Крепостите Кастра мартис в гр. Кула и Феликс Ромулиана в Гъмзиград (Сърбия)

Миналата пролет бяхме при едната сестра, Вида. Нищо не предвещаваше, че година по-късно ще посетя другите две, но ето, че вече е факт. Днес ще ви разкажа за Гъмза и Кула.

Крепост Кастра Мартис

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Крепостта Кастра Мартис в гр. Кула

"Фотопътеводител на крепости и антични градове в България" е книга, която много харесвам. Днес ще използвам текста от нея, за да представя крепостта Кастра Мартис. В гр. Кула предстоят археологически разкопки. Хората се вълнуват. Аз се вълнувам от въпроса - какво точно се очаква да постигнат археолозите с отпуснатите им 15 000 лева?! И така, да преминем към описанието от книгата за крепостите. Можете да си я поръчате от сайта travelbooks.bg.

На 32 км югозападно от гр. Видин, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, се намира малкият граничен град Кула. Днешното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула - величествен фрагмент от древността и една от най-добре запазените останки от античната римска крепост Кастра Мартис.
Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в самия център на града. При археологическите проучвания е установено, че на това място преди построяването на крепостта някога е съществувало малко тракийско селище от I хил. пр. Хр.
През 70-те години на XIX век унгарският археолог Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на гр. Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис. Историческите сведения дават данни, че крепостта е възникнала като римски кастел в края на III - началото на IV век и е била важно звено от дунавската отбранителна система на Римската империя. Тя е заемала ключови позиции при най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път от Бонония (днешен Видин) за Сингидунум (днешен Белград). Предполага се, че е построена от император Диоклециан (284-305).
В историческите извори Кастра Мартис е спомената през 377 г., когато император Грациан (375-383) преминава с отрядите си през нея на път за Тракия. Крепостта претърпява разрушение при готските нашествия в края на IV век, но най-много страда от хунските нападения през първата половина на V век, като се започва с превземането й от Улдис през 408 г.

През V век гръцкият античен историк Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис като една от основно възстановените от император Юстиниян I (527-565) крепости. Твърдината е унищожена отново при аварските нашествия в империята в края на VI век.
По време на Второто българско царство крепостта е частично възстановена и превърната във феодален замък - едно от южните укрепления на Видинското деспотство. При падането на Видинското царство под властта на османците през 1396 г. тя е превзета и разрушена.
Кастра Мартис се състои от две части - квадратно вътрешно укрепление, в чиито ъгли има издигнати кръгли кули, наречено квадрибургий, и отбраняван от 7 кули кастел с форма на неправилен четириъгълник, разположен южно от него. Квадрибургият първоначално е бил издигнат към края на III - началото на IV век.
Този вид крепости в граничните райони на империята се свързват с укрепителната дейност на император Диокцелиан. Квадрибургият на Кастра Мартис представлява съоръжение с формата на квадрат с размери 40 на 40 метра с големи кули в ъглите с диаметър 12.5 м. Квадрибургият е добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 м и запазена средна височина 2м. Югоизточната му кула се издига на 16,30 м. Именно тя дава името на съвременния град Кула.
На юг от квадрибургия е разположен военният лагер. Кастелът е с форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15 дка. Северозападно от крепостта са открити основни на римска баня.
Богатият битов материал и разнообразието от оръдията на труда, открити при разкопките на укреплението, показват, че обитателите на крепостта са имали развито стопанство в района.
Крепостта е обявена за архитектурен паметник през 1965 г. До нея се стига много лесно, защото тя се намира в центъра на гр. Кула. Изградената панорамна площадка към главната улица на града дава възможност на посетителите да се насладят на красотата на крепостта в целия й вид.

Късноримският археологически комплекс Гъмзиград с крепостта Феликс Ромулиана

И вместо да се чудите защо няма как да влезете в крепостта, която е заключена и тревите стигат до кръста ви, запалете колата и отидете на 30 км от там в съседна Сърбия. В Гъмзиград нашите братя са устроили по чудесен начин посещението на крепостта Феликс Ромулиана. Местните в Кула се оплакаха, че преди билетът е бил почти без пари, а сега е 10 лева. Най-точно казано, входът е 500 динара, а ако заплатите 600 ще можете да посетите и музея в Зайчар. За деца и пенсионери е малко по-евтино. Музеят в града е леко разочароващ. На втория етаж при етнографската сбирка обаче се почувствах истински у дома.
И на двете места работят млади, усмихнати и невероятно отзивчиви служители. В ресторанта, където обядвахме, срещнахме пак такива хора.

Дворецът е построен по поръчка на император Гай Валерий Галерий Максимиан (297-311) в края на III и нач. на IV в. сл. Хр. Посветен е на майката на владетеля - Веселата Ромулиана.

През 2007 година обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО.