Връх Щърби камик, Руй планина

По повод първото истинско усещане за лято и просто защото е събота се раздвижихме повече от добре до връх Щърби камик в Руй планина. На места прочетох, че това е отделна планина, която се нарича Щърби камик. Най-трудното в цялото начинание се оказа излизането от София. Изминалия уикенд явно доста хора си бяха останали по домовете и сега бяха решили да компенсират, включително и на веловаканция.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Пътуването до Трън винаги е било голямо удоволствие за мен. Днес, вероятно поради фестивала в града, дори не ни спряха граничарите в село Филиповци. След Трън минахме покрай село Забел, което преди време ни беше изходен пункт за връх Руй. Стигнахме до село Насалевци, съвсем близо до границата със Сърбия. Стартовата точка на изкачването е пред храма "Рождество Богородично", построен през 1859 година. За него има отбивка от главния път по черен път. Ако не можете да минете през този път, влезте в самото село и спрете на друго място. Пред храма (който беше заключен) има два вековни дъба, които са великолепни.

Вляво от пейката започва жълтата маркировка, която ще ви изведе на върха. След колко време - колкото са ви силите. Върхът е висок 1478 метра. Селото е на 889 метра н.в. Пътеката е дълга около 4,5 км. Само в началото, до старата застава, е равно. После се поема по наклона. На средата на пътя има ловен фургон. На 3 км. след началото в едно сечище има дълга маса с пейки. След нея става наистина стръмно, а последните няколко стотин метра преди билото са добро предизвикателство. Само че човек няма как да не се удиви на растителното многообразие и богатството от цветя и цветове! Качването ни до връх Руй беше една късна есен и имаше само изгоряла от слънцето трева. Днес планината беше прелестна и беше само за нас! Не срещнахме никого. Вода по пътя няма. Предвидете си доста. Пътеката е маркирана скоро и няма как да се объркате. С благодарности към Туристическото дружество на гр. Трън.

Ето и малко снимки:

Началото на пътеката е вляво от храма

Изоставената застава, след която пътеката влиза в гората

Някакъв майтап, може би

Масата с пейките, след която наклонът става по-сериозен

Мащерка по пътеката към връх Щърби камик

На връх Щърби камик

Жълтите ириси

Щърби камик - най-цветния връх!

Гледката от върха

Самият връх Щърби камък, 1478 метра

Отново долу, при дъба

Благодаря на спътниците ми за този прекрасен ден!

И накрая, няколко думи, които силно ме впечатлиха:

"Господ не довършва сякаш чудото си, а ни дава и на нас да участваме в това чудо. Бог ни праща някъде, дава ни някаква задача, да покажем вярата си, да се утвърдим във вярата си. ... Чакаме Господ, чакаме да ни посети. Но той винаги ни изпреварва. Поставя ни в ситуация на избор, в която ние трябва да действаме. Не бива да чакаме това да става на готово."

И още разкази за пролетни разходки:

Село Чуковец и планината Верила през първите пролетни дни