Село Сирищник и Рудина планина - екопътека 9 планини

Името на планината се среща и като Рудини, но мен Рудина планина ми звучи по-благозвучно. В сайта на община Ковачевци пише, че планината се казва Сирищна Рудина. Едно да знаете, стръмна е :) Близо до София, през Перник и село Батановци, към язовир Пчелина (Лобош), над бряг, до момента от мен непосещаван, се намира село Ковачевци. Минахме транзит покрай самолета и влезнахме в село Сирищник, където има голяма табела за началото на пътеката "Поглед към девет планини". Явно е притегателна за много хора, повечето с деца и най-вече кучета, но място има за всички. Въобще не очаквах постоянния немалък наклон - пътеката е стръмна. Като добавим и факта, че само в началото има сянка, разходката е абсолютно неподходяща за топло време. В топлия мартенски ден се качих по тениска. Пише, че дължината на пътеката до върха в едната посока е 3 километра. Началото е на площада под църкавата, която беше заключена.

Храм "Св. Неделя". Предстоят дейности по укрепването му.

Има големи, наистина гигантски жилещи насекоми и едно магаре, възприело навиците на куче или коте, обаче не разбрахме яде ли банани.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

В началото е сенчесто и пътеката бързо извежда до място за почивка "Светената вода", което може да събере цялото село. От дясно на ляво: навес с три пещи, чешма, параклис и маси с пейки на няколко реда. Сенчесто, приятно, чисто. Поздравления. Параклисът е "Свети Николай летни" И нямаше как да не се сетя за параклиса "Свети Йоан Летни" над водите на язовира в съседство.

Над тази идилия започва едно помоему опасно съоръжение - дървено стълбище. Направено е като част от европроекта, обаче се разпада и стърчат ръждясали пирони. То извежда до следващия етап от разходката, Окото.

Бих го нарекла арт-инсталация. Туристите са призовани да сложат камъни в очертанията на окото. Ние пропуснахме тази възможност. Там ще пресечете път, а в короната на едно дърво е скрит надпис, че хижа "Джамен" не работи. Само че тази надпис се вижда само навръщане и то от наблюдателни хора. От тук нагоре е само открито и все така стръмно. Начесто са разположени пейки или маси с пейки. Стигате до заслона и наблюдателната кула и вече сте на 20 метра от върха. Там има два варианта. Или продължавате към неработещата хижа, която се вижда долу в ниското, от която има горе-долу равно шосе към Окото. Или се връщате по обратния път, както направихме ние. Цялата разходка с всички спирания може да продължи 3 часа. Наистина спокойно и с много снимки.

На върха Сирищнишка Рудина 1172 м

На заслона има табела, на която са маркирани планините, които се виждат. Те са много повече от 9. Панорамата наистина си заслужава.

Малко след началото на пътеката или малко преди края, се намира гробището. Вниманието ни бе привлечено от гробищния параклис "Св. Петка". Влезнахме вътре и попаднах на място, в каквото никога не съм била. Състоянието му е плачевно.

Допълнение от март 2021 година: Екопътеката от селото до Окото, което се намира до автомобилен път, е изключително замърсена. За участъка до върха не мога да кажа, защото не се качихме, но до Окото има изобилие от купчини с боклук, оставен от туристите.

В село Сирищник се върнахме доста рано и отворих една моя книга от 2006 година "Шетба из Пернишко". Тя е посветена на селищата и светите места в този край. Разбрахме, че в съседните две села има какво да се види и се оказахме в село Чепино. То е почти обезлюдено, но един местен жител, като видя снимката от книгата ни насочи. Каза, че това е църквата до гробището. Оказа се на хълм вдясно от пътя след могила с дърво върху нея. Имах леко съмнение дали средновековната църква е "Ранинско църкве", което търсехме, защото на снимката изглеждаше отдавна изоставена. Само че преди няколко години е била ремонтирана и сега е разчистено около нея. До селото има и манастир, "Св. Илия", който остава за следващо посещение.

Средновековен храм "Ранинско черкве"

Другата църква от книгата, която привлече вниманието ни, се оказа на главния път в селото между Чепино и Сирищник - Светля. Доста по-оживено село от Чепино, но не пречеше в тамошната църква да не успеем да влезнем. Беше заключена. Жалко е, мъчно ми е, колко паднали къщи и срутени постройки има навсякъде. Как животът от тях си отива. Тъй като обаче съм изключителен оптимист, вярвам, че няма да е все така. Упътиха ни така: На 10 метра от падналата къща...

С трима човека говорихме в двете села, и тримата бяха ярки и незабравими личности. Да са живи и здрави!

Камбанарията на църквата "Св. Покров Богородичен" от 1855 година в село Светля

Самата църква

От сайта на община Ковачевци копирам следната информация, която ме развесели. По време на османското робство село Светля е известно като Празноглавци. Легендата разказва, че високопоставен представител на Османската империя минал през селцето, а жителите му се изпокрили в гората. Хората от свитата тръгнали да ги търсят, а големецът рекъл: „Оставете ги тия празноглавци“.

И още: През 1919 година селото е преименувано от Капитан Никола Петков и понастоящем носи името Светля. Къщата му и до днес е запазена здрава и е много красива. Селото продължава нагоре по Балкана и има много красива природа, река, която минава през селото. В село Светля всяка година в навечерието на 13 срещу 14 януари се празнува Сурва. Това село е известно с най-добрата сурвакарска група не само в област Перник, но и в цяла България. Сурвакарската група на селото е носител на редица престижни награди от фестивали в България и чужбина. Кукерите са много и може да видите кукери, които са много разнообразни. Кукерите се събират в читалището и оттам тръгват.

За финал вечеряхме в село Владая и пътуването завърши така, както започна :)

Други идеи за разходка в района - Радибош и язовир Пчелина