Бистрешки манастир "Св. Иван Рилски (Пусти)

За да се стигне до "Св. Йоан Пусти (Касинец)" е нужно да се положи усилие, без значение с автомобил или пеша искаме да стигнем до него. В моя случай, последното ходене беше с микробус - тоест, съчетахме с ходене пеша, не стигнахме съвсем до горе :) Много е стръмен пътят до манастирските порти! Винаги съм смятала, че това е добре: да се потрудим, за да стигнем. За да се включите в пътя за манастира, трябва да се отбиете от главния път Враца - Монтана. Маневрата е нужно да се прави с повишено внимание, тъй като колите летят. Предупреждавам изрично, тъй като за мен това място е доста опасно. Следва пътят до манастира, който минава и покрай имоти на Врачанска митрополия, в които преди година течеше ремонт.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Бистрешки манастир "Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец"

Хоругва на св. Йоан Рилски

Няколко думи за оригиналния иконостас на храма (не съм информирана има ли запазени части от него някъде): Тревненска резбарска школа - идентифицирани са три групи на школата, едната от които е на Витановия род. Тя е оставила най-трайна и дълбока диря в историята на школата. Чертае магистралната насока в нейното развитие и предопределя най-характерните й особености. Сведенията гласят, че Витановци са работели резба още през XVII век, а един от техните родоначалници е учил в далечен, най-вероятно Атонски манастир. Не би могло да се каже нищо определено за иконостасната дърворезба на Витановци до 1820 година, тъй като създаденото от тях е унищожено. Многократно е посочвано, че и през XVIII век иконописците са правели и резби - рамки на собствените им икони, а също и цели части от иконостаса, където се вграждат създадените от тях иконни произведения. Тази практика не изчезва и през следващия век. На 28 февруари 1821 г. Поп Раде спазарява иконостас за църквата при манастира Касинец, известен още като Бистришки манастир по името на близкото Врачанско село (сега квартал) Бистрица. Резбар е Петър Минюв (1800-1859), който в течение на 3 години работи резбата на няколко икони. Резбарят е бил и иконописец и това проличава от оцветяването и позлатяването на фризовете. Този иконостас изглежда е последната по-значима проява на една стара практика.
• През 1867 г. Църквата е обновена, а изпочупените царски двери, лозница и арка над дверите са заменени с резби на врачански майстори, които не принадлежат към нито една от трите обособени резбарски школи (Тревненска, Дебърска, Самоковска).
Потирите са свещените чаши, от които се поднася причастието. Поради значението на евхаристията, с която са свързани тези съдове, те са изработвани от благородни метали; не винаги обаче са украсявани отвън, макар че това се е предпочитало. Най-старият, известен у нас потир е този от 1628 година, вероятно работа на майстор Мавроди, дар за манастирската църква край Враца. Върху чашата са гравирани допоясни изображения на св. Йоан Рилски, Иисус Христос и св. Йоан Богослов.

Част от стенописите в пещерата

Бистрешки манастир "Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец".

Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец” се намира на около 12 км. северозападно от град Враца недалеч от местността Касината. Разположен е на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера, от която извира карстов извор. На северната й стена неизвестен зограф изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м., а в надписът под сцените се сочи годината – 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до него има скална ниша, където с традиционни водолечебни и климатолечебни способи в миналото се лекували душевно болни. Фреските в пещерата и някои от стенописите в църквата показват, че тя е възстановена през ХVI в., но създаването на манастира се отнася в епохата на Второто българско царство и се свързва с крепостта, намираща се на рида югоизточно от него. Откритата в и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че тук вероятно е имало светилище в предримската епоха (IV-I в. пр. Хр.), а може би и по-рано. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално обитавали тази и околните пещери.

Над манастира е пещерата Постницата, разположена върху отвесна скала и до там се стига изключително трудно без помощта на стълба. В нея на височина пет-шест метра в малка скална ниша е изградена (вероятно по-късно) миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. Според легендите това е най-старата част на манастира – тук живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитаният и най-обичаният български светец Иван Рилски и скалата сама се отворила, когато той тръгнал към Рила планина. Постницата е уникална за нашите земи.

Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от нея е вградена в новата сграда. Тази по-стара църква може би е принадлежала на селище към крепостта. Върху варовата мазилка на църковния храм личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ в., от ХVІ в. и 1867 г.

През XVII в. в манастира процъфтява занаятчийството – известната златарска работилница, която е във връзка с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите от школата, изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Запазени са също и художествено украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие - истински шедьовър на българското средновековно калиграфско и приложно изкуство. В манастира „Св. Иван Касинец” се е намирала и една от първите по нашите земи меднощампарски работилници. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в Историческия музей във Враца.

Въпреки че е един от най-малките манастири във Врачанската епархия, зиме и лете той е обект за посещение от стотици поклонници. Значителен принос за все по-голямата му популярност в началото на ХХ в. имат врачанските туристи. След учредяване на туристическото дружество през 1900 г., пътят до Касината става един от любимите маршрути за членовете му и за техните гости. При възобновяването на манастирския комплекс на 16 септември 1928 г. той е осветен с името „Св. Иван Рилски”.

Автори:

Пл. Иванов, В. Пелова, К. Тодорова/ Бистрешки манастир "Св. Иван Рилски (Пусти)- Касинец", 2011

От сайта kartanavremeto-vratsa.org Свързани статии в същия сайт: Занаятите в манастира „Св. Иван Рилски-Пусти” и Бистрешкият манастир „Св. Иван Пусти” и Рилският чудотворец

И накрая нещо любопитно:

Лотариен билет от 1896 година. С благотворителна цел - изграждането на църквата "Св. 12 апостоли" в гр. Враца. С Божията помощ начинанието е било успешно. Ето го и храма: