За да ви представя скалните храмове в Поломието ще си послужа с житието на св. Йоаким I, патриарх Търновски. Скалният манастир край с. Иваново, носещ името на св. архангел Михаил, с главна черква "Св. Богородица", е сред паметниците на ЮНЕСКО. Ценностите из скалите далеч не се изчерпват само с тази света обител.
Ще прочетете за:
- Ивановските скални манастири - целият наниз от тях;
- Скален манастир "Грамовец";
- "Св. архангел Михаил", с. Кошов;
- Скален манастир "Москов дол";
- Малък и Голям Нисовски манатир.
За съжаление много от скалните църкви са недостъпни по една или друга причина. Лично аз недоумявам как е възможно да се рекламира района, да пише за скалните църкви и наистина равните и леки (биха могли да бъдат) пешеходни и веломаршрути покрай реките, всъщност да са недостъпни поради високи треви, храсти и разпаднали се мостове. Тоест, човек трява да е много мотивиран, за да си пробие път, ако изобщо това е възможно. Разбирам, че от крепостта Червен и Ивановските църкви се печели от билети за вход, а от другите - не, но това причина ли е да са така недостъпни? Друг съществен проблем е липсата на пълноценна историческа информация в регионалните сайтове. Друга вероятна причина е опит да се предпазят от вандали. Моля, пазете ги!
Много важна вметка! На 28 юли 2022 г. около 16 часа на паркинга на крепостта Червен пред очите ми се срути скална маса. Наскоро имаше подобен случай с фатален край в Трънското ждрело. На Червен, слава Богу, там нямаше никой. Точно на това място има абсурден надпис "Внимание, падащи камъни". Досами началото на стълбите към крепостта.
Средновековната крепост, снимана от пътя към село Червен |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас - пролет 2024 - две програми за Поломието!
Житие на св. Йоаким І, патриарх Търновски
Св. Йоаким бил българин по произход, роден от знатни родители. Когато пораснал, той заминал за Света Гора Атонска и там приел монашество. Подвизавал се усърдно в послушание и смирение, в пост и молитва, затова получил от Бога дара на умилението и на благодатните сълзи. Прекарва там много време и след като вижда примерите на много свети старци, прибира се в България, изкопава си пещера при Красен (Червен) и църква "Свето Преображение" и продължава да се подвизава там заедно с тримата си ученици Диомид, Атанасий и Теодосий.
Като чул за него в началото на своето царуване (1218 г.), Иван Асен ІІ го посетил, получил неговото благословение и му подарил средства, с които той наел работници и изсякъл в скалите голям манастир, който нарекъл с името на св. архангел Михаил, и събрал множество монаси под своето игуменско ръководство. Когато около 1227 г. умрял (или се оттеглил) патриарх–примасът Василий, тогава по предложение на царя епископският събор избрал за патриарх именно тоя дългогодишен и знаменит подвижник.
След като цар Иван Асен издигнал България до степен да бъде най-голямата и най-силната държава на Балканския полуостров, след победата при Клокотница в 1230 г. и след като стеснил Латинската империя на Балканите, той сключил с Никейския император Йоан Ватаци мирен договор. В договора между другото се предвиждало и признаване патриаршеското достойнство на търновския патриарх от византийска страна. За тази цел бил свикан в гр. Лампсак (на Мраморно море) голям събор от византийски и български митрополити, архиепископи, епископи, архимандрити, игумени и монаси начело с цариградския патриарх Герман ІІ и антиохийския патриарх Симеон (александрийският и йерусалимският патриарси писмено дали съгласието си), който събор провъзгласил за патриарх "благоговейния и свят мъж, преждеосвещения архиепископ Йоаким, който бил възсиял с делата си и с постическия си живот".
Така била възстановена отново българската патриаршия, призната от Цариград за първи път през 927 г. и закрита своеволно пак от Цариград през 971 година. Като се завърнали в Царевград–Търново царят и патриархът, станала тържествена интронизация на Йоаким І от събора на всички архиереи.
