В първата ми публикация за 2015 година пускам един текст, който в мрежата се приписва на Пабло Неруда, но всъщност не е негов.
Поздравявам всеки читател, попаднал на моя блог и му желая здраве и вдъхновение.
Умира бавно този
Марта Медейрос
Умира бавно този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата или любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.
Не умирайте бавно! Живейте днес! Рискувайте днес! Действайте днес! Не забравяйте да бъдете щастливи!
***
За какво е ваканцията, ако не за пътуване?Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
За трета поредна година се отправихме към Пампорово. По моите снимки може много точно да се проследи глобалното затопляне :). 2012 година на Коледа имаше достатъчно сняг за ски, през 2013 година беше малко под въпрос, пистите разчитаха и на изкуствен сняг. 2014 година нямаше никакъв естествен сняг и отворените писти бяха изцяло изкуствено заснежени (заледени). Времето навръх Коледа беше толкова топло, позволяваше прекрасни разходки в околността по къс ръкав - на слънце обаче. На сянка все пак трябваше и друга дрешка.
 |
| По принцип тази поляна е писта |
 | |
| При лифта на с. Стойките |
 | ||||||
| Сняг има само на пистата |
За тези, които не карат ски (като мен), коледният ден беше фантастична възможност за разходка в околностите на Стойките. Махала Гращица беше обляна в слънце.
 |
| Край пътеката от Стойките до Гращица има много шипкови храсти, като някои са почти с размерите на дървета. |
 |
| с. Широка лъка |
 | ||
| Една от църквите в с. Широка лъка |
Село Върбово се намира в Средните Родопи, на 6 км от село Широка
лъка и на 22 км от град Девин. Селото е създадено през периода на
първото потурчване на Родопите. Неговите създатели са трима кехаи, дошли
от източните Родопи за да се спасят от насилствено потурчване.
Най-бележитият от тях е Мерджан кехая. Селото има много заобикалящи го
махали. Едни от най-големите са: Сливово, Калевища, Преслупа и още много
други. В селото има много интересни обекти - римският мост в началото
на селото, църквата "Св. Георги", която впечатлява със своите размери и
уникални стенописи, а също така и седемте параклиса, заобикалящи селото и
махалите и доказващи чисто християнския произход на върбовци. Много
интересна е и архитектурата на селото, вписваща се в стила Голяма
родопска къща.
Землището на селото е обитавано от тракийските племена още в дълбока древност, за което свидетелстват множеството намерени монети от римската епоха, както и от Първото и Второ българско царство. В местността Селището са намерени много глинени съдове и уреди за леене на метали. За съжаление до момента не са провеждани мащабни разкопки. Обитатели на района са били и юруците, които са го напуснали някъде около 1600 г. Някъде по това време се заселват на това място и днешните върбовци. Според една легенда името Върбово идва от това, че до римския мост в началото на селото имало една голяма върба, която по пладне побирала под сянката си до 10 000 овце. Източник: Фейсбук страницата на селото.
Землището на селото е обитавано от тракийските племена още в дълбока древност, за което свидетелстват множеството намерени монети от римската епоха, както и от Първото и Второ българско царство. В местността Селището са намерени много глинени съдове и уреди за леене на метали. За съжаление до момента не са провеждани мащабни разкопки. Обитатели на района са били и юруците, които са го напуснали някъде около 1600 г. Някъде по това време се заселват на това място и днешните върбовци. Според една легенда името Върбово идва от това, че до римския мост в началото на селото имало една голяма върба, която по пладне побирала под сянката си до 10 000 овце. Източник: Фейсбук страницата на селото.
Не успяхме да намерим човека, който дава ключа за църквата и така и не я видяхме. Но това означава само едно, предстои следващо посещение в селото, когато няма да бързаме толкова. Освен това вече знаем къде да го потърсим. Телефонът му е
 |
| Село Върбово е на около 3 километра от главния път Широка лъка - Девин. Пътят е разбит и много тесен. Няма възможност за разминаване на 2 автомобила. |
Малко след разклона за Върбово е скалният феномен "Момата". Успяхме да го видим само през клоните на дърветата.
Следващите дни времето вече не беше толкова топло, ние се придвижихме към Огняново, а по новините слушахме за силни снеговалежи в родна София и в Северна България.
Огладняхме по пътя, а аз много исках да разгледаме Девин, защото не сме били там от 2005 година. С питане стигнахме до ресторант "Вероника", до Пожарната. По думите на хората, които ни изпратиха, това бил един от най-добрите ресторанти в Девин. Те би трябвало да са наясно, бяха съдържатели на хотел, но техният ресторант беше затворен, явно липсват туристи. Ресторантчето, както виждате, е битово. Вътре е чисто, приятно. Защо искам да пиша за него, обаче. Мили ресторантьори, моля ви, когато в менюто пишете "сирене" и "кашкавал", слагайте сирене и кашкавал! Донесоха ни салата с най-долнопробния палмов продукт и кашкавал пане, който само според менюто беше такъв. Много се разочаровах. Точно в Родопите да се излагат по този начин. Цените са си като за истински продукти, каквито би следвало да бъдат.
 |
| Чешмата в село Борино |
 | ||
| Времето вече не е така слънчево |
На Стефановден с радост установих, че пътят от Огняново до Ковачевица е опесъчен и спокойно поехме нагоре по завоите. Гледките към Пирин са зашеметяващи.
 |
| Добавете надпис |
 |
| Пирин, сниман от пътя към Ковачевица |
 |
| Между Лещен и Ковачевица се намира село Горно Дряново. Не е архитектурен резерват като първите две. |
Отличният и опесъчен път до Ковачевица се обяснява с непрестанната сеч нагоре в гората. Възмутителната и според мен престъпна дейност спрямо природата и идващите поколения не е спирала нито на Бъдни вечер, нито на Коледа. Казват, че в тези села има проблеми с водата. Предполагам, че могат само да се задълбочат. И да възникнат нови.
 |
| Ковачевица |
 |
| Ето още шипки, но вече в зимна премяна |
Наскоро прочетох книгата на Георги Данаилов, "Къща отвъд света". Прекрасна и увлекателно написана книга. Видяхме къщата на автора .
Огняново и прилежащата му курортна част изобщо не ми харесват: много разпиляно, неугледно, кално, заледено, опасно, тъмно и т.н. Затова - само една снимка.
Весело си изкарахме и се възползвахме от минералната вода.
Там за хапване препоръчвам ресторант "Рай" - не казвам нищо ново, в нета е пълно със суперлативи за мястото.
В очакване сме на топлото време, когато, надявам се, ще успеем да походим из планината над Ковачевица, както и в Пирин над град Гоце Делчев.
0 Коментари