И още върхове и манастири в Трънско

След като съм ви "водила" на връх Руй, на връх Щърби камък, на скалния параклис "Св. Петка", в Одраница и Пенкьовци, Рудина планина, Драговски камък, връх Мечи камък и село Врабча, село Гърло и може би още някъде, където не се сещам, реших да направя една публикация за места в Трънско, които съм посетила, но не съм ви "завела" след това с мен.
Такива са върховете Любаш и Големи връх, както и няколко храмове и манастири в Трънско. Искам да насоча специално вниманието ви към музея на бусинската керамика в с. Бусинци.
Благодарение на Трънското туристическо дружество погледите на все повече туристи се обръщат към този така красив край на България. Мен преди години там ме заведе книжката за 100-те национални туристически обекта :)
В късната есен на 2020-та, един прекрасен слънчев ден, решихме да се качим на Големи връх (1462 м), първенецът на Ерулска планина, откъдето има панорама към цялото Краище. Тръгнахме от София към село Душинци, както съветват от ТД на Трън, и паркирахме пред Ерулския манастир "Св. Троица". Срещнахме малка компания хора, които също бяха дошли от София, за да се качат на върха.
Времето беше чудно за ходене, но тътенът на пушките в гората не чак толкова. Ловната дружинка има радиостанции и ни увериха, че ще кажат на колегите, че има хора по пътеката и гарантират за живота ни :) . По време на ловния сезон си слагайте цветни дрехи, вземете си свирка, вдигайте шум и ... пейте (изпробвано е). Маршрутът от манастира до върха е около 4 км, като по-голямата част от тях са по черен път. Последната част е стръмна пътека, но преодолима. На върха си починахме заслужено и си поговорихме с другата компания, която вече беше стигнала там. Те бяха взели решение да слезнат по друга пътека до подножието на върха и от там да се включат в пътя. Ние се присъединихме към тях и така беше още по-добре за общата ни безопасност сред ловците.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Ерулски манастир "Св. Троица"


За тези две дървета има интересно предание.	Началото на пътя след манастира към върха

Малко след манастира, над една къща, ви чака тази табела.

Ето го и Големи връх

Връх Големи връх!

От 19 февруари, пост на Трънското ТД:

"Днес поставихме поредната нова табела на един от първенците в нашия район, вр.Големи връх, Ерулска планина! Обновихме и светлоотразителната маркировка към върха по пътеката от Ерулски манастир! Вече спокойно можете да се качите вечер за залез и да слезете без проблеми по пътеката през нощта или рано сутрин за изгрев от върха! Самият връх е изключително панорамен, днес преброихме 37 планини в България и Сърбия от горе, а не беше перфектната видимост! Пътеката не е особено трудна, в първите си 3-3.5 км. е черен път, а само последните 500 метра са малко по-стръмни и взискателни към туристите! Заповядайте и се насладете на пътеката и върха, а като бонус...ще се снимате до новата табела :)"

Имахме време да отидем и до съседния връх Каменитица. За тази цел с колата стигнахме до първата махала на селото и там паркирахме при кофите за боклук и един навес. Оказа се, че и двата подхода към Каменитица са конфликтни с живущите, защото правят проблеми с прекосяването на частна собственост. Огради няма. Видимо се движехме по път. Но те мислят друго. За този проблем ни беше предупредил човекът, който се грижи за манастира. Оказа се напълно прав. От мястото, на което паркирахме, до върха са около 20 минути. Няма маркировка и няма пирамида, но пътят ни заведе.

На връх Каменитица

Това е една чудна еднодневна разходка от София, подходяща за къс ден.

На връх Любаш отидохме на 2 януари 2021 г., не че пропуснахме разходката още в първия ден на годината. Този връх стана много популярен и има защо. Преходът е много кратък като разстояние, малко над 2 км в посока, но има голяма денивелация. С повечко почивки за взимане на въздух е по-лесно :). Изходен пункт е село Лялинци. След църквата има мост, вдясно от който започва пътеката към върха. Преди моста вдясно е началото на пътеката за връх Стража. Напълно възможно е да се направят и двата прехода в един ден. В сайта на ТД тази възможност е много добре обяснена. И така след преодоляването на денивелацията от 474 метра стигнахме върха! Денят беше топъл, приятен. Но скрежта под краката беше причина за няколко пируета на слизане. Половината от маршрута е в гората, но другата половина е на открито. Вода няма. За летен ден имайте предвид.

