Връх Стража, Парамунска планина - отново из Трънския край

Открихме 2021 година с изкачване на връх Любаш, а я закрихме с връх Стража. Двата върха са съседни един на друг като могат да бъдат съчетани и в един маршрут.

Изкачвайки се сме "загърбили" връх Руй

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Вече на билото, върхът е близо

Поглед от връх Стража към връх Любаш

Поглед от връх Стража (1388 м) към връх Руй

Изходен пункт за нашето изкачване беше село Велиново. За него има отбивка от село Филиповци. След това пътя влиза в тясна клисура, като на левия склон, точно над пътя, се намира Филиповската пещера. Няма табела, няма и уширение за паркиране. Срещнахме хора, които се бяха качили с доста усилия, но все пак бързо - за 10 минути. От дясната страна пък на пътя, над реката, има голяма табела "манастир". Ако прескочите мантинелата, по кратка пътечка за няколко минути ще се спуснете до реката, където обаче в момента не можете да преминете на отсрещния бряг. Мостчето е отнесено, има брод от неподходящи камъни. Не сме рискували.

Става дума за Велиновския (Мисловщички) манастир "Успение Богородично", който не е действащ. Храмът е в окаяно състояние (до момента зная това само снимки). Друг подход за манастира е минаване през реката непосредствено преди селото, когато излезете от клисурата. В момента и през него е невъзможно, освен може би с някакъв висок джип, за чийто външен вид изобщо не ви е грижа.

И така стигаме до село Велиново, преминаваме го цялото и следим за две сгради в голям двор, от лявата страна на пътя. Покрай тях започва черен път, който е началото на нашия маршрут за връх Стража. Има маркировка, която не е изобилна, но е достатъчна. В момента поради мократа шума и естеството на терена - гора и тук-таме камъни, с 500 метра денивелация за 4 км дължина, ще се пързаляте доста. Много е хлъзгаво, но не е кал, в която да се затъва. По билото преди върха ходенето е най-стабилно. За около 2 часа се качихме, погледнахме точно срещу нас връх Любаш, и много други планини близо и далеч - гледките са приказни, но видимостта не беше съвсем на наша страна, от изток имаше ниска облачност. Навреме стигнахме, 5 минути по-късно Любаш се скри. Отлично се виждаха селата Банище и Милкьовци, между които се издига връх Копран. За Банище ви разказах скоро.

До изходния пункт се върнахме по-бързо, въпреки предпазливото слизане.

В края на тази публикация споделям снимки и от храма в село Велиново, гробищната черква "Св. Николай". Отвън е ремонтирана, вътре все още не.

Тя се вижда вляво от пътя, точно преди да влезете в селото. Снимките са от средата на декември 2021. Пояснявам, за да не се чудите защо в ниското има сняг, а на по-високото - не :)

Храм "Св. Николай" в село Велиново

Ако ходенето ви е било малко, по този или друг маршрут в района, можете да се разходите от село Ребро до манастира "Св. Николай". Стига се за около 30 минути по широк черен път.

Ребровският манастир "Свети Николай", известен още и като Кривоноски се намира в местността "Престола", в подножието на планина Любаш. Разположен е на около 1,5 км югозападно от село Ребро. (от сайта свети места)

Има предположения, че манастирът е основан през XIII в. Възобновен е през XIX в. Обителта е била център и единственото място за богослужебен живот на три села: Ребро, Кривонос и Лялинци. По време на атеистичния режим жилищната манастирска сграда е превърната в пионерски лагер, а църквата - в обор за животни. По ирония на съдбата, през същия период (втората половина на XX в.) манастирът е обявен за паметник на културата. (От фейсбук страницата Любашки манастир + Св. Николай)

Царските двери от XIX век са част от експозицията на музея в гр. Брезник. Той се помещава в две сгради, съвсем близо една до друга, от двете страни на централното шосе, пресичащо града. Едната е старият Военен клуб, а другата - килийното училище. Дверите са в него.

Друг прекрасен храм е "Св. Петка" в гр. Брезник. Две мои снимки от там: