Из Североизтока - Разград, Исперих, Тутракан, Добрич, Плиска и Мадара

Или из земята на водните кули. Скоро открих Лудогорието, Добруджа и част от крайдунавските ни красоти. Бях ходила в Силистра много отдавна. В онези години по Дунава плаваше т. нар. "комета" и си спомням приключението ни от Русе до Силистра. Кометата се развали, изтеглиха ни обратно в Русе, качиха ни на друга комета и ние бяхме много щастливи, защото плаването се удължи :)

Местата, които посетих са наистина много. Ще ви разкажа за всяко едно от тях съвсем накратко. От разговори с местни хора и традиционното пътешественическо откривателство се родиха много идеи за посещение на обекти след време.

Да започнем с това, че пътуването от София до Разград е бавно. Бленуваната от десетилетия магистрала би била голямо улеснение. Крепостта "Абритус" е мястото, което посетихме първо.

Крепостта "Абритус"

След това се отправихме към гр. Исперих и по-точно, към археологически резерват Сборяново - село Свещари с неговите гробници, Демир баба теке и свещоливницата. Там, освен че беше много красиво и десетки щъркели ни правеха компания, научихме много исторически факти. Като например, че преди години е можело да се стигне от Свещари до Тутракан без да се стъпи на земята, само прескачайки по клоните на дърветата. Днес всяка педя земя е обработваема, тук-таме има горички, а най-красиво и умно е разположението на дърветата край пътищата. Минахме през много тунели от дървета. Приказно, особено през пролетта.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Свещарската царска гробница с кариатиди - източник sborianovo com

Откритата през 1982 г. гробница е включена в листата на ЮНЕСКО на световното наследство през 1985 г. Намира се в северната група на Източния могилен некропол. Гробницата под Гинина могила се отличава със специфичен план – има три камери, покрити с полуцилиндричен свод. Уникално е съчетанието на архитектурна, скулптурна и живописна украса. В централната камера стените са украсени с релефните изображения на 10 кариатиди – символи на Великата богиня-майка, а на стената е представена сцена на обезсмъртяването на тракийския владетел. В камерата са разположени ложетата на владетеля и неговата съпруга. След земетресение в началото на ІІІ в. пр. Хр., останките на царската двойка се препогребани – в предверието са запазени само черепите. В гробната камера по- късно е извършено ново погребение.
В гробницата е открит и уникален наискос, който отделял ложето на владетеля – най-сакралното пространство в камерата от останалата й част, оформена като храм.
Гробницата се отнася към края на ІV – първите десетилетия на ІІІ в. пр. Хр. Предполага се че е на гетския владетел Дромихайт.

И не, не са убили съпругата му, за да ги погребат заедно. Положена е там след него.

Снимките са забранени, затова мога да покажа само отвън.

Началото на пътеката към Демир баба теке. Следва спускане по забравих колко стълби. Можете да потърсите повече информация за алианите/алевии/алевити, които изповядват исляма, но някои мюсюлмани ги смятат за еретици, а една от причините е, че палят свещи. Откъдето и името на населеното място.

Аязмото в двора на гробницата на Демир баба

Самата гробница, в средата й е гробът му, върху който хората оставят своите дарове.

Демир баба теке

В двора на свещоливницата.

Свещоливницата

По пътя към Тутракан

Тутраканският залез е легендарен. С очите си се уверих, че има защо. Градът е много интересен. Има чудесно направен крайречен парк. Няколко музея, като най-известният е този на риболова. По време на нашето посещение в града слагаха настилката на улицата в Рибарската махала, която се превръща в етнографски комплекс. За настилката нищо хубаво не мога да кажа. Някакви камъни, които изобщо не са за улица, супер неравни, редят ги в безпорядък и ще има доста изкълчени крака. Не ми стана ясно защо иначе безплатните брошури там се продават. В началото на махалата е храм "Св. Николай", съвсем логично е името, ние сме до вода. Съществуват свидетелства как светецът е помогнал на хората от града. Свещеникът ми разказа за стопяването на населението, а начинът, по който го направи, е трогателен. Настоящето е много различно от миналото. В реката и край нея кипи живот - видяхме една видра и безброй птици.

Тутраканският залез

Залезът над река Дунав

Днес есетровите риби, гордост на Дунава, са силно застрашен вид. Повече за тях и за инициативите за опазването им и зарибяването на Дунава можете да прочетете тук.

Музеят на дунавския риболов

В храм "Св. Николай", Тутракан. Иконостасът е изработен от майстори от Тревненската школа. Храмът е заченат през 1863 година и е осветен през 1865 година. Това са точните думи на свещеника. Не бях чувала преди думата "заченат" за градеж на храм, но много ми допадна.

Храм "Св. Николай" в гр. Тутракан

Из Рибарската махала

Река Дунав

Къде бяхме? Кан, Тутракан. Роди се от "Бонд, Джеймс Бонд".

Темата с птиците я развихме в резервата Сребърна, отдавнашна моя мечта. От музея започва екопътека, която е с дължина от 5 км. Не сме я ходили цялата, защото беше много топло и нямахме толкова време. С помощта на далекогледите в музея погледахме пеликаните и едно семейство лебеди в тръстиката.

Резерватът Сребърна

Едното от филмчетата, които се прожектират в музея е Krauskopfpelikan, Dalmatian Pelican (вижте в youtube). На голям екран е впечатляващо!

Едно от най-големите села в България е село Айдемир. Край него се намира манастира "Покров Богородичен", който съществува от 1996 г. Жилищната част е бивша ловна хижа, има и стопански постройки, а храмът е построен през 1997 г. Действащ женски манастир, игумения е майка Анастасия. През 2001 г. Студенти от специалност “Иконография”, към Богословския факултет на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” изписват наоса на храма с дарения на Мелнишкия епискип Генадий. Двама от тези студенти ги познавам :)

В храма на манастира "Покров Богородичен" при Айдемир

Най-ценното в манастира е богата мощехранителница.

Стъклениците с разпятия

Интересна е колекцията от разпятия в стъкленици, за която обаче сведенията са оскъдни, поради факта, че игуменията, която ги е събрала, за съжаление е изпаднала в старческа немощ и загуба на паметта. Така ни обясни настоящата игуменка.

Следваща спирка - град Силистра и крепост Меджиди табия. Имаше интересна беседа, младоженци на фотосесия и костенурка в краката ни. Предупреждение: навигацията за крепостта си прави шеги. Проявете разумна доза съмнение и погледнете къде е село Калипетрово, защото верният път е между него и Силистра.

Река Дунав при Силистра

Из крайречния парк в Силистра

Крепостта Меджиди табия

Турският форт "Абдул Меджиди" (Меджиди Табия), намиращ се южно от Силистра, е най-запазеният от фортификационната турска система, изиграла важна роля в руско-турските воини от 1853 - 1856 и 1877 - 1878 г.

Нейното построяване е наложено от необходимостта за допълнително укрепяване на крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската империя. Идеята за построяването на тази система от военни укрепления е дело на известния немски военен инженер Хелмут фон Молтке, посетил града през 1837 г. Във връзка с това той пише: "Въпреки, че местността е неблагоприятна във фортификационно отношение, стратегическото значение на Силистра е толкова по-важно… Силистра може да се превърне в добро укрепление, когато се създадат четири самостоятелни укрепления..." - и наистина Меджиди Табия представлява част от укрепения четириъгълник Силистра - Русе - Шумен - Варна. (Тя е една от седемте крепости-фортове, разположени в полукръг около централната турска крепост отбранявали Силистра по време на Кримската война). Източник: www.silistra.bg

За Силистра какво мога да кажа - много спокоен, приказен крайдунавски парк, пълен с хора и ... ресторант "Св. Николай", съвсем на края на България, където вечеряхме. Маса с гледка към реката, вкусна храна и любезен персонал. От крепостта ни го препоръчаха и съм им много признателна.

До момента се придържахме към наистина популярни туристически обекти, доста несвойствено за мен. И ето сега ще ви представя изключенията.

Сред местното население те са съвсем познати, но на повечето хора надали.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Скалните манастири по Суха река край село Оногур. През лятото край селото активно работят археолози, за чиято работа скоро ще чуем много. Какво видяхме ние? Недостатъчно :)

След селото има отбивка вдясно, където има и малко пространство за паркиране. Доста ентусиасти с високопроходими автомобили продължават напред още около километър по равен път, където има прекрасно място за пикник и отмора. Както забелязахме, много популярно. На няколко минути от него е пътечката за първата пещера - скален манастир, Ергеле пещера.

В неговото подножие е блатото, според картите язовир. Крякането на жаби е оглушително. Продължавайки по пътеката стигнахме до края на пътя, който идва от съседното село, Ефрейтор Бакалово. Пак там се заговорихме с една група, чиято водачка ни каза, че предишния ден се е опитала да стигне до следващите скални манастири, но тревата е до раменете. За съжаление се върнахме и не стигнахме до "Тарапаната" и "Гяур евлери". Някой друг ден :) Утешението беше набраната мащерка.

Язовирът - блато - жабешки рай

Гледки от Ергеле пещера - скален манастир

До тази табела паркирахме.

В село Каменци, което е съвсем близо, посетихме манастира "Възнесение Господне". Действащ мъжки манастир. Много красив храм!

Храмът в манастира "Възнесение Господне" в с. Каменци

По пътя към Добрич се минава през село Коларци, където на 17 октомври 2020 година е осветен втория храм в България, посветен на св. великомъченица св. Злата Мъгленска. Първият е в село Прилеп, Сливенско. Като включим и параклиса в София, в храм "Рождество Христово" в кв. "Младост", стават общо три. Поради някакви недоразумения в с. Коларци параклисът беше заключен.

Храм "Св. Злата Мъгленска" в с. Коларци

Приближавахме Добрич. Сега е момента да кажа, че в мен бяха книжките с печатите от "100-те национални туристически обекта" и в тях вече липсваше само един - от Добрич. Когато се озовах пред Художествената галерия и видях, че не работи, не се зарадвах, а и бях доста гладна. Първоначално утолихме глада, след което се заехме да открием музея на Йордан Йовков. Има къща между блоковете, която е била на родителите на жена му. Но главният музей е импозантна сграда, строена като всички музеи от социалистическо време. Честно казано не му отделих особено време и внимание. Но завърших книжката с печатите :) Вече имам златна значка :)

След което по пътя към Варна видяхме морето! Но завихме на запад, не на изток :) Не бях ходила на Мадарския конник от много отдавна. В този ден там имаше стълпотворение от хора и коли. Също и една безстрашна змия.

Исках да видя комплексът на кирилицата край Плиска, дали става за настаняване, и въпреки че бях там 5 минути нито аз ще го ползвам, нито го препоръчвам.