Връх Стража от пътеката за Любаш

Гледка от пътеката

Едно връхче преди върха. Да не помислите, че сте стигнали :)

Ето това е връх Любаш

Гледки от върха

Имаше доста хора, които идваха от село Ребро, други слизаха към село Ребро. Това също e вариант да стигнете до връх Любаш.

Ние с връх Любаш приключихме и продължихме на автотуризъм из околността.
В село Ребро има мандра, която продава млечни продукти. Одобрени са! Също държа да отбележа, че госпожата, която ни обслужи, беше много любезна.

От години се чудя табелите в община Брезник кой ги е измислил и защо не ги сменят?
Следващите снимки са от средата на юни 2020 г.

Храм "Св. Георги" в гр. Брезник

Храм "Св. Николай" в гр. Трън

Храм "Св. Петка" в гр. Трън. Входът е на паркинга, на който хората обикновено спират за скалния параклис. Предстоятел на храма е отец Михаил, който ни посрещна преди това в Брезник в "Св. Георги". Към него можете да се обръщате и за Ерулския манастир "Св. Троица". Телефонът му е на по-долната снимка.

Отец Михаил Станкович

Разходката продължи към село Бусинци. Преди години, когато за първи път бяхме в този музей, си личеше някаква западналост и начало на разруха. Нямаше и помен от големите събития, ежегодните пленери на хора, творящи с глина (включително и учителите на моите деца). Бусинци е село, в което са работели 300 грънчарски колела! Но, има хубава новина. В селото е създадена Сръчкотилницата, която още не съм виждала с очите си. Скоро прочетох за нея. Наистина ще е прекрасно занаятът, с който селото се е прославило по цял свят, да бъде възроден.

Кметицата на селото ни заведе и ни отключи храма "Св. Николай". Известното Бусинско евангелие се съхранява в Националната библиотека, а в храма цари разруха. Много ми хареса там. Наистина се надявам да го ремонтират и да запазят стенописите, преди да са паднали.

Любимото ми звездно небе

От Бусинци се отправихме по планински пътища и завои към село Лева река. След пролетното затваряне на хората по домовете дивите животни се бяха успокоили и видях поредната си сърничка за тази пролет. Беше на пътя.
Поканата за посещение в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици" получихме от сегашния игумен, отец Хрисант. До манастира се стига с лек автомобил. В околностите тъкмо цъфтеше мащерката. Храмовият празник на манастира се чества на 9 март. Очакваха ни с превъзходен боб, салата и млечни изделия от близката мандра.
Леворечкият, както и Пенкьовският манастир, съвсем скоро бяха ремонтирани, а в Леворечкия и храмът е изцяло реставриран.
Разходката завърши в Пенкьовския манастир, но за него съм писала преди. Има и линк в началото на тази публикация.

Манастирът в село Лева Река, "Св. 40 мъченици"

Храмът в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици"

"Бог шепне на душата ти и говори на сърцето ти. Ако нямаш време да го чуеш, понякога хвърля и тухла по теб. Изборът е твой: да чуеш шепота или да чакаш тухлата." Скритият дар, Джериес Авад. Това са последните две изречения от една от притчите в книгата. Аз бих сложила "тухла" в кавички. В разказа наистина беше тухла. Хвърлена от човек. Защото Бог действа чрез хората.

Докато пусна публикацията стана 25 февруари. На 24 февруари се чете:

12. А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;

...

15. който има уши да слуша, нека слуша!

Извънредно трудно ми бе да съкратя пълния текст...

Допълнение от края на 2021 година. Книгата "Глина" държи първи места в класациите по продажби на книжарниците. Авторката се е вдъхновила за написването й от една екскурзия в Трънско, когато е посетила с. Бусинци и музея на керамиката. Радвам се на нейния творчески заряд и съм сигурна, че много хора ще се отправят към този край, вдъхновени от писателката. Когато затворих книгата обаче у мен се породи една особено голяма благодарност, че тя, съвсем сигурна съм, без да си дава сметка, е написала много силно, кристално ясно, изобличение на ясновидки, гадателки и прочие вредни за душите на хората вмешателки.

Бусинската сръчкотилница работи!

Дадох ви изобилно количество линкове за още вдъхновения в началото на текста, така че в неговия край ще ви пощадя :)