петък, 12 август 2022 г.

Село Табачка, област Русе

Публикацията участва в Годишните награди за 2022 г. на Министерството на туризма и зае четвърто място в своята категория

Село Табачка е предимно в полезрението на румънските туристи, тъй като те редовно ходят да катерят маршрутите по скалите наоколо. Сред българите не е особено популярна дестинация.

Селото е прекрасно, а малкото му жители са симпатични и отзивчиви хора. Тук липсват търговски обекти. Чешма също няма, така че ако планирате да останете повече време, имайте предвид тези особености. В съседния Червен, който се радва на много по-интензивен поток от хора, също допреди десетина дни нямаше магазин. Семейство англичани откриха обаче кръчма-магазин и вече има някакъв вариант за закъсали туристи. Силно се надявам Табачка да се оживи и да има смисъл от отварянето на търговски обект или заведение.

Как да я "завъртя" Табачка, за да ви я опиша? Предизвикващите пълно объркване в пространството меандри на Черни Лом ще са ми в помощ. Селото има един автомобилен вход и изход. Пешеходните са доста повече.

На входа доскоро е посрещал хората един украсен трабант или вартбург, разказвачите не  достигнаха до единодушие. Вече го няма. Има чудна табела, чиито букви са изработени от подкови. 

Табачка приветства пристигащите много тържествено - с великолепен кръст над скалите, близо до входа на скалната църква, наречена според табелките "Пещера Църквата". Пътеката започва близо до моста и красивата табела. Изминава се за под 10 минути, като последния участък е много опасен. Има парапет, но е редно да е малко по-дълъг. За няколко крачки става въпрос. Много внимавайте къде стъпвате, защото пътеката е тясна, а възможното падане е чак до пътя. Преди много години, когато храмът е действал, там е имало обезопасителна преграда.

В своята книга "Опис на старините по течението на река Русенски Лом", издадена през 1914 г.,  Карел Шкорпил пише: "В скалната стена на левия бряг на р. Черни Лом, в горните й пластове, северно от с. Табачка, се намерва изкуствена пещера, наречена "Църква", според която и платото над скалната стена се нарича "Над църквата". В църквата водят 12 стъпала, сечени край скалната стена и отворени отвън. ... По стените на църквата се виждат части от мазилка със следи от живопис ...  В пещерата лежат овце и тя е пълна с боклук; скалната стена служи за каменолом, затова скоро ще пропадне и този паметник." 

Стъпалата са там, по тях се минава. Следи от живопис не видях. Пещерата е чиста и слава Богу, не е пропаднала.

 










Ето тук е много опасното място, досами входа на пещерата














Надморската височина в Поломието е максимум 200 м. За да отидете на планина, трябва да слезете още по-ниско, на около 100-150 м. Тук релефът е обърнат - планината е в краката ви.

Продължаваме към центъра на селото, където са кметството, старото училище и храм "Успение Богородично". Ще се върна на храма по-късно. Основната улица на селото се изкачва до новото училище, което е в трагично състояние, полуразрушено и изглежда много по-зле от старото училище. Срещу него е читалището, което сутрин работи като пенсионерски клуб, а следобед като библиотека. 

На този площад имате две възможни посоки, и двете много интересни. Има табелки, има и маркировка. Ако продължите направо, по червената маркировка, можете да стигнете до пещерата Орлова чука за около час и малко. Там има заведение за хранене, което обаче работи само през работното време на пещерата. В съседство има хижа, пред която има чешма и маси, на които видях хора да си хапват своя приготвена храна. 

Маршрутът с. Табачка - пещера Орлова чука е най-разчистената и най-добре маркираната от всички пътеки, по  които минахме в Поломието. В края на асфалтовия път в Табачка внимавайте за пътека вдясно, спускаща се стръмно надолу покрай една джанка. Тя завърта покрай електропастира, извежда ви срещу отсрещните скали, спуска ви на реката, преминава през един мост, около който във водата не е за гледане, пълно е с боклуци, след това навлиза в гора и плавно ви качва на платото, по което с широк завой ще стигнете до пещерата.







От гореспоменатия площад при новото училище наляво тръгва зелена маркировка по платото. Малко след края на къщите вдясно има място, изкуствен изкоп, който е завзет от пчелоядите. Тези красиви птици са навсякъде около вас. Поломието е рай за орнитолозите. Вървите по широк черен път, на напълно открито - вдясно от вас е електропастира, обграждащ прекрасните коне, а вляво са ливадите, които се косят. За около 30 минути ще достигнете местността Карталка (така и не разбрах едно и също ли е с м. Локвата), там под една - познайте какво - джанка, има маса и две пейки. До тях са табелките за предстоящите разклонения на пътя - разделя се на три.

