Истината е, че за всички нас би било много удобно, ако Бог поставяше като критерий за спасението ни нашия пост, молитва, правило, службите, в които сме участвали или беседите, които сме чули, религиозните книги, които сме прочели или манастирите и старците, които сме посетили. При това всичко по-горе – в своята изкривена форма – по превъзходен начин може да стане постъпки на самохвалство и високомерие, след като укрепват „егото” ни с постижения и успехи.
Но няма да стане това. Христос в Евангелието ни разяснява, че Неговия съд ще се осъществи в лицето на слабия, незаслужаващия любов, намиращия се в нужда и затруднение наш ближен. Критерият за спасението ще е любовта.
Раят е пространството и мястото на общение на човека с Бога, в което ще участват онези, чието сърце е поискало и могло да обикне. Снизходителността, приемането, съчуствието към страдащия ближен, приобщаването и споделянето на мъките и нуждите на ближните, стават духовната стълбица, чрез която Божията благодат навлиза в нашето същество, носейки радост, мир, ликуване и пълнота на живота.
Спомням си сега един хубав случай от живота на старец Йосиф Ватопедски, който казва, че по времето, когато се намирал в Неа Скити на Света Гора заедно с неговата дружина, един млад монах го видял вън от килията му прострян на земята да рони парче хляб, хранейки мравките, които оформили гнездо на това място. „Какво правиш там, геронда?” - го попитал, за да получи отговора „Е,. . . какво правя, развивам състрадателността. . .” Тази състрадателност и любов към всеки човек, животно, растение, дърво и всяка твар, ще бъде критерият за нашето спасение.
При това нека не забравяме, че адът никога не е наказание от Бога, а рушително себеизгнание на човека, който отказва да обикне и да участва в радостта на живота. Защото това именно е адът, да не можеш да се зарадваш и да обикнеш. . .
***
Една от многото причини, по които като хора се разочароваме, когато минаваме през изпитания и трудности в живота ни, е фактът, че нашият частичен поглед не ни позволява да видим или да разберем това, което ни се случва с категориите на утрешния ден. С други думи, понеже не виждаме всеобхватността на истината, не можем да обясним това, което ни се случва и особено това, което окървавя нашето същество. Бог обаче знае вчера, днес и най-вече нашето утре. Оттук позволява (а не създава) едно изпитание, което по човешки навярно ни се струва непонятно, което Той знае, че е необходимо за нашия утрешен ден. Това е основата, върху която ще изградим, ако го поискаме, не онова, което сме, а онова, което ще станем.
В един хубав телевизионен сериал никой не зная края, а гледа само отделни епизоди. Нека изживеем всички епизоди на живота ни, и тези, на които се смяхме, и онези, на които плакахме, във връзка и доверие с Бога, и нека напишем заедно с Него най-красивия финал. . .
О. Харалампос Пападопулос
0 Коментари