Днес почитаме света Петка! Тъй като в този ден е празника на град Трън, ви предлагам мъничко история с история - открих долния текст в една книга от 1930 година.
ГРАД ТРЪН
От Д. Илков
Храм "Св. Петка" в гр. Трън |
Публикувано в Българска историческа библиотека, година трета, том четвърти, 1930 година
Трън е малък градец в западна България. Разположен е в дълбока и тясна котловинка край бреговете на Ерма, в недрата на средногорията между Витоша и сръбската граница. Високите рътове (Пещерица, Малък Руй, Черчилат, Мургавица и Веслец или Китка), които ограждат котловината от вси страни и стоят над нея стръмно и величаво, придават на градеца швейцарско-алпийски изглед. Сега тези рътове са повече тревисти и сипкави, а някога били покрити с гъсти и хубави гори. Гледките от рътовете над Трън са далечни и омайни. Пред очите на човека се разтварят широки планински лабиринти, разпокъсани страшно от коритата на реки и рекички, едни от които бързат към долината на Нишава, други към долината на Струма. Най-импозантен в тоя край е върхът Голям Руй (1712 м.), който горе е плосък и тревист. Северният му надвес е хубаво залесен и от темето му се съгледват Витоша, Рила и Стара планина.
На югозапад от Трън се разтваря прочутото Знеполе (Звънеполе) (16 килом. дълго и 3-4 килом. широко), оросено от Ерма и притоците й и хубаво обработено. Царевичните и ръжени ниви, що покриват дъното на някогашното планинско езеро, късно узряват, понеже Знеполе стои на голяма адморска височина (770 м.) и климатът му е твърде остър. Край первазите на полето се виждат накацали множество селца и махали, чиито спретнати къщички с червени керемидни стрехи и беловаросани стени пренасят човека в Тирол и Швейцария. Тесните войнишки шосета, прокарани в полето подир Сръбско-българската война, придават особена живописност на цялата картина. Старият знеополски друм между София и Враня сега е запустял, но той работел много през XV и XVI столетия. Курипешич споменува този друм на 1530 год., когато той минал по него с царските пратеници Никола Юришич и граф Ламберг за Цариград. Прочутият в народните ни песни Муса Кеседжия се отправил от София (1410 год.) по този друм към Враня и Ново бърдо, за да нападне сръбския велможа Углеш. Изобщо взето, околностите на Трън са твърде любопитни, живописни и примамливи. Любознателната душа ще найде там и старинни исторически останки, и красиви гледки, и пейзажи, и още много други наслади.
Храм "Св. Николай", гр. Трън |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Трън е нов град. Неговото заселване не датира от много време. Едва в XVII век Хаджи Калфа споменува за пръв път „Иснеболски кадилък“ (съдебен окръг) в Софийския санджак. То се вижда, че Трън ще е съществувал много по-отдавна от времето на Хаджи-Калфовото преминуване през софийско, навярно от края на XVI век. Този град, който турците наричали Изнебол касабаси (Знеполски град) или Таран паланка, не е основан от Карафеиз (по тукашно Каравезия) и от неговия син Али бег, както обичат да вярват трънчани, защото се знае, че във времето на султан Селим III той е съществувал вече. Преди да се установи Карафеиз в Знеополско, град Трън се състоял от една малка овчарска махала, разположена в сегашната местност „Селище“, малко на югоизток. Тогава и днешната баренска махала в града стояла в местността „Барье“, на един висок рът над сегашното село Туряковци. Тези две махали, както и други още села от знеополския край, се черкували тогава в манастира „Св. Никола“, който се намирал в дъното на днешната Трънска котловина. Монастирската сграда, с много килии и калугерии с широк двор, служила на околното население и за пазарище.
В дните на султан Селим III знеополският край бил наводнен от кърджалийските орди, които страшно ограбвали населението. Професор Иречек е намерил една бележка от Бусинското евангелие за неволите на тукашното население от кърджалиите, която гласи, че „на 1796 год. (7304) додоше Крежалие, много зулум учинише“.
Храм "Св. Петка", гр. Трън |
По заповед на Али бег махалите от околните височини се преселили насила в котловината. Така се образувала днешната Спахийска махала. Слезнали в долината на Ерма по-късно и Баренци, които обраували днешната Баренска махала. Тези последните напуснали, казват, старото си село драговолно, защото махалата им в Барье била нездрава, изложена на остри и променливи ветрове.
Алибеговата власт в Трънско била голяма и неограничена. Населението го почитало и обичало, защото бил справедлив и толерантен. Той живеел в яката си кула с трите си жени, от които едната – Ангя Тричкова Манина – най-младата и най-хубавата, била трънчанка.
Трънчани работели като арагати по чифлиците на Али бег и пасли стадата му. Той им давал в замяна на това храна, облекло и се отнасял с тях много кротко. Турци него време в Трън нямало и сеизите на Али бег били арнаути и трънски българи. Тяхното облекло било богато и красиво: чепкените и елеците им треперели от сърма, а на пояс носели скъпи силяхлъци и разновидно оръжие; върху главата си налагали дълъг конусообразен каук, поръбен със сърма, който имал вместо пискюл три дълги лисичи опашки със звънчета на края.
Храм "Св. Петка", гр. Трън |
Трън по онова време бъл съвсем откъснат и изолиран от света: заграждали го
високи гористи рътове и пътеки нямало почти никакви. В това усамотено и
непристъпно планинско гнездо на отечеството ни преминавал охолно дните си Али
бег, дори до смъртта на баща си.
Карафеиз умрял в Трън от естествена смърт. Останките му били пренесени
отсетне и положени в каменна гробница в село Баллиефенди, днешното Княжево при
София. И сега още съществува тази гробница зад дуварите на княжевската църква,
под сянката на ширококлонести габъри (пояснение:
става дума за храм „Св. Прор. Илия“ до колелото на трамвай номер 5). За
софийските мохамедани тази гробница е била свещена и те винаги са дирили при
нея лек за своите неизцерими болки. Видните турски първенци в София са били
погребвани в Баллиефенди, при гробницата на Карафеиза, като на свещено място.
След смъртта на Карафеиза син му Али бег, заповядал да запалят и изгорят
лесовете в околностите на Трън, за да не могат да се крият там неприятелите му.
Пожарът за кратко време превърнал гиздавата околност в пустиня.
Обстоятелствата принудили Али бег да влезе в преговори с шкодренския
немирник Кара Мустафа и да стане негов наемник срещу султанските съюзници в
Ниш, Пирот, София и др. Той водил успешен бой срещу Топал Саид паша Мюселин и
превзел от него градовете Пирот и София. Последният град бил нападнат ненадейно
от Али бег и страшно опленен (2 април 1832 година).
Неприятната вест за несполуките на Кара Мустафа в боевете срещу султановите
войски достигнала до Али бег, когато той напредвал към Ниш. Тази вест го
обезкуражила и той не посмял вече да се върне в Трън. Али бег предпочел да
влезе в преговори с тогавашния сръбски княз Милош Обренович да остави Али бег
да живее в Сърбия свободно, като емигрант, а този последният да се труди чрез
доверениците си, щото Трънско и Софийско да се откъснат от Турция и се
присъединят към сръбската държава. Обаче, Милош Обренович не удържал думата си,
а предал Али бег с измама на султански пратеници заедно със свитата му. В
Сърбия останала само Ангя Тричкова Манина, хубавата жена на Али бег, която се
оженила за сръбския капитан Пека. Али бег обезглавили по пътя между Одрин и
Цариград и главата му поднесли на султана.
Докато Али бег живеел още в Сърбия, в Трън дошъл временно на мястото му
неговият верен радомирски съюзник Билял ага, за да наглежда имотите му и да
управлява областта му. Един ден изчезнал безследно и той. Трънчани не допущат,
да е бил погубен от някого, а вярват, че е забегнал към адриатическите острови
през Албания.
Подир това Трън стоял много месеци без управител – в мъчителна
неизвестност. Цялото население в Трънско преживявало в страх и трепет, като
очаквало най-лоши сетнини. Най-подир цариградските власти придобили надмощие в
тези разбунтувани и непокорни покрайнини и султановото правителство изпратило
свои хора да поемат управлението в Трън. Него време дошли в Трън и първите 5-6
турски семейства, които си изградили къщи около Алибеговата кула.
С настъпването на новия режим населението в Трън си отдъхнало и султановото
правителство му повърнало старите войнишки привилегии. От селата и махалите на
Знеополе и от Трън отивали всяка година към Цариград през Самоков млади момци,
да косят ливадите и пасат конете на султана. Тукашният край не бил обременен от
тежки даждия и непоносими ангарии и населението се чувствало доволно и
свободно. Трънчани не изпитвали и жилото на мохамеданския фанатизъм, понеже
тукашният край бил чисто български, свободен от турски селища.
Новите турски управници на Трън не се настанили да живеят в удобната кула
на Али бег, но я оставили на произвола на съдбата и тя скоро запустяла. Едва на
1882 г. трънчани сглупили, та я съборили, за да употребят камъните й за градиво
на основното училище в града.
През 1829 г. трънският край не е бил засегнат от вълните на руските
освободителни войски. Тогава русите достигнали само до София, като се
установили на лагер в Подуене. По онова време холерата изморила много свят в
Трънско.
Две години след Одринския мир (1831-1833) в Трънско избухнало голямо
народно движение, известно под името „Трънска збуна“, насочено срещу
българските чорбаджии-изедници. Тези последните събирали своен данък от
населението (вместо 300-700 кесии) и по този начин не му оствяли нищо за
прехрана. Възбудената и огорчена селска маса избила мнозина чорбаджии, а
мнозина от тях били избесени по решение на изпратената от Цариград комисия,
която намерила деянията им за престъпни и безчовечни. Цариградското
правителство посрещнало с голямо неудоволствие и най-слабите народни движения в
тоя чисто български край на империята, защото се страхувало от подозрителното
държане на съседното сръбско княжество.
Трън останал безучастен зрител в борбата за народната ни пробуда. Тука
никой не помни да се е чело някога в църквата или в училищата на друг език,
освен на български. Запазването на славяно-българското четмо в тоя край от
посегателствата на гърците се дължи до известна степен на Ипекската сръбска патриаршия,
под чието ведомство се намирали земите на цялата Нишка епископия (1760 г.)
Професор Иречек споменува в „Cesti” за бележката на един бусински свещеник, който „бил опопен на 1759 г. в
Ниш от печския патриарх Гавраил в деня на св. Терапонтий.“
Трънчани останали настрана и от народните движения за политическа свобода
през миналия век. Турското иго не тежало толкоз много върху плещите на мъжкото
население в Трън и Знеополе, понеже то се ползвало дълго време от войнишките
привилегии, а сетне прекарвало повече от половината на живота си на работа из
Влашко и Сърбия. Дали чуждото иго е чувствано от женското поглавие на този
български край, това е идн въпрос още спорен и неразрешен. Нам се ще да
вярваме, обаче, че знеополското българско население, като изключим
кърджалийската страшна епоха, е преживяло владичеството на османците като един
сън, повече спокоен, отколкото страшен и кошмарен.
Първото българско училище в Трън е открито на 1780 г. от трънчанина поп
Никола Тошкин. То е било частно училище и е следвало стария килиен метод.
Тепърва на 1860 г. трънското училище много напреднало и процъфтяло под вещото
ръководство на учения даскал Димитър поп Георгиев от село Банско (Разложко). На
11 май 1868 година е бил за пръв път тържествено честван в Трън празника на св.
св. Кирил и Методий.
До навечерието на Освободителната война мохамеданското население в Трън се
достатъчно размножило. Придошлите от София 5-6 турски семейства в началото на XIX век порастнали на около 30 семейства, а през
1861 година в Трън се заселили и 30 черкезки семейства, дошли откъм Цариград, и
основали черкезката махала. Колкото и да било неприятно на трънските българи и
турци да имат за съседи един немирен и хайдушки елемент като черкезите, те не
смеели да роптаят явно срещу тях от боязън пред правителството. А известни са
намеренията на цариградското правителство с допущането на черкезите в
европейските провинции на империята, особено пък разселването им между
българите и край границата на Сърбия.
Когато избухнала Освободителната война и русите се показали на Арабаконак,
а сърбите при Ниш, черкезите и турците избягали от Трън и не се върнали вече
назад. След като заели Трън, сърбите съборили джамията на турците и днес на
мястото й има фурна.
Митхад паша, прочутият дунавски валия, искал да пресели Трън на мястото на
днешното село Забел и да увеличи мохамеданското му население. Обаче, той не
успял, понеже наскоро бил сменен и повикан в Цариград. По същия начин пропаднал
неговият план за преселването на Никопол и за въздигането на нов град Султание
край Дунава. Само с едно нещо той сполучил да остави спомен за себе си в
Знеополско, а то е прокарването на шосето през с. Клисура за гр. Враня. Подир
римския император Траян, в историята на шосейното дело в отечеството ни Митхад
паша се явява като втора енергична личност. Той най-добре схващал нуждите на
страната от удобни и трайни пътища и разбирал през къде да ги прокарва.
С побягването на турците и черкезите от Трън по време на Освободителната
война градецът с цялото Знеополско останал откъснат от света за дълго време.
Каймакаминът, най-върховният представител на турската административна власт в
покрайнината, който бил българин родом от Търново, побягнал също. Тогава
трънчани се събрали в конака, решили да сформират местна стража и да се пазят
сами. Обаче, неизвестността, в която живеели
в продължение на цели 5 месеца, страшно ги безпокояла. Вече към края на есента,
когато настъпването на зимата можело да ги хвърли в по-големи страхове и грижи,
те се решили да пратят депутация в ближния сръбски лагер, която да моли
пълководеца да прати войска в Трън, за да го пази.
На 20 декемврий 1877 г. в Трън влезли 1100 души сръбски войници, посрещнати
от населението като освободители по най-тържествен начин. Техният предводител
обявил Трън и цялото Знеполско за сръбско владение, успокоил населението,
доколкото можал, и на утрото се отдръпнал с войската си към Пирот. След
падането на Плевен сърбите отново навлезли в Трън и околността му и престояли
там цели 18 месеца. През време на пребиванието си в тоя край те се държали
изначално достойно и безукоризнено. Населението гледало на тях като на истински
братя и избавители. По-сетне те отбили знеополската и трънската интелигенция от
себе си, като се впуснали да събират насила подписи от общините, че уж
обитателите на Трън и Знеополско са „стари срби“ и не желаят да минат под
владичеството на българите. Сам Ристич с едно писмо съветвал трънчани да се
обърнат телеграфически към европейските сили и Царя Освободителя и да заявят „као
и що сте прави срби и най-чисти да сте у санджаку Нишког и да ни живи ни мртви
нечете под Бугари“.
Сръбските административни власти и сърбоманските агитатори срещнали нечуват
отпор между населението срещу предприятието си. От Белград те получили
наставления да действат върху упоритата българска интелигенция чрез репресалии,
а от селяните да почнат да събират тежки данъци. Войската добила заповед да
съсредоточи здраво внманието си на границата между трънско и София и да не
пропуща нито едно неофициално лице да я преминава.
От документите, които притежаваме по този въпрос, се вижда, че сърбите са
употребили неимоверни усилия, за да остане този български край в ръцете им. Те
събрали два пъти данък от населението в продължение на една година и съсипали
от бой по-видните наши родолюбци. Водител на народа и отличен борец за
възтържествуване на българската идея се явява тогава младият трънчанин Таки
Пеев, когото населението упълномощило да отиде в Сан Стефано и да действа чрез
Граф Игнатиев, Трънско да бъде по-скоро избавено от игото на сърбите. Този
същият родолюбец после действал в София чрез професор Дринов и княз Корсаков,
за да прати окупационното правителство казаци в Знеполско, които да изместят
сърбите. Като върл противник на Пеев в това време личи учителят Рангел Станоев,
отчаян, притеснителен и издайник на народа си, който извършил много гнусни дела
в Трън през време на сръбската окупация, а сетне побегнал в Сърбия и се
установил да живее в Пирот под името Рангел Станоевич. Сърбите се оттеглили от
Трън и Знеполско към края на май 1879 г., когато руският полковник Лукашов
пристигнал в града със слабо отделение българска конница.
През време на сръбско-българската война сърбите нападнали на Трън (4
ноемврий 1885 г.) от три страни: откъм село Врабча, откъм Руй (Дъсчен кладенец)
и откъм Дерекол. Решителният бой станал на 1 ноемврий на Власинската планина
срещу с. Колуница. Най-упорито се е държала срещу сърбите дружината на капитан
Тошев от Бдинския полк. Сърбите завзели Трън едва на 4 ноемврий и преминали
през улиците на града с 8000 души войска. Този път те престояли в Трън само 6
деня.
