Линк към първа част
Продължаваме разходката из Северозапада под следното мото: "Човекът човек води". В понеделник в Типченица чух за една жена и за нейна книга. Нищо друго. Два дни по-късно, отивайки към село Долна Бешовица, родно място на дядо ми Андрей, спрях в Горна Бешовица да видя тамошния храм. Историята на храмовете в Типченица и Горна Бешовица е толкова преплетена. Днес, неделя, книгата е в ръцете ми :) Автор - Йордан Ценов със заглавие "Горна Бешовица - щрихи от историята на едно врачанско село". Използвам я, за да напиша тази публикация. Книгата съдържа 433 страници плюс снимки. Струва 7 лева и не се разпространява в търговската мрежа. При интерес можете да се свържете с мен.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Село Типченица се намира на склона срещу Лютидол, селото, което стана известно миналото лято, след като главния път за Враца бе отбит през него. В момента първата част от пътя до Типченица е много разбита, защото там минават камионите, които строят новия път. В гледката няма нищо романтично. Не е така обаче, когато стигнете до селото. То е разположено на възвишение и е построено по склона. Стръмно е, така да се каже. "Св. Димитър" се вижда отдалеч. Намира се в гробищата. Тъй като е паднало голямо дърво, в момента камбанарията е недостъпна, или поне аз не се наех да достигна до нея. Ключовете от храма са в един човек, чийто номер можете да вземете от хотела под гробищата. В църквата имат нужда от шкафче за книги и свободностояща закачалка. И докато в София пролетта още се чуди дали да идва, в онзи край е вече там. Беше невероятна глътка свеж въздух и наслада от цъфналите дръвчета.
 |
| Храм "Св. Димитър" в с. Типченица |
 |
| св. Йоан Рилски |
 |
| Храмът е известен с този образ на Бог Отец, останал без глава |
 |
| Стенописи в храм "Св. Димитър" в с. Типченица |
В началото на Типченица вдясно има маркировка, която по принцип води до върха на възвишението от тази снимка. Там има кръст. Но пътеката е препречена от паднали дървета и върха е достъпен само по черния път от другата страна на хълма. Ако гледате от църквата и виждате гледката от снимката - от лявата страна.
Село Горна Бешовица има ценно съкровище, средновековния храм "Св. Димитър", който ме остави в пълно недоумение. След това получих някои обяснения, които обаче не са особено оптимистични.
Списание "Векове", откъс от книгата на Йордан Ценов "Горна Бешовица - щрихи от историята на едно село"
"Възрожденски учител и иконописец" - за зографа на горнобешовишката черква е написано следното: "Един от скромните дейци на народната просвета и на българското възрожденско изкуство е Петко Танов Даскалов. Учител, зограф и съзаклятник от влашкоселската въстаническа чета във Врачанския край. Наричан по-късно Петко Търновски. (В на сайта на село Типченица - той е упоменат като поп Петко Влашкоселец). Зографът Петко Даскалов се ражда около 1802 год. и израства във Влашко село, сега село Царевец, Врачанско. Свидетел на непосилния труд на родителите си за изхранване на многолюдното им семейство, без грош в джоба си, той тръгва за Велико Търново. След дълги молби е приет да се учи в Присовския манастир за даскал и свещеник. След завършване става даскал в манастира. Тригодишният му престой там му помага да изучи правилата на църковното богослужение и полага изпит за свещеник. Междувременно Петко се увлича и от рисуването. Подпомогнат и от хаджи Минчо - зограф от известната Тревненска школа, тръгва да се учи за зограф в Трявна. След завършване на школата се връща в манастира, а след това, след 9 годишно отсъствие се завръща в родното си село. Отказва предложението да стане свещеник, като приема да стане учител. Учителства много години и през ваканциите рисува икони и изографисва църкви. Негово дело са стенописите на църквите в селата на този край - Типченица, Лик, Рогозен, Горна Бешовица, Кунино, Лесура, Попица. За майсторската ръка на този всеотдаен самобитен художник изкуствоведката Р. Касабова пише: "Зографът третира фигурата по маниера на някои тревненски майстори. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той приближава иконата до възприятията на масовия зрител и отбелязва своето присъствие като творец с интерпретацията на някои детайли ..." След Освобождението дядо Петко е пенсиониран, а на негово място е назначен синът му Иванчо. Синът се преселва в село Попица, близо до град Бяла Слатина. Тук зографът Петко Танов изографисва иконостасът на църквата "Св. Параскева" безплатно. Признателното население погребва зографа в църковния двор, като му издига паметник със скромния надпис: "Тук почива прахът на Петко Танов - изографин. Починал на 27 юли 1889 година".
