При прабаба, по-точно казано, но кой се обръща към прабаба си с "прабабо" :)

Ритлите

Моята прабаба Иванка от село Лютиброд почина отдавна, но с голяма благодарност си спомням времето, което сме изкарали край нея. 18 години от живота ми, не са малко. След смъртта на съпруга си Иван, прабаба ми се върнала от София в Лютиброд. Дъщерите й, да са живи и здрави, изградили своите семейства в София скоро след това. Като деца много често ходехме на село да помагаме на баба Иванка. Работата съчетавахме с разходки из гората и до Черепишкия манастир. Тогава все още Духовната семинария беше на гара Черепиш. Безкрайни са спомените ми от село. В последните години само бях минавала по пътя, но преди няколко дни отидох на село. Най-напред на гробищата, до гроба на баба Иванка. От снимката ме погледна супер бабата с ръководни умения да движи цяла армия. После до язовира. Върнахме се до къщата и хванахме към Просечен камик. Все сме му казвали "камък". Минава се покрай камбаната на селото, която преди много години брат ми и братовчед ми решиха да бият и изправиха на нокти цялото село, което започна да се пита кой е починал. По-приличният път за Просечен камък е по улицата острани, не непосредствено до камбаната. Много ми бе приятно да видя, че Лютиброд се е съживил след последното ми ходене там. Детската градина, която удържа доста години след закриването на училището, вече не е действаща. Запазила е социалната си дейност обаче, като база на "Проект северозапад" - хора, които осигуряват храна на социално слаби жители на 11 села в околността. Заварих ремонтирани къщи, спретнати дворове, хора, дори и кози, както си ги спомням. Е, по-малко от преди. Има елементи на маркировка за Просечен камък и манастира. Беше ми любопитно как е маркирана тази пътека. Това е пътя от горната част на селото до Черепишкия манастир. А още по-рано е бил римски път. За селските хора простата разходка в гората е чисто губене на време и те нямат време за това. И нас така ни бяха научили да ходим за нещо, например за борови връхчета. Много често ни изпращаха до една чешма за вода, а ние се запилявахме. Но до Черепишкия манастир се откъсвахме просто на разходка. С колело, кънки, скейтборд, кой каквото имаше. Движехме се по шосето през тунелите, което днес е крайно непрепоръчително.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

По пътя към язовира и Усойник, иначе казано, лозето. Вече няма лозе :(

Гледката от нашата улица

По пътя за Просечен камък

Тук вече сме набрали височина

Ето го Просечения камък

И така, събота, чудесен ден, слънчево време, тръгнахме към Просечения камък и към скалния венец, където братовчедка ми седеше като Цар Лъв във филмчето, появило се години след това, а аз изтръпвах как ще падне в бездната. Години преди това майка ми и вуйчо ми са водили съученици и колеги от университета на разходки по пещерите. А още много години преди това прадядо ми е бил един от основателите на пещерното дело в района. Има пещери там, също и легенди, а най-вече несбъднати мечти за открити съкровища.

Старият коларски път от село до Черепишкия манастир вече не съществува. Има пътека, която както казах, от скоро има елементи на маркировка, но тя е съобразена със сегашното състояние на гората и ландшафта. Пише, че времето за изминаване е 2 часа. Точно толкова ни отне. Но това беше, защото прекрасно знаехме къде сме. На едно място маркировката за нас свърши. Точно над кариерата. Според публикация на хората, които са я маркирали, ние сме загубили маркировката, а тя движи по скалите на реброто до същото място, където излезнахме ние. Препоръчвам следното: Отивате в Лютиброд, карате само нагоре, виждате камбаната и от там се оглеждате за червена маркировка. НЕ влизате в гората. Там е друго, отивате при бентовете. Тамън като ви излезе душата и ще стигнете равното. Ще сте над скалния венец и Просечен камък ще е пред вас. Следва оброка вляво и Калето вдясно. Кале няма, но е имало. Под него е бил коларския път, впоследствие пътеката за манастира, за която казах, че вече я няма. Има пътечка, по която можете да се качите, за да погледнете дефилето от още по-високо. Маршрутът до тук и малко след това е невероятно обзорен и предлага красоти накъдето и да се обърнете. Никак не го препоръчвам през лятото, защото е много открито, пече много силно, а вода впрочем няма. Последната е в селото. Продължава плавно изкачване през гора и открито и се стига до скали и камъни.

