Тези дни вниманието ми привлече манастирът "Св.Св. апостоли Петър и Павел", който се намира край село Одраница, община Земен. Тъй като до него се стига най-лесно пеша, го избрахме за основна цел в съботната разходка. За да достигнем до селото се доверихме изцяло на навигацията.
В предварителен разговор с отец Ефрем, който доста години се е грижел за манастира, разбрах, че от няколко дни вече не е там.
По пътя набелязахме няколко интересни места, които евентуално да видим навръщане.
От Батановци нататък покрай пътя има поля от слъчогледи и е много красиво.
До манастира се стига като в началото на селото последвате табелата - завива се вдясно. Оставихме колата на края на асфалта и след 2 км съвсем лека и приятна разходка стигнахме до манастира. Навсякъде беше отключено, но хора не видяхме. Мястото е прекрасно поддържано. Въпреки моето предпочитание към старинни храмове и манастири, този нов манастир много ми хареса. Има храм и два параклиса.
 |
| Край шосето |
 |
| Маркировка за манастира |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
 |
| Чешмата пред манастира |
Одранишкият манастир “Св. Св. апостоли Петър и Павел” е разположен е живописен дол от южния дял на Ерулска планина, водещ началото си от
подножието на връх Павлов рид.
Сегашният Одранишки манастир е бил предшестван от манастир, основан през Средновековието, за който няма сведения, нито за времето на основаването му, нито за това кога е бил разрушен. Възстановен е за първи път през 1870 г. или през 1886 г., според различните източници. Манастирът просъществува до идването на атеистичната социалистическа власт в България през 1944 г. , след което бива напуснат и постепенно запада, докато съвсем не рухва през зимата на 1985/86 г. След няколко години хора с корен от с. Одраница подемат инициативата за възраждане на святото място. Новата църква е изградена върху основите на стария храм. Единственото, което е останало от някогашната обител е иконата на Св. Св. Петър и Павел, съхраняващата се в Историческия музей в Перник. Датирана е от средата на XIX век и според специалисти авторът ѝ е руски художник. Иконите и иконостасът са били изработени от братята Иван (иконописец) и Марко (дърворезбар) Хаджиикономови от Банско.
В днешния си вид манастирът е изграден между 1-ви юли 1999 г. и 30-ти май 2000 г., построен е само за 325 дни. От 16-ти септември 2001 г. се обитава, с известни прекъсвания, от монаси, като от 1-ви юли 2006 г. игумен на духовното учреждение и негов единствен обитател е младият отец Ефрем.
Манастирът представлява красив и спретнат комплекс от църква, жилищна сграда и 2 параклиса. Параклисите са пищно изрисувани, а изписването на църквата все още предстои (есента на 2008 г.). От сайта "свети места".
Сегашният Одранишки манастир е бил предшестван от манастир, основан през Средновековието, за който няма сведения, нито за времето на основаването му, нито за това кога е бил разрушен. Възстановен е за първи път през 1870 г. или през 1886 г., според различните източници. Манастирът просъществува до идването на атеистичната социалистическа власт в България през 1944 г. , след което бива напуснат и постепенно запада, докато съвсем не рухва през зимата на 1985/86 г. След няколко години хора с корен от с. Одраница подемат инициативата за възраждане на святото място. Новата църква е изградена върху основите на стария храм. Единственото, което е останало от някогашната обител е иконата на Св. Св. Петър и Павел, съхраняващата се в Историческия музей в Перник. Датирана е от средата на XIX век и според специалисти авторът ѝ е руски художник. Иконите и иконостасът са били изработени от братята Иван (иконописец) и Марко (дърворезбар) Хаджиикономови от Банско.
В днешния си вид манастирът е изграден между 1-ви юли 1999 г. и 30-ти май 2000 г., построен е само за 325 дни. От 16-ти септември 2001 г. се обитава, с известни прекъсвания, от монаси, като от 1-ви юли 2006 г. игумен на духовното учреждение и негов единствен обитател е младият отец Ефрем.
Манастирът представлява красив и спретнат комплекс от църква, жилищна сграда и 2 параклиса. Параклисите са пищно изрисувани, а изписването на църквата все още предстои (есента на 2008 г.). От сайта "свети места".
Черен път навлиза в гората, но ние не го последвахме. Върнахме се до колата за около 35 минути и тръгнахме по обратния път. Минавайки през селото Горна Глоговица забелязахме затворения храм до гробищата.
  |
| Зачудихме се къде е животното, което е връзвано под дървото |
 |
| Оказа се на сянка вътре в сградата :) С охота ни позира за снимка! |
 |
| Храмът в село Горна Глоговица |
 |
| В съседното село Дивля - скулптура на св. св. Кирил и Методий |
 |
| И до тях една скулптура на времето... |
Последвахме табелата за Пенкьовския манастир и след 14 км стигнахме до манастира, който в момента е строителна площадка. По пътя се кара с повишено внимание, тъй като на места няма особена видимост. Тамошният храм "Св. Петка" е прекрасен, много ме впечатли. Има огромна нужда от реставрация.
 |
| Пенкьовски манастир "Св. Петка" |
 |
| В храма на Пенкьовския манастир "Св. Петка" |
Следващата табела на пътя ни отклони към манастира "Св. Пантелеймон", който е исихастирио на Гигинския манастир и това обяснява всичкия лукс там. Срещна ни клисарката и ни почерпи за днешния празник - на св. пророк Илия. Обясни ни как да стигнем до храма, който се забелязва на отсрещния хълм, в Долна Врабча - "Св. Николай". Още 20-30 минути пеша в едната посока. Може и частично с кола. Недействащ храм, ремонтиран отвън, разпадащ се отвътре. Надявам се да го възстановят, защото е прекрасен. Допълнение от април 2021 година: Правителството отпусна средства за ремонт на 4 храма, сред които и за средновековната църква „Св. Николай“ в с. Долна врабча, общ. Земен.
 |
| kade.si |
 |
| "Св. Пантелеймон" |
 |
| По пътя към по-интересната за мен черква "Св. Николай Летни" |
 |
| "Св. Николай Летни", с. Долна Врабча |
Из Краището има много какво да се види. Наскоро ви заведох до връх Щърби камик, преди до това до кладенеца край село Гърло и до връх Руй. Ето повече информация за Драговски камък, Трънския Матерхорн. Трънското ждрело пък е място, за което не съм писала, но сме ходили неведнъж. Ето тук има линкове към всички описани разходки близо до София.
По повод утрешния празник на св. Мария Магдалина:
"Ето какъв е смисълът на неделята на жените-мироносици. Тя напомня, че тогава в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Призовава ни да пазим любовта и верността, за да не умрат, да не изчезнат от този свят. Осъжда нашето малодушие, страх и вечното ни робско самооправдание."
0 Коментари