Видинското село Големаново - като в книгата "Алиса в страната на чудесата"

"И тъй както си мислеше (доколкото изобщо можеше да мисли в тая горещина, която я приспиваше и затъпяваше) дали удоволствието да изплете венец от парички си струва труда да стане и да ги набере, един Бял Заек със светлочервени очи подскочи край нея.
Нямаше нищо чак толкова чудно в това; и Алиса не се изненада толкова много, дори когато чу как Заека си говори: "О, божичко, божичко! Ще закъснея!" (По-късно, като размисли, стори й се, че би трябвало да се зачуди; но в минутата не намери нищо необикновено.)
Ала когато Заека важно извади часовник от джоба на жилетката си, погледна го и пак забърза, Алиса скочи на нозе; мина й като светкавица през ума, че никога по-рано не беше виждала заек да носи жилетка или часовник; пламнала от любопитство, тя се затича след него по полето и успя да види как той се спусна в една голяма заешка дупка."

Алиса в страната на чудесата
Луис Карол

Влезнахме в село Големаново и първото живо същество, което видяхме, беше едър, красив заек. Кафяв. Минута след като той се скри достигнахме не до неговата дупка, а до най-интересното кръстовище, на което съм била! 

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Украсата на дърветата в село Големаново, близо до гр. Кула




Часовниците в Големаново не са в джоба на заека, а по дърветата
Спуснахме се не в дупката на заека, а до любопитно място: водоем без вода. Няма как да ви покажа грациозните кокилобегачи в голямата локва, нито двойката черни щъркели, които прелетяха над нас. Големаново си заслужава посещението!

Водоемът без вода

 Храм "Рождество Богородично", построен през 1883 г., осветен 1886 г.

 След като проверих какво пише за Големаново в интернет, предлагам на вашето внимание филм в youtube, в който можете да видите още кадри и да чуете кмета и местни хора. Въпреки песимизма, се надявам да откриете и хубавото на селото.

Селска панихида

Големаново - едно от най-тъжните села - разказ и кратко филмче.

Ето и цялото стихотворение:

СЕЛСКА ПАНИХИДА
Георги Константинов

Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.

Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.

...

За да не става прекалено тъжен краят, ще напиша така: има и бели птици.

Още идеи за разходки и приключения в района:

Село Боровица, близо до Белоградчик

Град Видин, Алботински манастир и ... полет с балон!

Пещера Венеца, храм "Св. Георги" и водопад Бобука

Чипровци, фестивал на килима 2022

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

0 Коментари