Село Мечка и махала Стълпище на река Дунав

Няколко месеца след като написах серията от публикации за Поломието, си спомних, че съм пропуснала да разкажа за село Мечка!

Преди десетина години, а може би и повече, бяхме за първи път в с. Мечка и махала Стълпище, където обядвахме при легендарната баба Митка. През август 2022 не успях да проверя как е госпожата и дали все още готви за пътешествениците.

Заварих селото много променено. Комплексът "Седем поколения" е оживил района. В махала Стълпище също има нов комплекс с басейн и ресторант - сомът беше чудесен.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Много вкусен сом

Няколко дни по-късно бях в Историческия музей в гр. Русе и се заговорих с уредничката за скалата на Стълпище. Тя ми каза, че има информация, че образуванието се е разрушило и вече го няма. Аз се учудих, защото тъкмо го бях видяла с очите си. Чак днес имах повод да потърся и намерих отговора на загадката в разговора:

В началото на юли 2018 г. Дарик радио Русе съобщава, че е нарушена целостта на скално образувание Дикилиташ, намиращо се в махала Стълпище, край с. Мечка, Русенска област. Това е установено при съвместна проверка по сигнал на РИОСВ и представители на Държавното ловно стопанство „Дунав“. На място е констатирано, че от масива се е откъснала голяма скална маса. Няма данни за умишлено увреждане на природната забележителност.

Благодарение на Диляна Миланова научаваме повече за Декилиташ:
От векове до днес, на самия бряг на р. Дунав, 30-40 метра навътре към местността Стълпище, се извисяват два големи каменни стълба, дали името на местността което сме приели от турците – Декили таш (Побит камък). Това име е заменено със сегашното – Стълпище.

Образуването на двата побити камъка е от предисторически времена в т.н. мезозойска ера. Вероятно те са части от измити скали от т.н. антейски варовик. Двата камъка имат различна форма и големина – единият е висок 2,5м, а другият – 12м. Предполага се, че големият камък е използван за наблюдателен пост през римското владичество. Скалното образувание е уникално с причудливата си форма, която напомня за лъвска глава. Тя остава над водата през пролетните пълноводни месеци, когато реката покрива прилежащата площ.

Единият от двата побити камъка в Стълпище

Дикилиташ отдалеч

Дикилиташ

Брегът на Дунава

На сайта на Русенския университет намерих много интересна информация:

Русе е известен като град на много първи неща - премиери в България. Но някои от тях са в значителна степен почти неизвестни за обществото.

На 28 април 1908 г., Хелмут Бракс, Васил Кулев, Константин Мазнев, Арман Пришак и Борис Корабов, ученици от Русенската мъжка гимназия "Княз Борис", основават туристическо дружество с името "Геолог". Главната му задача била изучаването на родната земя. През 1911 г. дружеството било преименувано "Дунав" и се нарекло туристическо. Това дружество взима почин да се организират ученически туристически дружество в цялата страна. Така се стига до създаването на 30.11.1911 г. в Русе на Юношеския туристически съюз - уникална по своя състав, устройство и прояви общо-българска организация. Той се създава без влияние отвън, без копиране на каквато и да било организационна форма. Центалното настоятелство на ЮТС има седалище в Русе. Русе отново е главен и водещ град в България, своеобразна столица на бързо разрасналото се юношеско туристическо движение за цялата страна. Случва се нещо уникално, създават се детски подготвителни чети, а по примера на възрастните туристи, освен мащабната излетна и издателска дейност, ЮТС започва строеж на туристически хижи, спални и заслони в Рила, Стара планина, Родопите, Витоша. Туристическото движение придобива масов характер. От това време е придобилата популярност фраза: "Алеко Константинов запали искрата, а Хелмут Брокс разгоря огъня". От 1921 г. седалището на ЮТС се премества в София. Хелмут Брокс - един от първите и най-дейни наши планинари е и родоначалник на спортното катерене у нас. Родителите му са австрийци. Роден е и израства в Русе. През 1910 г. със свои другари прави първите в България "катерачни упражнения" с въже на скалите край Русе. Скалата Дикилиташ, на брега на Дунав край с. Мечка, която дни по-късно Брокс и приятелите му изкачват, се приема за първия катерачен обект в историята на българския алпинизъм. Събития, които проектът ще популяризира и с които ще мотивира русенските младежи за достойно продължение на първоидеята от 1908 г. и на премиерната за България спортна изява.

Хелмут Брокс и неговите съученици имат уникален принос, както за мощното, впечатляващо и широкообхватно развитие на юношеското, така и на цялостното туристическо движение в България в периода 1908-1940 г. Те активират поредното разпознаване на гр. Русе като град на първите неща и предоставят ролята му на главен град на България по отношение на юношеския туризъм за повече от десетилетие.

Пълната публикация можете да прочетете тук.