Град Видин, Алботински манастир и ... полет с балон!

Отдавна не бях ходила във Видин. Приятен град, с хубав крайдунавски парк и крепостта "Баба Вида", най-голямата забележителност там. След моите снимки можете да прочетете текста за Видин на Антон Страшмиров. Макар и да е живял в града съвсем кратко, там е открил любовта на живота си и може би точно този трепет го е накарал да опише Бдин по толкова емоционален начин.

Река Дунав

Джамията на Осман Пазвантоглу

Кораб - ресторант с вкусна храна

Прекрасна и вкусна порция храна в ресторанта 


Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Стамбол капия - един от входовете на града преди векове

Храм "Св. Димитър" - третият по големина в България. Много е красив, не пропускайте да го посетите.

Кръстатата казарма

Храм "Св. Петка"


Крепост "Баба Вида"
Легендата за трите сестри: Средновековната крепост се нарича Бабини Видини Кули или просто - Баба Вида. Името произлиза от известната легенда за трите сестра - Вида, Гъмза и Кула. Баща им бил болярин, притежавал земите от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт Гъмза и Кула се омъжили, а Вида - не. Построила замъка и целият си живот прекарала в него. Съдбата на другите две сестри не била толкова щастлива - съпрузите им пропилели имането им.
Тези затворници леко ме стреснаха, но не са истински :)




На около 20 км от Видин в западна посока се намира Алботинският скален манастир "Възкресение Христово". Достъпът е лесен, изградено е стълбище с парапет. В скалата са издълбани килиите на монасите и олтара.

Гробове на монаси






На 17.02.2022 година Румънската православна църква канонизира за светица българската царица Теодора Търновска с името св. Теофана Басараб. Така след св. Петка Търновска (Епиватска, Яшка) и св. Димитър Басарбовски, нашите два народа имат още един общ небесен закрилник. 

След като синът ѝ Иван Срацимир става владетел на Видинското царство, майка му монахиня Теофана се премества с него там – според преданието в Алботинския скален манастир. И тук Видин се превръща в културен център на българските земи, като се продължава книжовната дейност от Ловеч и Търново. Има предположение, че тя е починала на близо 90-годишна възраст и е погребана пред олтара на църквата в скалния Алботински манастир. Според друга версия тя умира по-рано, скоро след преместването си във Видин.

Скалите, приютили Алботинския манастир

Този параклис е със същото име и е на поляната в подножието на скалите





 

И стигам до най-приключенската част на тази публикация, за да ви разкажа как летяхме с балон над Белоградчишките скали!

Тази атракция се предлага вече от няколко години. С Евтим, пилотът, се запознах на едно туристическо изложение. Полети има само рано сутрин при подходящи метеорологични условия. След като получих потвърждението на Евтим, в едно утро в 7 часа се явихме на площадката за полети на поляната под централния площад на Белоградчик. Вече бяха пристигнали други желаещи, а продължаваха да идват още и още хора. Първо с интерес наблюдавахме пълненето на балона с горещ въздух. След това започнаха да се качват хора, по 7 човека в коша. Ние се бяхме записали за издигане, което трае 10 минути. Балонът е завързан за скалите и не лети свободно. Като за първи опит смятам, че ни беше достатъчно. Много приятно, съвсем плавно изигане и спускане, забавно слизане от коша, съчетано с качването на следващите - прави се на принципа един излиза, един влиза. Много благодаря на Евтим и пожелавам много и безаварайни полети :)






След това, разбира се, се качихме на Белоградчишката крепост. Докато ги чакахме да отворят се забавлявахме с тамошните котки.

Ето няколко снимки и от нея:

Докато чакахме пред крепостта, видяхме, че балонът се е отправил на свободен полет

Белоградчишките скали

Входът на Белоградчишката крепост


 








В следващата публикация ще ви разкажа за близкото село Боровица.

В двете предходни статии писах за Чипровци, Лопушанския и Чипровския манастир и за пещера Венеца, храм "Св. Георги" и водопад Бобука.

Крепостите Кастра мартис в гр. Кула и Феликс Ромулиана в Гъмзиград (Сърбия)

Бдин
Антон Страшимиров

Когато в 1885 г., (през сръбско-българската война) неприятелят обсадил Видин и го атакувал, за да го превземе, един стар турчин от “Акъ джамия” (турски квартал в града) грабнал пушка, въоръжил и невръстния си син, па хукнали те край “Рова” по българските позиции и викали на войниците:
-    Сербез олунуз, еркелер! (Смелост, мъже)! Видин калеси къзъ калеси дир! (Видин е девствена крепост!)
И наистина е такава крепост тоя град: той е непревземаем.
*
Видинската низина държи на юг и на север от града до 10-15 км, а на изток тя се загражда от Дунава. Разстоянието по низината от Видин на запад е също 10-15 км. Така градът, който е по самия бряг на Дунава, би бил геометрическо средище на своята низина, ако тя беше кръгла. Но низината е полукръг. И Видин е точката, от която предгорията на Стара планина са еднакво далеч на север, на запад и на юг.
Тази низина е твърде дълбока и затова, щом Дунавът придойде, тя се залива комай цялата. И Видин остава като недостъпен остров! Прочие, при такова географско положение как да не е тоя град девствена крепост?
Човешкият гений е преценил това местоположение на Видин още преди много векове. Само затуй е бил заселен тоя град в това страшно блатисто място. Нашите деди през второто българско царство са го наричали Бдин, защото той “бдял” т.е. Ден и нощ служил за будна стража на царството в северозападната му покрайнина.
А не е само “бдял” Видин, разбира се: той е бил и тогава “твърдина” т.е. Не е можело да бъде превзет от неприятелите, бил е “твърд”.
И в такъв смисъл Видин е паметник на човешките вражди и кръвопролития от незапомнени времена. Колко много хора ще да са гинали пред неговите стени! В това отношение с Видинската крепост може да се сравнят в нашите земи само Търново и Охрид, които са също прочути градове - крепости.
Според народа, самото днешно название на града произхождало пък от старовремските крепостни кули в него. Тези кули били изградени от някоя си баба Вида. Така се и наричат те сега: “Бабини Видини кули”. И ето това название уж е затвърдило лека-полека на града името Видин.
“Бабините Видини кули” се издигат високо върху самия бряг на Дунава до един ъгъл, където великата река прави завой. Крепостта гледа на североизток изгубения в зеленини румънски градец Калафат. И прави силно впечатление на европейците. Тези кули напомнят за класическа средновековна цитадела. А те нямат вид да са от средните векове! И наистина не са. През втората половина на 17 столетие австрийците са победили турците и са завладели Видин. Те заварили “Бабините Видини кули” съвсем очукани от вековете, та ги изградили наново. Ето затова тази средновековна цитадела в сегашния си вид е сравнително, от по-ново време.
Същинската Видинска крепост, обаче, е изградена в още по-ново време. В началото на миналото столетие в Турция станали големи размирици. Тогава видинският турски управител Пазвантоглу се дигнал против султана в Цариград и си образувал свое царство. Столицата на това ново царство била Видин. И Пазвантоглу се погрижил за безопасността на тази своя столица: той я опасъл с крепостни “стени”. Работили са тук няколко години хилядници българи. “Стени” заграждат стария град Видин (североизточната част на възвишението, върху което е построен градът). “Стените” почват от Дунава на близо 1 км под “Бабините Видини кули” и свършват далеч на север пак на Дунава. Тези “стени” са всъщност един много широк и много дълбок ров, страните на който са иззидани с дялани камъни. Зад ровът се дига една стена доста висока и толкова дебела, че по нея може да се разминат два камиони...Ето тоя ров и тая зидана много широка стена опасват целия стар град. А не е само това! Когато трябва, пуща се вода от Дунава, та ровът се изпълва... Как може да се превземе такъв град, как може да се влезе в него2
“Стените” на Пазвантоглу ограждат стария град, който се състои от два квартала: еврейски и турски. Цялата тази част се нарича “кале”. Сред еврейския квартал има българска черква, която при освобождението беше единствената в града. А в цялото кале нямаше тогава нито една българска къща! Очевидно, турците някога са изгонили българското население от това крепостно място и са се настанили тук заедно с цял квартал евреи. Кога е било това? Навярно, много преди Пазвантоглу. Защото и обширните български махали (които се простират на юг и на запад вън от “калето”) също не са останали без внимание от Пазвантоглу: той е опасал и тях с дълбок ров, който пак може да се изпълва с вода от Дунава. При това Пазвантоглу е построил по тоя ров и няколко каменни “табии” (крепостни пунктове).
Такава е прочутата “Видинска крепост”. Но славата на Видин не е само военна. Както низината тук, така и цялата Видинска околия са благодатен край, в който намести стават “две жетви”: пожънва се ечемикът и на мястото му зрее до есента кукуруз. И то какъв кукуруз! В него може да се изгуби цяла конна дивизия... Въобще, плодородието във Видинско е пословично. Защото цялата околия се пои добре: от изток я мие Дунава; от запад - река Тимок, а от различни посоки текат други по-малки реки, между които по-пълноводна е Тополовица. И благодарение на това тук се нижат едно до друго (по на 2-4 км разстояние) села от по 4-5 и 6 хиляди жители.
И пак - не е все още само тази славата на Видин! Както няма по Черноморския ни бряг град с такова чудно местоположение, като Варна, тъй и по целия наш Дунавски бряг нямаме град така красиво сложен, като Видин.
От река Тимок надолу Дунавът прави такъв дълбок завой, че при Видин румънският бряг е на изток, а не на север (както е той по целия останал наш Дунавски бряг). Така Видин гледа на изток. И изгревът на слънцето тук е величествен! Той се явява из равната Влашка и Богданска земя (която е една безкрайна градина); още с първите си лъчи разлива ослепително злато по тихия бял Дунав; запалва черните стени на “Бабините Видини кули” и обагря изеднаж целия град, - да! Защото само Видин от всички наши крайдунавски градове е на равнина, която е висока само 2-3 м над Дунав (всичките ни други градове са с много висок бряг). Така - щом слънцето позлати водите на Дунава, веднага се заруменява и целият Видин, като детско лице в просъница...
А какви са чудни вечерите тук при пълнолуние! - Брегът на Видин е зает на половина от кея, а другата половина е безкрайна и много сочна градска градина с гигантски тополи. И лодките за разходки по тихите води се лепят по брега о низката зидана стена. А на среща, пряко реката, е остров, потънал в тъмен лес. - И ето, - търкулва се из далечната Влашка равнина тъмночервеното кълбо на луната. Тя от начало е сякаш току що купена от медникари Крали Марковска тава. Но скоро невидима ръка я тласва по небето, тя се издига над острова и се гмурва в слисания Дунав. След това вече не може да се разбере - реката ли е била разтопена сплав или месечината е криела някаква магия: Дунав и луна блесват окъпани в сребро...
Роден съм и расъл във Варна. Но лунните нощи на лодка край Видин са останали в душата като фантастичен сън.

Публикувано в сп. “Венец”, м. Октомври 1932 г., кн. 1
 

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

0 Коментари