Село Банище и красотата на Ерулската планина

Сигурно сте забелязали, че не малка част от публикациите ми са посветени на Трънския край.

Днес ще ви заведа в село Банище, за което някой би казал "надмина и най-големите ми очаквания". Тъй като у мен такива липсват, няма да използвам този израз, а ще го кажа така - мястото е приказно красиво и хората са чудесни.

Село Банище е на около час и половина път от град София. Минава се край Перник, след това през Батановци, Гигинци, през Орлов и Лъвов мост (не се шегувам) и покрай музея на сурвакарите в с. Кошарево. На около 100 метра преди табелата за селото има едва видима тънка и дълга дъска-стрелка с надпис "Пирамидите". Има широко място до пътя, където можете да паркирате. От него до пирамидите ще стигнете за около 15 минути. Минава се покрай футболното игрище, иначе наречено и "стадиона", но разпознаваемо единствено по двете футболни врати, а минути след това ще гледате в ляво за същата дъсчица с надпис "Пирамидите". След кратко изкачване по една поляна ще попаднете в началото им. Те не са много, обхождат се наистина бързо. С цел опазването им, недейте да слизате в подножието им.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Пирамидите/ровините край село Банище

И така първата забележителност на селото е "отметната".

Първият заселник тук идва през XVI век. След като турците избиват цялто му семейство в село Синдел, близо до гр. Провадия, остава живо само едно дете, Банко. Един бездетен турски паша го взел и го гледал като свой роден син. Банко пораснал и взел за своя жена красива българка. Пашата довел младото семейство в днешното село Банище. Банко станал господар на обширната земя на разрушения манастир. Пашата освободил охраната на манастирската земя и настанил младото семейство в караулното помещение. Първо нарекъл селото Синдел, по името на родното му място, но после започнали да го наричат Банково село. Турците му казвали "Баниш", по името на първия заселник, по-късно и българите започнали да го наричат "Банишор". През 1934 година кмета на общината сменя името и то започва да се казва с. Банище.

Чешмата в центъра на селото

През 1940 година жителите построили училище с доброволен труд. То е носело името на Васил Левски, а днес изглежда така:

Втората забележителност, която посетихме, е храма в някогашния манастирски комплекс "Св. Йоан Богослов". Той се намира в горния край на селото, малко след къщите.

Както казахме, село Банище се е казвало с. Банишора, затова и манастирът е познат и като "Св. Йоан Банишорски". Многократно е разграбван и опожаряван, но винаги след това е възстановяван. Там е бликал впечатляващ духовен живот.

Според преданията, по време на Второто Българско царство манастирът е наброявал около 40 монаси и е бил много богат. Притежавал е огромна площ земя. През XIV век, след нашествието на турците, манастирът е бил опожарен и ограбен. Монасите са били избити в близката местност Калуджерица, чието име и до днес свидетелства за осветеното от мъченическата кръв на калугерите място. Останали само пастирите, защото турците имали нужда от тях.

В периода 1870-1875 година на мястото на недобре направената през 1715 година църква селяните изградили нова, която съществува и до днес. Храмът "Св. Йоан Богослов" се намира на 600 метра извън селото. Дълъг е 11 метра и е широк 6 метра. Висок е 4 метра и е вкопан в земята 60 сантиметра. Дебелината на стените е 70 сантиметра. Прозорците са тесни и малки. Стенописи в централната част няма, такива откриваме само в олтара. За миряните е видима единствено сцената, в която праотеца Авраам с нож в ръка, е готов да принесе в жертва сина си Исаак, но Бог го спира. Част от иконите на иконостаса са от XIX век, но апостолския ред е бил откраднат през 1992 година, заедно с още икони от храма, които никога не са намерени. В момента са заменени с други. През 1876 г. в близост до църквата е било построено килийно училище. Днес в храма се служи рядко, но е възможно да се отиде на поклонение.

"Св. Йоан Богослов", село Банище

Сцената на Благовещението на дверите

Гледки към връх Стража и връх Любаш

Допълвам си колекцията от изумителните табели в Брезнишка община. В селата Гърло и Ребро са същите.

На северния скат на селото е разположен връх Копран. В подножието му има 4 карстови извора, които дават началото на река Светля, приток на река Струма. По пътя от с. Банище за с. Милкьовци, широк черен път, се откриват прекрасни панорами към връх Стража и връх Любаш.