За построяването на Бешовишката черква още през 1912 година излиза биографична бележка под заглавие "Забравени дейци от народното ни възраждане". Димитър поп Неделков. Кратки биографични бележки. Съобщава А. Иванчов, учител. Описанието няма да го споделям засега в блога. Истината и легендата се преплитат. Спечелил е голяма доза завист на местното население, което е мислело, че Димитър е намерил съкровище, с което е построил храма, училището и моста. Той е отричал това. Бил е бояджия. Набавял е вода за боите от близкия извор Кръстинкинец. Дори до днес много негови съселяни не са се отървали от убеждението, че Димитър е намерил несметното богатство в Баевец, местност в района на родното му село. По-вероятно е, че е забогатял с пот на челото, но не преставал да се грижи за културното повдигане на селото си. Благодарение на него са построени храма, моста и училището. Църквата била започната през 1861 година. Вероятно на мястото на стар храм, тъй като информация за друг такъв така и не е открита. През 1864 год. Димитър видял желаната си мечта увенчана с успех. Църквата била готова и кацнала на най-видното място в селото. За служител в новата църква бил поканен друг свещеник, защото поп Неделко от старост не можел да служи. Училището е било построено през 1865 година. Мостът - веднага след това. Хубав каменен мост, който вече не съществува, тъй като в средата на 40-те години на XX век е прокарано шосето за Камено поле и Бяла слатина. Дядо Димитър в своята извънредно голяма скромност не е оставил нито думица от надпис, от който може да се види, че поне някоя от горните 3 постройки са направени от неговите лични средства. Починал е 2 години преди Освобождението. В книгата на Йордан Ценов със заглавие "Горна Бешовица - щрихи от историята на едно врачанско село" намираме още много любопитни подробности за живота на Димитър поп Неделков. За престоя му в Света гора и порядките там по това време, за хайдутите и за легендата за намереното злато.
 |
| Част от каменните плочи, свалени от покрива |
 |
| Храм "Св. Димитър", с. Горна Бешовица |
 |
| Състоянието на храма отвътре |
 |
| Храм "Св. Димитър в с. Горна Бешовица |
 | ||||
| Ето кое ме шокира още при пристигането, ламариненият покрив |
Преди години са изляти пояси за укрепване на покрива. Впоследствие се оказва, че това е грешка. Става ясно, че ако се разбият поясите, цялата църква може да падне. Има конструктивен проблем, проблем с изпълнителя, проектен проблем и като цяло - ПРОБЛЕМ.
Храмът е паметник на културата от национално значение. Наистина се надявам националният интерес да надделее, преди количеството от 1/3 засега останали неоткраднати плочи от покрива да изчезне и то, или, още по-лошо, храмът да рухне.
Районът е каменоделски от векове. Много талантливи скулптури произхождат от този край. На мястото на Кметството е била къщата на проф. Иван Фунев. Неговата "Жетварка" е била на пиедестала до чешмата с трите чучура в селото, където сега има скулпура на Иванчо Велчов. Горна Бешовица е родно място на седемнайсет професори и двама академици. Творбите на проф. Фунев са в музея на Враца, но не са част от експозицията. Негов паметник е издигнат в Борисовата градина.
 |
| Из Горна Бешовица |
 |
| Табелата на Кметството, която обозначава мястото на къщата на проф. Фунев |
 | ||
След като събарят къщата на професора, за да изградят Кметството,
построяват за него ето тази къща, която вече е в окаяно състояние.
Наследниците не са в България. Хора от селото имат желание тя да стане
музей на професора.
И така стигаме до Долна Бешовица, родното място на дядо ми Андрей.
Миналата година бях там с група поклонници, но само до манастира в гората. Носи името на "Св. архангел Михаил" и е бил голямо духовно и книжовно средище. Преди много години обаче замира. И започва да бъде разграбван и съсипван. В последно време има опити да се поддържа околната полянка, както и сградата на храма. Има проект за ремонт и такъв предстои. През юли 2020 година влезнахме в храма, който е отключен. След събитията от последния може би месец не съм сигурна, че ще продължава да бъде така. В един съботен ден грижовни хора отиват и лепят плочки по пода, защото настилката беше от трошени камъни. На другия ден се качват роднини на човек от селото и заварват множество дупки, изкопани за една нощ, а с пръстта от тях зарита цялата беседка на ловците. Събитията ми ги разказа преди няколко дни човек от селото. Моите снимки са от лятото на 2020 год.
 |
| Изглежда, че този навес в момента е под кучпини пръст, изровена от иманярите |
 |
| Храмът на манастира "Св. архангел Михаил" |
В село Долна Бешовица има много добре поддържан храм "Св. Георги".
"В 1870 год. е построена църквата "Св. Георги" от майстор Христо от село Калугерово, Ботевградско. Иконописта в храма е дело на дебърския майстор Велко Илиев, преселил се със семейството си в Оряхово, изографисал десетки църкви и манастири във Врачанско."
 |
| Храм "Св. Георги" в с. Долна Бешовица |
 |
Тази публикация беше изцяло посветена на храмове. Изключително съм благодарна на всички, които срещнах и на дъщерята на Йордан Ценов.
Следващата публикация ще бъде за 3 каньона в Северозапада. Много скали си имаме - областта е богата на камък, подходящ за обработване. И до днес е център на оживена каменоделска дейност, каквато е още от римско време.
забравимо - част втора Типченица, Горна и Долна Бешовица){kind=link}
0 Коментари