Врабчански водопад |
Трън има здрав планински климат, прохладно и приятно лято и люта зима. Населението в града и по цялото Знеполско е изобщо красиво и кокетно, а женската носия спретната, богато украсена със злато-сърмени нашивки и твърде съблазнително скроена.
Трън има 685 м. надморска височина. На 1894 година е броял всичко 3662
жители. Тази цифра е почти два пъти по-голяма от оная, която градът е показвал
в навечерието на Освободителната война. На 1884 г. професор Иречек е заварил
Трън с 1552 жители. Подир освобождението на България числото на жителите в Трън
е бивало винаги рязко променливо, което е зависело главно от обстоятелството,
за какъв административен център е минавал градеца в Княжеството. Както в турско
време, тъй и през окупацията на русите Трън влизал в границите на Софийската
губерня. По-сетне той бил вазведен на окръжен център с околии: Трънска,
Царибродска и Брезнишка. За по-високите чиновници, служащи в тоя град, Трън е
минавал за български Сибир, поради своето затънтено и усамотено положение.
През лятото на 1898 година ние намерихме Трън доволно разхубавен – с 380
къщи, 2107 жители, от които 100 цигани, и с един скромен каменен паметник на
широкия площад, издигнат за спомен на геройски загиналите български офицери в
братоубийствената Сръбско-българска война. Трън имаше тогава 5 хубаво урегулирани
и чисти улици, 2 буйни чешми, 4 фурни, 38 кръчми, хотел и строяще се държавно
грънчарско училище. Основното и класно училище в градеца имаша широко помещение
и задоволителна уредба. Правителствените учреждения и болницата се помещаваха в
нови солидни сгради, каквито можеха да се намерят тогава само в столицата и в
най-големите градове на Княжеството.
Храм "Св. Николай" гр. Трън |
Св. Терапонтий, много обичан и почитан светец в трънско. Дървото на светеца се намира в храм "Св. Петка - стара", на ул. "Цар Калоян" в гр. София |
В ново време Трън бе значително съживен покрай хубавите шосета, които го свързват с околните центрове. Новата сръбско-българска граница, обаче, отново го постави в затруднение. В турско време, дори до появата на Каницовата карта този градец не само че е бил съвсем откъснат от по-културния свят на Отоманската империя, но и картографите са го отбелязвали в околността на Белоградчик под името „Иснебол“. Тази очебийна грешка не е поправена нито от Ами Буе, който посетил Знеполско през 1837 г., нито от Хохщетър, който е идвал тук на 1869 г. и е останал поразен, както от природните хубости и великолепие на трънския алпийски край, тъй и от хитрината на населението.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Част от снимките ми от изкачването на връх Щърби камък. Все още държи първо място за най-шарен, пъстър, цветен връх.
Главният поминък на транчани и на жителите от знеполския край още от много старо време се е състоял в жетварство и косачество по Влашко, Сърбия, Цариградско и южно-тракийските полета. Трънчани ходили по чужбина на печалба като дюлгери и добри зидари, което правят и днес. Останалите вкъщи старци се занимавали със земеделие, козарство и грънчарство. Трънските жени са хубавици, весели и обичат танеца и гиздотата. Трънското хоро е живо, тропливо и увлекателно. То много подхожда на буйната и весела натура на тукашните хора, които приличат в това отношение на топлокръвните андалузци. Особено буйни и пълни с величествени извивки са хората „йова“ и „четворка“, които увличат във вихъра и най-заспалите и хладнокръвни натури и ги карат неволно да се отдават на темпото на танеца и да усещат в нервите си детинско-пролетна подмлада!
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Ще продължа със страници, които сканирах от друга стара книга.
Житие на св. Параскева от Патриарх Евтимий
Увод и превод от д-р В. Сл. Киселков
Самото житие може да бъде намерено онлайн, но не и с увода.
Много е интересно, дано не се затрудните с прочитането.
Българска историческа библиотека, том I, 1930 година
Честит празник!
Още публикации за района: връх Руй, връх Щърби камък, на скалния параклис "Св. Петка", в Одраница и Пенкьовци, Рудина планина, Драговски камък, връх Мечи камък и село Врабча, село Гърло, Любаш, Големи връх, Леворечки манастир
Храм "Св. Петка" в гр. Брезник:
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
0 Коментари