Трите "К" - Кунино, Камено поле и Карлуково

Напоследък изобилието от преживявания и снимков материал ме оставиха без думи и не разказвам често тук. В тази публикация ще ви покажа част от местата, които посетих и издрапах, също така и бях издрана в тази дълга и хубава есен. Северозападни моменти.

Кунино е недалеч от други села, за които съм писала, включително и тези на дедите ми. От селото започва красив каньон, който се преминава лесно и бързо за не повече от час. Не е особено посещаван. Речното корито беше празно, а храстите превземат пътеката. Каньонът си има и име, "Голям дол".

Чешмата в центъра на село Кунино

В каньона Голям дол

Слончето

В дъното на каньона край село Кунино

Ето тук каньонът свършва. Изправени бяхме пред скалите. Чудно място за почивка и за хапване. Това езерце беше единствената вода, която видяхме по време на разходката. Вдясно през пролуката от долната снимка се излиза горе на платото. Стръмно е, пързаля се, има в какво да се спъне човек, но е много кратко и не е страшно. В началото на изкачването вляво има пещера и стълба към нея. Интересно е в пещерата, скалите са много красиви. Ако не сте екипирани е хубаво да не навлизате навътре. Очевидно пещерата продължаваше.

Стълбата към пещерата

Бяхме предупредени, че горе е трънак голям, но се оказа каменен пейзаж. Голям пожар бе опостушил всичко наоколо. Когато излезете е ваша воля откъде да се върнете. Няма маркировка или пътека. Ние повървяхме малко напред, мислено продължихме в същата посока, в която се движехме долу в каньона. Той става много "плитък" и е лесен за прекосяване, затова минахме на отсрещния хълм. Обърнахме посоката, насочихме се към селото и много бързо се върнахме в него.

След това вече отидохме до село Камено поле, за да видим Пустата църква. Този ден нямаше вече време за друго, а там има още какво да се види.

Пустата църква в с. Камено поле

Тъжно е, храмът е превърнат в обор. Сграда, издържала векове наред. Респектираща и елегантна дори. Здрав градеж, удържал на стихите, но не и на иманярите. Вътрешността е изцяло изровена, част от стените също. Болно ми беше, гледайки състоянието й и ходейки по животинските дърдонки.

Третото "К", Карлуково. За района там писах миналата година. Неизбежно няколко от местата повторихме, но скалното образувание "Провъртеника" не го бях забелязала, а сега дори стигнах до него. Почти. За да се качи човек на скалата е нужно да се довери на едно въже, което изглеждаше доста съмнително. До "Провъртеника" стигнахме по пътя край реката и после без пътека.

Ето го "Провъртеника", погледнат от пътя към къщичките на Ачо, или така наречените къщи на хобитите. Нахлухме смело в дворовете и им се порадвахме.

Къщите на Ачо, наречени на хобитите

Виждате ли на снимката Провъртеника отдалеч?

Стигнахме го "Провъртеника", макар и без пътека.

Поглед към река Искър

Слезнахме още по-напряко, достигнахме пътя и малко по-късно се озовахме под скалния манастир "Св. Никола Глигора", за който съм разказала в публикацията, към която дадох линк в началото.