Храм "Св. Йоан Кръстител", село Върбово (Белоградчик)

Посещението ми в село Върбово, близо до Белоградчик, има предистория. Желанието ми да посетя храма бе породено след като отидох в селата Горни и Долни Лом. В Долни Лом нямаше как да видя храма отвътре, но в Горни Лом за моя радост не просто беше отключен, а си имах и местен водач. Нека еуфорията и нестихващия празник в селото не ви пречат да посетите "Св. Петка Параскева". Всеки поклонник/турист е важен, тъй като по тези места ги няма много, а за хората, които полагат грижа за светите места, всяка стотинка е ценна.

По пътищата на Северозапада

Минаваме набързо през двете села и ще спрем за по-подробен разказ в село Върбово.

Храм "Св. Троица", село Долни Лом, осветен през 1847 г

Изографисана отвън, като голяма част от стенописите вътре са замазани с вар.

Опит за снимка на иконостаса през прозореца

Камбанарията на "Св. Троица", с. Долни Лом

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Отиваме в село Горни Лом и храм "Св.Петка"/"Св. Параскева". Намира се в началото на селото, до гробищата. Първото впечатление е, че е имало ремонтни работи. Надгробните кръстове са много стари и представляват интерес. За съжаление в момента бяха потънали в трева.
Запазени са стенописите само в олтарното пространство. Изображението на Иисус Христос младенец в медальон е в интересната форма на сърце, като този в църквата "Св. Йоан Кръстител" в близкото Върбово и Билинския манастир "Св. архангел Михаил". Когато прочетох тази информация, реших, че искам да посетя и село Върбово.

храм "Св.Петка"/"Св. Параскева", с. Горни Лом

А сега географски ще се пренесем в подножието на връх Миджур, но исторически ще се върнем в месец март 1930 година. Пътуването ни е благодарение на списание "Природа", кн. 7, март 1933 г.

На първата му страница започва разказа на полковник Н. Подгоров за ловен излет в подножието на връх Миджур. Дружинката се е возила в Мерцедес Бенц, като е потеглила някъде от Дунавското крайбрежие. От текста става ясно, че действието се развива през есента.

Ето част от текста на полковника, който разкрива и чудесните му разказвачески умения:... "След малка закуска от пряснопържена риба, черен селски хляб и червено винце, автомобила ни понася право на юг по течението на р. Лом. И колкото повече се изкачваме и криволичиме нагоре по планината, толкова и Лом е по-сърдит и по-силно гърчи водите си, пени се, бучи и като кристален свредел се вие в скалите, за да си пробие път надолу към равнината.

Минаваме край селището Средогрив - потънало в овощни градини. Погледът ни е прилечен от някакъв блясък. Ние вдигаме глави и пред нас са отвесните дълги и прави сребристи скали на така известните Долно-Ломски глами*. От техните остри зъбери се носи чуруликането на киклика, който от тук е пръснат по чукарите на цялата планина.

Спираме в с. Горни Лом. Някои от тукашните ловци ни чакат. Всички отиваме в дома на близък наш приятел.

Една голяма трапеза с чиста покривка ни чака и ни се усмихва.

Най-голямата забележителност в Горни Лом е черквата. Тази историческа реликва е още по-ценна за ловците, поради следното предание: отдавна, нещо преди 200 години неизвестен ловец, увлечен в преследването на ранен елен, се е впустнал по течението на р. Лом и се е лутал из обширните вековни гори, които тогава са расли из цялата тази околност. По едно време гончетата почнали настървено да лаят и налитат. По техния тревожен лай, ловеца си е пробивал път из гъстите усои, докато изведнъж пред него изпъкнала черква. Подпрелият се до зида й окървавен елен бил заобиколен от кучетата, размахвал и се бранел той с грамадните си рога.

След това чудновато откриване на черквата и поради изобилието на лов в този край, неизвестният ловец се е преселил тук и е турнал началото на това красиво село.

Черквата датира от около 800 години и е напълно запазена. Цялата й вътрешност е художествено изрисувана. Интересното е, че всичките фрески са непокътнати и боите не са се изменили. Крайно интересни са големите и масивни свещници, направени от камък, по които има издълбани латински надписи."...

*глами - онези ивичести карстови форми, които поразяват пътника, наближил Долни Лом. Изскачат след завоя и е нужно голямо самообладание, за да не спреш на шосето и да им се възхищаваш.

Турлашки фолклорен събор 2025 - тридневна екскурзия в Северозапада

От двора на храма имате прекрасен изглед към връх Миджур!

Ключът от храма

Иконостасът е разграбен...

Светият престол

Света Богородица Ширшая небес и Младенеца в медальон със сърцевидна форма

Втори храм в някак застопорено състояние, чакащ своите благодетели и ... без служби!
За съжаление ситуацията е същата и в село Върбово. Тамошният храм е перлата в короната на светите места около Белоградчик. Възхитена съм от всичко, което видях, както и от устрема на местните хора и потомците да го възстановят, да го пазят и да им назначат свещеник. Три от три! Необслужвани храмове, при наличие на хора, копнеещи за духовен живот. Много подробен анализ на иконографията в "Св. Йоан Кръстител и Предтеча" можете да прочетете тук. Според моят домакин има данни за съществуването на храм на същото място от времето на Второто българско царство. Според ктиторския надпис на северната стена, публикуван от Асен Василиев, който е преписан през 1898 год. по време на някаква преправка в храма, църквата е построена и изографисана през 1652 год. Много пострадал през комунизма, и двете му разширения в западна посока са били съборени, а имуществото и църковната утвар са били разграбени. Наскоро са изпращали иконостаса в Германия за реставрация. В момента има течове от покрива, въпреки че е след пренареждане на каменните плочи. Това застрашава целостта на стенописите.

Цялото пространство, което виждате, е било част от храма


Св. Йоан Кръстител и Предтеча в много рядка иконография.

Иконографията на Св. Йоан в с крила като "Ангел на пустинята", не е нещо необичайно, за храмовата иконопис след края на XIII, началото на XIV век. Темата, за представянето му в ангелски образ, възниква възоснова на старозаветен текст (Малахий 3:1 и Исая 40:3) и по-късно е конкретизиран и от самите евангелисти ( например Лука 7:27 ... "Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе" ... от terrabyzantica.blogspot.com