Търновският патриарх св. Йоаким І според данните на житието му се отличавал със своя аскетизъм и изключително милосърдие. И като патриарх той продължавал да живее по правилата на монашеството, присъща му била постоянната молитва, но изпълнявал усърдно и своя архипастирски дълг, като управлявал църковния кораб през бурното житейско море. Бил милостив към сираците, помагал на бедните, посещавал затворниците, избавил мнозина осъдени на смърт, а други спасил от гнева на царя. Така той бил добър пастир на повереното му духовно стадо и като добър кормчия сам пристигнал благополучно в тихото пристанище, а довел и ония, които го слушали и следвали.
Като предузнал прозорливо своята смърт, той отслужил последна литургия, като благословил всички и ги поучил да се придържат към православието. После повикал своите ученици и свещенослужители, благословил ги, поучил ги добре и предал душата си в ръцете на Бога, Когото толкова бил възлюбил.
Според житието му той светителствал 19 години и починал на 18 януари 1246 година. Житието му завършва с пожеланието по неговите молитви Господ Бог да утвърди българската държава навеки.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Следват кадри от храма с най-запазените стенописи (XIII век), "Св. Богородица" в манастира "Св. архангел Михаил" край село Иваново.
Ето начините да се свържете със свещеника. Вариант е за връзка, ако някой има желание да допринесе финансово за ремонта. Събират се пари. |
И сега все пак да излезем от село Кошов, покрай реката, вляво преди моста към комплекса с къщите за гости. Нека той да ви е ориентир. Досами оградата има и голям басейн на поляната. Зависи от времето, с което разполагате, можете да оставите колата някъде в селото или да преминете с нея до рибарника. Където нормалният път свършва. От там до Грамовец са около 3 километра. Обезателно затворени обувки, дълги панталони и някаква пръчка/щека, както и достатъчно вода. Благодарение на рибарите тревите не са непроходими. Ориентир за това, че сте стигнали, е срутената беседка с надпис, че е опасна вляво от пътеката. По кратко стълбище ще достигнете скалната обител.
Една от запуснатите воденици |
Тази пещера, освен "Окото", не виждам как по друг начин може да се казва. Ние си го измислихме :) |
Тук на тавана личи мазилката под изчезналите вече стенописи |
Личицето на прилеп ни гледа от тавана :) |
Има привнесени човешки артефакти, нямам никаква представа по какъв повод и защо. Няма да ги описвам.
Разходката до Грамовец е чудно приключение, трае около 3 часа общо (от рибарника).
Свети Иоаким I, патриарх Търновски
Този преподобен отец беше родом българин, роден от благородни
родители. Като стана на възраст, възненавидя лъжовността на този свят,
остави света и отиде на
Света Гора
в Атон. Там прие на себе си ангелски образ и се покоряваше на всички
отци. Непрестанно пребъдваше в молитва, чист живот, пост и
бдение. Никога не се отдаваше на сън и покой, но си почиваше прав или
понякога седнал. И никога не изпълняваше своята воля, но имаше
послушание към игумена и към всички братя.
Постоянно се намираше в умиление, в сълзи, във въздържание и обуздаване
на тялото си. Така изпълняваше чина на светите отци и беше именит сред
всички. На Света Гора той видя много
свети старци и ревнувайки на тяхното житие и добро поведение,
преуспяваше. Като прекара доста време там, излезе и дойде на река Дунав,
където си изсече пещера в скалите на Красен и
там живееше с трима свои ученици Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в
скалите и малка църквица "Свето Преображение", и на това място показа
много повече трудове от първите.
Като чу в началото на своето царуване христолюбивият цар Иван
Асен (12181241), син на стария цар Асен, за неговата добродетел и за
неговите трудове, дойде при него и му
даде много злато. Старецът нае работници с това злато, изсече още пещери
и направи голям манастир на името на великия
архистратиг Михаил, който съществува и до днес. И там събра
множество монаси, които като трудолюбива пчела поучаваше непрестанно на
монашеския чин, който е път на спасението. А
те един друг се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по
стъпалата на някаква стълба.
