Животът - такъв, какъвто е. Прекрасен.

Преди малко една приятелка ми изпрати снимки на диви божури, което ме подтикна да пиша тук в блога. В тази пролет, по-затворена от всякога, някак ми се получи да видя много за първи път. Невероятно, но факт. В предишната публикация писах за една коприва, която купих, но след това набрах повече коприва отвсякога. Не само коприва - див чесън, листа от диви ягоди, джоджен, маточина (тя ми е от двора, не се брои), листа от липа за сарми, киселец. Всяка стъпка в двора на Правешкия манастир е върху нещо за чай или нещо за ядене :) Благодарна съм. Тази публикация е за хората, на които благодаря, че не публикуват често. Благодаря ви, мили хора, че не поствате всяка храна, която ядете, селфи по веднъж на ден и спортни постижения непрестанно. Изкушението фейсбук, а за по-младите инстаграм е много силно. Благодаря, че не се поддавате. (Поддавате е меко казано, за тези, които го правят, да ми прощават).

Сега ще ви покажа някои нови снимки. Моят блог и Фб не са изчерпателни. Не публикувам всяка своя крачка. Маковете от кв. "Бенковски" и Етрополе ги нямам на снимка, но бих искала да ги имам в градината си. Дивите божури от двора на приятелка край Правец също. Дивият чесън също не съм снимала тази година, за разлика от предходни.

В очите и в сърцето ми е още архимандрит Йоан, игумен на Правешкия манастир. Подари ми книжката, която е написал. Той е от хората, които ако умееш да чуеш, и две разменени изречения изпълват цяла вселена. Много е трудно да продължа с каквото и да било след като споделих срещата с отец Йоан. Родом е от Бобошево, рода Страшникови. Толкова колоритно име, хареса ми!

И сега да ви споделя няколко снимки от едни прекрасни места.

Връх Драговски камък. Има 3 пътеки към върха, в нета ги има описани изчепателно. Преди време за малко да се кача, но не се качих. Скоро успях. По червената маркировка. Вероятно там скоро ще е голям змиярник. Внимавайте. Тази пролет е рай за кърлежите, скоро излизат змиите. В началото пътеката от махалата след село Филиповци, Драговска махала, е съвсем лека. После вече не. Има прекрасна маркировка и табели за отбивките за двата водопада, а и за пещерата. Точно заради водопадите избрах този маршрут. Жегата обаче беше необичайна и времето от час и двайсет минути за отиване беше ... ами не беше. По-важно беше съзерцанието, гледките към водопадите и почивката с припичане на върха. Връщането беше със състезателно темпо, което ми докара доста интересна мускулна треска. Не написах, че действието се развива малко преди гр. Трън. В този град можете да видите няколко храма, включително и скален параклис. До него има интересна "дупка", която е чиста пързалка.

И така, след като направих хубав миш-маш от Трънско и Правешко, да илюстрирам.

Пътеката с червената маркировка за вр. Драговски камък започва от Драговска махала, непосредствено след края на с. Филиповци. След десетина минути ходене ще намерите разклона за водопада Драговско врело, който е видим и без да се провирате през тази дупка, но пък можете за минете и над нея.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Драговско врело

Ей там отиваме

Докато вървим по равното има табела за следващия водопад, също наречен "Драговски"

Това е Бежанската пещера, с което равното свършва.

Връх Драговски камък

Гледка от върха

Храм "Св. Николай" в гр. Трън

Скалният параклис "Св. Петка" край Трън

Ето го Драговски камък, Трънският Матерхорн, сниман от една поляна преди Филиповци

Рязко се пренасяме в Стара планина. Училището в гр. Етрополе. Напълни ми душата.

Часовниковата кула в Етрополе

И светата обител, Етрополският манастир "Св. Троица". Третото ми поред посещение. Там са отец Емил и неговото семейство, които полагат огромни грижи.

Св. Йоан Рилски

Водопадът "Варовитец"

Сега да отидем при отец Йоан в Правешкия манастир "Св. Теодор Тирон". Тодоровден беше дни преди да влезе в сила извънредното положение. Тогава е храмовия празник на манастира. С голяма радост разбрах, че двата манастира, Етрополския и Правешкия, честват и двата храмови празника. Тоест, Етрополския празнува на Тодоровден също, както Правешкия празнува на Света Троица или Петдесетница.