Северозападно, чак Дунавско - скален лабиринт Пешкето и град Оряхово

с. Лиляче, близо до Враца

Прекрасен, предимно слънчев уикенд, избран отдавна за поредното северозападно пътешествие. Целта ни беше Градешкия манастир, с идеята да посетим и град Оряхово, а по пътя към София и скалния лабиринт Пешкето. След лек слалом сред падналите камъни по Искърското дефиле първата спирка естествено беше любимият ми Черепишки манастир, за който ви разказах подробно тук.


Черепишки манастир "Успение Богородично"

За мен голямата новост по време на това пътуване беше Оряхово. Никога не бях ходила там. Градът е разположен на баирчета, но централният площад "Дико Илиев" е равен :) Всичко обаче беше затворено, а с радост щяхме да разгледаме галериите.

До този надпис има паркинг, от който започва красива панорамна алея за разходки край реката. За съжаление точно тогава и само тогава нямаше добра видимост.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Вижда се отсрещния румънски бряг.

Бях взела със себе си книгата "От Балкана до Дунав", която е много добре написана и илюстрирана. От нея разбрахме повече за скулптурата на площада и за възможните места за посещение и разглеждане, които както казах бяха затворени.

От тук се спускат лодките в Дунава. Проверихме, водата е ледено студена :)

Река Дунав

Има някаква символика в този прозорец, който само на мен ми хареса.

Тази статуя е била повече от 40 години под земята. Паметникът е издигнат в чест на загиналите румънски войници в Руско-турската освободителна война. След откъсването на Южна Добруджа другите паметници, един от които съвсем еднакъв с този, са разрушени, но тукашните военни не изпълняват заповедта и запазват скулптурата. Бронзовата статуя е закопана в двора на казармата, където престоява повече от 40 години. За отливането са използвани военни трофеи - пленени турски оръдия, а отливането е направено във Виена.

В центъра на град Оряхово

Друга новост за мен в Северозапада беше скалният лабиринт "Пешкето". Край Лиляче сме минавали много пъти, но освен Божия мост друго не сме разглеждали. Бяхме на километър от селото и се възползвахме от тази възможност. Двата природни феномена са на няма и 3 километра един от друг, но свързването им в един маршрут остава за някое следващо ходене.

В Лиляче следвайте табелите за Божия мост. От църквата продължавате по дясната улица. Тук има два варианта. Най-добре паркирайте около големия мост и преценете. Ако времето е сухо, продължете по реката. Има черен път, по който се стига до беседка. Там би трябвало в сухо време реката да не е много висока и да успеете да минете през нея по камъните. Но! След скорошните дъждове, ние се натъкнахме на по-високи води и това минаване не беше особено обещаващо. Не е дълбоко, но никой от нас не беше с гумени ботуши. Спасихме една рибка, оказала се в локва. Риболов с ръка не знаех какво е, ето, че вече знам. Върнах я в реката. Защо трябва да минете от другата страна на реката? Защото баирът срещу вас всъщност е скалният лабиринт. Достъпът от това място е през една тясна дупка, която не се вижда. Какво направихме ние? От моста тръгнахме по улицата нагоре като ориентир ни бяха стълбовете. Движите се под стълбовете, качвате се на платото и се озовавате над Пешкето. Има пътечки от няколко места, по които да слезете вътре. Много е красиво! Изключително близо до селото, достъпно и си представям колко прохладно през лятото. Някъде го бяха нарекли "Джурасик парк", съвсем точно, има скелети на няколко изядени агнета ;).

Снимка от платото, и реката, която трябваше да прекосим

Вътре в лабиринта. Хубавото време беше довело много посетители този ден в Пешкето. За щастие повечето ги изпреварихме :)

В скалния лабиринт "Пешкето"

Ето и няколко снимки от Божия мост, за който споменах по-горе. Направени са през лятото на 2020 година. За него съм писала и преди тук.

В средата на Дунавската равнина, на половината път между планината и реката, се намира Градешкия манастир "Св. Йоан Предтеча". Дълги години е бил почивна база на АЕЦ "Козлодуй", след което е изоставен. От миналата година е действащ манастир. Поклонниците лека-полека се завръщат в светата обител. Изумителна е фауната в манастира.