Допълнение: През октомври 2022 установих, че вече на разклона има голям дървен пътепоказател. Едната стрелка е за Черепиш, другата за Лютиброд. Ако отивате към Черепиш, хич не гледайте стрелката, а тръгнете по пътеката в обратната посока, по лентичките, закачени по храстите. Ще излезете на описания черен път през кариерата до главния път.

Ей това място ме остави в недоумение. Там за нас маркировката свърши. Бели прекрасни скални блокове, пълни с гущери, а лятото със сигурност с голямо количество змии. Прекосяването на каменните блокове е добре маркирано с червено и пирамидки. В един момент всичката маркировка свършва - пак казвам, вероятно ние сме я изгубили. Вече сме в единия край на кариерата. С помощта на картата видяхме, че сме на 5 метра под стария път (пътека) към кариерата и по него без никакви колебания слезнахме до шосето до манастира. Там обаче се изправихме пред предизвикателството на големия трафик. Едновременно си над манастира, а всъщност има няколко стотин метра до входа. Така че изборът беше през обзорното място с масата и пейките, през храстите директно при храма. Доста екстремно, но стана. Обичам го много Черепишкия манастир и се радвам, че тази година три пъти бях там. Храмът е затворен за реставрация, не се знае докога. За поклонение е отворен параклиса "Св. Пимен Зографски". До село се върнахме с влака, отнема няма и 5 минути.

Допълнение: През октомври 2022 храмът беше отворен за поклонение и се твърди, че стенописите са консервирани. Не съм специалист, разлика не виждам.

Още по-близо


Оброкът св. Антоний и св. Атанасий


Черепишкият манастир "Успение Богородично"

Ето тук по тези скали изгубихме маркировката. Според мен трябва да има указателна табела за лесната за ходене пътека, която обикаля кариерата. Не всеки ще има възможност да слезе по скалите. Вижте допълнението по-горе.

Черепишкият манастир - поглед от площадката до пътя

Ето тук слезнахме. През храсти и тръни. Чета сега, че умишлено не е прокарана пътека от шосето до манастира. От съображения за сигурност.

Искъра


Храмът, затворен за реставрация

Бащата на баба ми Иванка, дядо Петко Магера, точно тук е бил магер, сиреч готвач. След като се е оженил за Пенка, една от петте дъщери на поп Стефан и Евдокия от Лютиброд, е станал кмет на селото и е построил училището. Част от братовчедите ми се казват Магерски.

Гара Черепиш

Забележете на какво се държи прозореца в сградата на бившата Духовна семинария

Снимка от прозореца на влака

И още една


Вече сме отново в село

От гарата се разходихме до Коритен град, храмът "Св. Георги" XII-XIV век (Второ Българско царство) и огромната базилика, точно в подножието на Ритлите.

Проф. Б. Филов през сравнява 1930 година сравнява фреските от църквата в Лютиброд (XIV век) със земенската живопис в храм "Св. Йоан Богослов".


Информационна табела

Минахме по моста от другата страна на река Искър, където преди много години докараха една лодка, и казаха, че с нея баба Илийца е прекосила реката, което винаги ни се е струвало прекалено съмнително. Наскоро препрочетох разказа "Една българка", не го бях чела от подготовката ми за изпити след седми клас. В лодката на село няма как да влезе кон :) Горите на Лютиброд са изпълнени с история и много кръв. На хора, дали живота си за свободата на България.