Из Северозапада - село Тлачене, Божия мост, водопад Боров камък, Кобилини стени (обновена)

Великденското пътешествие в Северозапада започна с приятно пътуване през дефилето на река Искър, което в момента предлага чудни гледки на всеки завой в цялата гама на зеленото.

Стигнахме до първата цел на пътуването ни, църквата в село Тлачене. В интернет е известна като "изоставената църква в село Тлачене". Това вече не е така. Настоящият кмет, Тошко Сашов, е подел инициатива и ремонтните работи в храма са започнали. Ето кадри от настоящия му вид:

Храмът, посветен на Св. Богородица в с. Тлачене

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Всеки, който има желание да помогне, може да се свърже с кмета или с мен, ще му дам координатите. В интернет съществува информация за банкова сметка, която е стара и е препоръчително да не се ползва.

Втората ни цел беше Божия мост до селата Чирен и Лиляче. Дъждът ни преследваше целия ден. Но стана още по-красиво и свежо.

През лятото е пълно с жаби, затова местността е позната и под името "Жабокрек"

По долината на реката има още проходни пещери. Може да се следва пътеката, започваща от село Лиляче. Ние ги оставихме за по-сухо време :)

Време беше за нещо по-високо и се качихме до хижа "Пършевица". Хижата е разположена на склона над мандра "Зоров". Условията са непроменени от години. Хижарката Петя е много отзивчива, приказлива и готви вкусно. Над хижата е ски-пистата, на която зимата идват да карат ски доста хора и се организират ски-училища. В момента гората край нея е постлана с килим от див чесън (левурда), от който си набрахме.

Качвайки се по пистата достигнахме до Кобилини стени, изключително красиви скални образувания. Мекият релеф, който се вижда докато се ходи към тях изведнъж се променя. Застанахме на ръба на дълбока бездна под нас.

Съвсем прясно навалял сняг

Кобилини стени


Поглед надолу

До Кобилини стени е най-високият връх в този дял на планината, Бегличка могила. Висок е 1482 метра и е обозначен са тази пирамида от камъни:

Едно от трите еутрофни езера над хижата, наречени от Петя "локвите"


Овчарско куче на мандрата, което ни придружи на разходката ни

Врачанският Балкан предлага множество варианти за кратки и по-продължителни преходи.

Имахме желание да видим и водопада Боров камък, но нямаше време и атмосферните условия не бяха най-подходящите. След това от снимки на туристи от същия ден видях, че там вода няма.

И така завърши това пътешествие, съпроводено с дъжд, сняг и вятър в средата на април. Но също така и с много добро настроение :)

Актуализиране :)

Великден 2018 - отново на Пършевица.

Времето - много по-топло. Лошата новина е, че хижата е купена от собствениците на мандрата и ще затвори за неопределено време. Успяхме да отидем до водопада Боров камък. Освен пътеката от Згориград до там води и много добър път, след който има не повече от 40 минути пеша. Ако идвате от Враца, точно преди мандрата има отбивка вляво. Карате 7 километра до изоставена мина. Посоката за водопада е обозначена. В началото на пътеката има заключено дървено бунгало, изградено по европроект. След кратка разходка по камъните край реката стигате началото на водопада. За да го видите обаче, трябва да слезнете в ниското по обособена отвесна пътека. Обезопасена е с парапети и на места стълби. Слизането е атрактивно и си заслужава. В ниското виждате водопада в цялата му прелест.