егълница образували един зиамет и имали в съседство имот, принадлежащ на манастира "Св. Иван", скътан в планината Рила, Дупнишка нахия. В територията, която се владее от речения манастир, се намира една местност Еминечаири. (от книгата на Георги Ковачев за Мраката и Радомирско) Повече за Калугерския чифлик и за метоха на Рилския манастир можете да прочетете тук: Манастирът "Възнесение Господне" край село Поцърненци, храмовете в селата Прибой и Калище

В летописа на Радомирско и Мраката е останало името на Стойне Егълнички, един от предателите на тайната организация по време на борбите за освобождение от турско робство. По това време Радомир е бил на 6 часа път от София, а Дупница на 12 часа път от днешната столица.

Надписът над входа на черквата "Св. Симеон Стълпник" се чете и като доказателство за фалшифицирани сведения, относно посещения на Васил Левски в Радомирско.

Единственият стенопис в храма

Жититето на светеца е като приказка. Потърсих информация къде е бил неговия стълб - на който е живял няколко десетилетия. Намира се на територията на днешна Сирия. Около стълба след смъртта на светеца е изграден манастир. Комплексът от V век обаче е пострадал много от престрелките и бомбите през 2016 година. В тази статия, препоръчвам ви да я отворите, има много подробна информация и снимки. И се замислих, как в наши дни, манастир, част от обектите на ЮНЕСКО, свято място, изградено да лекува душите и телата на десетки поколения християни, е ползван за военна база... За съжаление недалеч от нас има военни конфликти и нищо свято не остана. Да се радваме, че живеем в мирна държава. За това съм благодарна.