По онова време Търновският патриарх
Василий получи кончина на живота
си. Тогава се събраха архиереите на цялата българска земя и търсеха
човек, достоен за архиепископския сан, и всички единодушно се спряха на
преподобния Иоаким.
Но според
тогавашните разбирания това било една несъобразност при най-великия и
най-силния държавен глава на Балканския полуостров, какъвто бил тогава
цар Иван Асен II, предстоятелят на
Църквата да бъде само архиепископ, а не патриарх. Затова в договора
между България и Никейската византийска империя от 1234 г. покрай
политическите договаряния и женитбата на
царските деца била вмъкната и такава част Търновският архиепископ да
бъде признат за патриарх от събора на източните патриарси. През 1054 г.
отпаднал непоправимо от единството на
5-те патриархата във Византийската империя Римският патриархат и по този
начин бива накърнена целостта на така наречената "пентархия"
(петоначалие) във Вселенската Христова църква.
В лицето на свети Иоаким тя била възстановена през пролетта на 1235 г.
Никейският император Иоан Ватаци и Цариградският патриарх Герман II
свикали в гр. Лампсак на Мраморно море всеправославен събор, който да
изпълни тази важна каноническа
процедура, при което се отбелязва, че Патриарх Герман действал "по
благоволението Божие и по голямото съдействие на благочестивия велик цар
Иоан Асен, син на стария Асен, заедно
със своите събратя, другите патриарси". Иерусалимският патриарх Атанасий
и Александрийският Николай не могли лично да присъстват поради местни
пречки (агарянското владичество),
затова изпратили своите съгласителни грамоти с подпис и печат. А
присъствали Цариградският Герман и Антиохийският Симеон "с митрополити,
архиепископи, епископи и всечестни
архимандрити, игумени и монаси", както и от българска страна дошли
"митрополити, архиепископи, епископи и всечестни монаси от Света Гора".
Този всеправославен събор провъзгласил за
пети патриарх в християнския свят "преждеосвещения" Търновски
архиепископ свети Иоаким, мъж благоговеен и свят, възсиял с добродетели и
постническо житие. Скрепеният с подписи и
печати съборен акт бил предаден на Патриарх Иоаким "за вечно помнене и
неотемлемо".
Царят се завърна в своя
град Търново
с голяма радост. Тогава всички западни архиереи поставиха патриарха на
престола във великата
патриаршия на царския град Търново. А блаженият Патриарх Иоаким седна на
патриаршеския престол, като благослови и просвети цялата българска
земя. Като събра в ума си всички
предписания (на светата Църква), добре изпълняваше и монашеското
правило, и архиепископското, като добър кормчия държеше и двете кормила и
управляваше църковния кораб над бездните
на житейското море: на сираците раздаваше милост, на бедните
потребното, посещаваше затворниците и непрестанно се молеше всеки час.
Мнозина осъдени на смърт избави, други
прибягващи за неговата милост спаси от царския гняв. Беше добър пастир
на повереното му от Бога стадо. И така, държейки двете кормила на този
живот, прекоси света и добре навлезе в
тихото пристанище, като въведе и ония, които го слушаха и които му
помагаха.
При неговото патриаршество (около 1230 г.) биват пренесени мощите на света Петка Епиватска
от родното й място в град Търново. Латинците, здраво стеснени от
бойната сила на българския цар Иван Асен, с
рабска бързина изпълнили неговото желание да му дадат тези свети мощи.
За тази цел бил изпратен Митрополит Марко Преславски (прототрон
първопрестолник), който ги пренесъл
тържествено в Търново и били поставени в дворцовата църква, посветена на
тази светица, където пролежали повече от 160 години до падането на
България под турско робство.
При същия свети Иоаким Търново бива посетен и от най-великия сръбски светец, архиепископ Сава.
На път от Палестина за родината си той се
отбил в Търново, за да се види със своя "сват цар Асеня". Но била люта
зима месец януари. Той взел участие във Великия богоявленски водосвет
на река Янтра, а бил старец в
напреднала възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1235 г. умрял.
Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при църквата "Свети 40
мъченици", откъдето сърбите една година
по-късно го пренесли в Сърбия. Но гробът му и досега се пази в тази
историческа църква, макар и празен.
Свети Иоаким пророчески
предузна своята кончина. Беше добър пастир
на повереното му стадо, благослови го и го поучи да държи православието.
После повика учениците си и целия причт, и тях благослови и добре ги
настави, и така прие блажена кончина
на тукашния живот, като предаде душата си в ръцете на Живия Бог, Когото
беше възлюбил. Блаженият живя в свещенодействие 19 години и се престави в
6754 (1246) г., индиктион 4, 18
януари. По неговите молитви да утвърди Господ Бог България на всички
времена и да ни сподоби със Своето Царство. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Скален манастир Москов дол
От средновековния град Червен може да се продължи по асфалт до водоснабдителното съоръжение на кулата. Там има много сериозно биологично разнообразие и аз препоръчвам да се въздържате от ходене надолу и нагоре по стълбите.
След това черният път заобикаля възвишението с крепостта и ако предприемете тази разходка (обути с обувки, дълги панталони и пръчка/щека, плюс достатъчно вода), ще достигнете за около 30 минути максимум манастира Москов дол. Има табела при една джанка. Трябва да преминете по много съмнително изглеждащ мост. После става доста джунгла, но пътеката си личи. Всяка една стъпка си заслужава!
След манастир "Москов дол" пътеката продължава към място за почивка Чочана. Там има изворче, от което можете да си налеете вода. Следва най-обраслото място по пътя, към манастира Кошута. Абсолютна енигма ми остана този манастир, защото единственото, което видях, след дълго търсене, е голямата скална ниша в най-ниската част на масива. Манастирите Голям и Малък Рай остават за някой следващ път.
По долината на Бели Лом са разположени малък и голям Нисовски манастири. В една нашумяла поредица от книги с трицифрено число в заглавията има много подвеждаща и опасна информация. Внимавайте какви източници ползвате и най-вече разчитайте на здравия разум, картата и добра екипировка независимо от сезона. Също така, никога не вървете сами. Ако това все пак е факт, нека винаги има някой, който да знае накъде сте тръгнал. Може да звучи банално, но е от огромно значение.
Експедицията през тревите и храстите отнема почти 6 часа отиване и връщане до големия Нисовски манастир, "Св. св. Константин и Елена".
Ако идвате от с. Червен, още преди да влезете в Нисово, вдясно ще видите отбивка по десния бряг на реката. В началото се върви бързо, защото няма толкова много треви. След около час и половина ще стигнете до малкия Нисовски манастир, ако сте чели онази книга, ще помислите, че сте стигнали до големия. Не сте! Там има табела с името на манастира и маса с пейки. Също и табела, която изрично предупреждава, че достъпът е само с алпийска екипировка, което е абсолютната истина.
Надникнете, и ако не сте с екипировка, се върнете.
От малкия до големия манастир изпитанието е сериозно, борбата с джунглата е много безмилостна. Чуват се и диви прасета, а за змии трябва да гледате на всяка крачка.
Стигнете ли в подножието на големия Нисовски манастир "Св. св. Константин и Елена" ще се чудите как да подходите, за да се качите. Някой с по-добро зрение може и да види въжето, до което ще е необходимо да си пробиете път през парещи коприви до раменете. Обаче всяко усилие си заслужава.
Слава Богу, безпрепятствено отидохме и се върнахме. Впоследствие разбрах някои важни подробности за манастира, поради които вероятно някой ден бих се присъедила към хората, които ми ги разказаха.
На картата е означен като "Белберницата".
Следващият, "Св. архангел Михаил", е заключен. Но "Кръщелнята" е достъпна.
"Господев дол" можете да го видите само през решетките.
И за финал на тази дълга публикация, ето възстановката на последния според картата скален манастир от тази редица:
Снимките са напарвени в РИМ Русе |
0 Коментари