"И тъй както си мислеше (доколкото изобщо можеше да мисли в тая горещина, която я приспиваше и затъпяваше) дали удоволствието да изплете венец от парички си струва труда да стане и да ги набере, един Бял Заек със светлочервени очи подскочи край нея.
Нямаше нищо чак толкова чудно в това; и Алиса не се изненада толкова много, дори когато чу как Заека си говори: "О, божичко, божичко! Ще закъснея!" (По-късно, като размисли, стори й се, че би трябвало да се зачуди; но в минутата не намери нищо необикновено.)
Ала когато Заека важно извади часовник от джоба на жилетката си, погледна го и пак забърза, Алиса скочи на нозе; мина й като светкавица през ума, че никога по-рано не беше виждала заек да носи жилетка или часовник; пламнала от любопитство, тя се затича след него по полето и успя да види как той се спусна в една голяма заешка дупка."
Алиса в страната на чудесата
Луис Карол
Влезнахме в село Големаново и първото живо същество, което видяхме, беше едър, красив заек. Кафяв. Минута след като той се скри достигнахме не до неговата дупка, а до най-интересното кръстовище, на което съм била!
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
Украсата на дърветата в село Големаново, близо до гр. Кула |
Часовниците в Големаново не са в джоба на заека, а по дърветата |
Водоемът без вода |
Храм "Рождество Богородично", построен през 1883 г., осветен 1886 г.
След като проверих какво пише за Големаново в интернет, предлагам на вашето внимание филм в youtube, в който можете да видите още кадри и да чуете кмета и местни хора. Въпреки песимизма, се надявам да откриете и хубавото на селото.
Селска панихида
Големаново - едно от най-тъжните села - разказ и кратко филмче.
Ето и цялото стихотворение:
СЕЛСКА ПАНИХИДА
Георги Константинов
Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.
А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.
Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.
Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?
Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..
Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.
...
За да не става прекалено тъжен краят, ще напиша така: има и бели птици.
Още идеи за разходки и приключения в района:
Село Боровица, близо до Белоградчик
Град Видин, Алботински манастир и ... полет с балон!
Пещера Венеца, храм "Св. Георги" и водопад Бобука
Чипровци, фестивал на килима 2022
0 Коментари