Площадът пред читалището, като акцентът е в дъгата :)

 

Дом на пчелоядите









Местност Карталка и разклонението на трите пътя

Нас ни интересуват лявото и дясното разклонение, средното - не. Ако поемете наляво по жълтата маркировка, въпреки предупрежденията за опасността на пътеката до  пещера Драганка, за около 30 минути през гората ще достигнете до нея. Според табелата на разклона там има въжета, и достъпът за хора под 18 години без придружител е забранен. Фактическото състояние на пътеката в нейната финална част не е за подценяване, но бих казала, че на пещерата Църквата има по-опасен момент. Хората, които са прочели табелата, имат очакване за въже, само че такова няма, а има единствено лента, поставена там да показва пътеката. Не се дръжте за нея! 

Връщането на пътеката и обратно до разклонението на Карталка става бързо. Ако продължите по зелената маркировка, най-дясната пътека, отново ще навлезете в гората и ако ползвате навигация, ще можете да стигнете до пещера Тъмна. На ключови места няма видима пътека, а маркировката, която преминава от зелена в жълта, просто липсва. Но с телефона се справихме без проблем. 

И двете пещери си заслужават.

 

Пещера Драганка:




Пещера Тъмна:






Бележка: Пещера Тъмна и пещера Тъмно са две различни пещери.

Най-екстремното ходене около селото обаче за мен беше до пещера Водна. (Благодаря на всички замесени). А дали беше пещера Водна или съседната на нея Тъмно, не съм сигурна. От кметството надолу тръгва стръмна улица, която извежда на мост. От моста вляво се отбива пътека за платото. Когато се изкачите през горичката се озовавате сред високи треви. Платото го прекосявате и тук-таме се виждат табелки, най-вече останали от маратона, проведен в района. До момента сте ходили вероятно 20 минути. Следва доста технично слизане от другата страна на платото и преминаване по камениста пътека сред сипеите. Може би за 30 минути се стига до пещерата, която стигнахме ние и ни казаха, че е Водна. На мен по снимки в нета не ми изглежда да е тя. Но и тази пещера беше красива. 

Карел Шкорпил е описал и двете пещери в книгата, цитирана по-горе. Ако пак отида в Табачка, ще им посветя повече време. Самата книга може да бъде закупена от РИМ Русе на цена от 12 лева.








 

Винаги подхождайте с внимание към възможното присъствие на прилепи. Тоест, не ги притеснявайте.

В края на публикацията за село Табачка ще ви разкажа за храм "Успение Богородично". На 15 август 2022 г. ще се честват 160 години от освещаването му. След светата литургия ще бъде раздаден благодарствен обяд на миряните. Ако имате възможност, участвайте в празника.





 
Табачка е село, основано от преселници от Тетевенско. Името произлиза от техния занаят, обработвали са кожи. Множеството мотиви по фасадите на къщите, изобразяващи животни, аз си ги обяснявам с някакъв вид тяхна носталгия. В храма също се срещат мотиви от балканския им роден край. Стилът личи и в иконите. 


 

Винаги можете да помолите да влезете в храма, ако се обадите в кметството. 

Предстоятел е о. Димитър, който служи в гр. Борово и още три села в общината. 

За повече информация за пътеките и настаняване в селото можете да се обърнете към ivaylojot  ( at ) gmail (dot) com

Остана за финал, но е много важно. Когато и да сте в Табачка, предприемете ли разходка около селото, бъдете с дълъг панталон, високи обувки, щеки или пръчка, също и слънцезащита. Има пълзящи всякакви, въпреки че един биолог търси пепелянки вече две години и не е намерил, но да не се успокояваме по този начин. Всичко, що е във въздуха, се опитва да ви изяде, така че дългите дрехи и репелентите не са излишни.

Скалните църкви в Поломието (долините на Черни, Бели и Русенски Лом), близо до град Русе

Пещера Орлова чука и село Пепелина

Средновековният град Червен  

Скален манастир "Св. Димитър Басарбовски" и храм "Св. Троица" в село Красен

Село Мечка и махала Стълпище на река Дунав

Няма коментари:

Публикуване на коментар