Пролет е, сега цъфтят дивите божури. Имам слабост към това цвете. Вчера се насладихме на стотици божури в известното им местообитание, местността Янкьовец в Конявската планина. Изходен пункт за божурите е центъра на село Извор, което се намира след Радомир. В селото паркирахме в центъра и се отправихме по улицата нагоре. Няма как да я сбъркате, кучетата са от 2 до 5 броя във всеки двор.
Веднага след къщите е тази беседка.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Следва много разнообразен преход. Денивелацията до връх Колош е около 600 метра, но пътят не е от най-кратките, около 8 км в посока. Тоест, изкачването е плавно. Някъде по средата е местността с божурите. Разбира се, разходката може да бъде само до божурите и обратно, ходенето да върха не е задължително. Важно е, а съм го пропуснала, тъй като за мен и моята компания се подразбира: божурите са защитено растение и само се гледат и снимат.
В началото пътя е широк, леко пясъчен, на места червеникав. След това преминава през дъбови, букови, иглолистни гори и открити пространства. Преходът е много приятен, с няколко малки изключения изобщо не е стръмен.
Първата точка, до която ще стигнете, е хижа "Момин кладенец", която не работи, но има чешма.
След нея продължавате по широкия път и гледате внимателно за табелата от по-долната снимка.
Там пътеката е по-стръмна и ни изведе до едно сечище на заболели дървета и се натъкнахме на диви ягоди. Съвсем скоро гората ще е пълна с тях, както и с мащерка. Когато пътеката стане почти равна, вече се оглеждайте за божури. Прекрасните им червени цветове се забелязват лесно. Те са в гората, край пътя. Има една поляна, където е пълно с тях, но за съжаление е доста поутъпкано. Много хора са били там и са снимали.
Следващата спирка е ловната хижа "Видрица", където има чешма. Трябва леко да отбиете от пътеката. Водата течеше доста слабо. От там до върха е чуден преход, предимно в гората, а веднъж на билото ще се насладите на гледки към другия дял на Конявската планина, Краището, а вече от върха - и на Рила и Витоша. Вчера нямаше идеална видимост, виждаше се, че вали на много места. При нас леко преръмя на два пъти, но времето беше идеално за преход. От хижа "Видрица" да върха има прекрасна нова жълта маркировка. За ориентация можете да използвате и сайта kade.si.
Някъде в далечината вали дъжд, а билото на Рила е трудно забележимо, благодарение най-вече на снега по високите части.
Връщането ни в село Извор ми се стори по-продължително от изкачването, което ме учуди.
За наша радост ни отвориха храма "Св. Троица", който е прекрасен. Съвсем близо до селото е манастирът "Св. св. Петър и Павел" със своя храм "Св. Дух".
Остатъци от звездното небе...
Допълнение от май 2021 година. Божурите са си все там. Пътеките са леко обрасли, но ловците разчистваха с резачки отсечката преди най-голямата поляна с божури. Връщането този път беше леко променено. На табелата "Манастира" продължихме по посока манастира. Този вариант много ми допадна. Спестява се скуката на дългия открит път, по който се тръгва и съответно завършва. Ходи се изцяло в гора. Неудобството накрая е, че разлайвате кучетата от поне 30 къщи.
Ето малко снимки от манастира "Св. св. апостоли Петър и Павел" и храма "Св. Дух". Повече информация публикувам отделно.
Завършвам с откъс от Акатиста на Възнесение Господне: "Сподоби и нас, немощните, още мислещи за земното и непрестанно
угаждащи на плътта, като празнуваме и размисляме за Твоя страшен възход на
небето, да оставим плътските и житейските грижи и с Твоите апостоли с
цялото си сърце и мисъл да гледаме на небето, защото там е нашето
жителство, а тук, на земята, сме само странници и пришълци, отишли от дома
на Отца в далечната страна на греха."
Друга "ботаническа" разходка близо до София и в същата посока е тази из Голо бърдо.
Село Извор и село Безмер, в двата края на България
Манастирът "Възнесение Господне" край село Поцърненци, храмовете в селата Прибой и Калище
0 Коментари