Проповед за празника на св. Йоан Рилски, произнесена преди 100 години

През 2022 година честваме 100 години от установяването на празника на св. Йоан Рилски за ден на будителите на 1 ноември. Днес празникът на св. Йоан Рилски е на 19 октомври, по нов стил. Денят на будителите се е запазил като дата - 1 ноември. Ето част от публикациите в "Църковен вестник" по онова време.

Рилски манастир

По нареждане от Министерството на Народната Просвета денят на Св. Иван Рилски е определен за праздник на народните будители. Той ще се смята за официален праздник и ще се празднува тъй тържествено, както и денят на славянобългарските просветители св. св. Кирил и Методий. Особено живо участие ще взима в него учещата се младеж. ("Църковен вестник", брой 27 от 1922 година)

Проповед за празника на св. Йоан Рилски

Произнесена на 1 ноември 1922 година в софийската катедрална Църква „Св. Неделя“ от Охридския митрополит Борис

Публикувана в брой 28 от 11 ноември 1922 година на „Църковен вестник“

„Молим ви, братя, да познавате тези, които се трудят у вас... и да ги почитате премного с любов за делото им“ (1 Сол.5:12 -13)

Снимка на снимка от Земенския храм "Св. Йоан Богослов", тъй като храмът е музей и снимането е забранено

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

В храм "Св. Петка - стара", гр. София

Възлюбени братя!

От векове българският народ чества в днешния ден паметта на един от най-достойните свои синове – паметта на светия преподобен отец наш Иван Рилски.

В този момент далечното тъмно минало разкрива пред нас скъпи образи, сега вече бледи сенки, - разкрива пред нас съдбините на родното ни племе през разни епохи, - ту светли, пълни с вяра в живота, пълни с копнеж за творчество, пълни с велики дела на култура и човещина, - ту епохи на народни тегла, на отчаяние, срам и сълзи, - епохи на тъмно неизвестно минало, известно само по запазените тук-там следи на черни и грозни народни бедствия, връхлетели нашите деди и прадеди. В този момент, през мъглата на столетията, прозираме хиляди свещени сенки, сенки на родни титани, творци на велики дела, на необикновени ценности.

Един от тези титани на духа – е и честваният днес – за пръв път в пълната смисъл на думата всенародно – Св. Ив. Рилски.

Храм "Св. Петка - стара", гр. София

Притворът на храма при костницата на Рилския манастир

Кой е Св. Иван Рилски? В каква епоха е живял той? Какво е вложил той в общочовешката съкровищница на духовни ценности, та столетията не могат да заличат името му от книгата на живота?

Възлюбени! На всички вас, може би, е известна онази историческа епоха, предшестваща разрухата на първото българско царство, в което е живял и работил Св. Иван Рилски, ала не всички, може би, преценявате събитията, взирайки се в нравствения облик на народните маси от онова време. Св. Иван Рилски беше за онази епоха могъщо духовно светило, което не остави българската душа, българския дух да загинат, - той беше онзи мощен духовен водач, който окрили народната душа и пося в нея зародишите на бъдни светли дни.

Храм "Св. Николай" с. Бусинци, Трънско

Син на добри православни – българи родители, възпитан в стремеж към правда и жажда за духовен възход, той оставил родното си село Скрино, раздал всичкия си имот на бедните и се оттеглил от арената на суетния живот, увлечен от светли блянове за друг живот, за по-високо познание, за велики свръхчовешки дела на Богопознание и обич. За неговата душа било тясно в гмежа на суетните борби за наслада: отвратен от нравственото падение, сред което живеели всички (за жалост и духовници, и велможи, и царе, и учители), той избягал за известно време от хората; отдалечил се в тъмните и непроходими пущинаци на Рилската пустиня, горящ от желание да се усети сам и в мълчанието на тихата и незлоблива природа да вдълбочи душата си в хармония с вселената, да долови пулса на битието, да чуе и разбере в многострунната симфония на битието гласа на Твореца. Както всички великани на духа, и той е чувствал нужда от самовдълбочение и преценяване на всичко, което в суетния живот се цени. Със съзерцание и Божествената книга на ръка, той издигнал душата си тъй високо, че първите случайни посетители, които го видели, останали потресени от величавия лик на светеца. Те разказали на своите близки за необикновения отшелник, и в скоро време около светеца се образувало малко общество от такива отшелници – почитатели.Тук те прекарвали във въздържание от наслади, в разговори, съзерцание и изучаване на Светото писание – подготвяли се да станат смели носители на Христовия факел сред народните маси. А какво е ставало по това време в обществото? Цар Петър е бил слаб да ободри смутената народна съвест. Народът, недоволен от своите духовно паднали водачи – се отдавал на богомилска ерес: престанали да се покоряват на законните власти, намразили своя цар, работниците започнали да не се покоряват на своите господари. От една страна безсъвестни болери, тънещи в наслада, охолност и разврат, от друга – гръцки интриги и влияние, от трета – разбунтуван народ ... Не било далеч от метежи... Призракът на анархията бил надвесил вече черното си крило над българския народ. Метежите, наистина не закъснели да се явят: заредили се метежи в 929 и 930 години. Дошла и злокобната 963 година с метежа на Шишмана. Разделила се България на две части. Всяка от тях носела вече в себе си бацила на разложението, бацила на анархията. Беда след беда се заредила над родното ни племе, докато дошъл и денят, когато то се намерило в страшно робство...

Манастир "Св. Йоан Пусти", Врачанско

Св. Иван Рилски живял в един мир, а сънародниците му – в друг. Два мира се очертават пред очите ни: мирът на духовния живот с неговите плодове на любов, познания и творчество и мирът на суетата с неговите плодове: метежи, убийства, завист, злоба, късоглество и духовна анархия.

Възлюбени! Едните донесоха гибел, а другите спасение. Ако българският народ се съживи отново – това се дължи на Св. Иван Рилски и неговите сподвижници, на техните идеи и думи, на техните дела, на техния пример. Те пламнаха като светли и неугасими слънца в съзнанието на народа. В дни на отчаяние в тях народа намираше и намира опора. В дни на съблазни пак те възпират волята, пак те хвърлят светлина.

Ето вече хиляда години минаха от дните, в които е живял Св. Иван Рилски. През тези години ние сме имали великани дейци, великани по геройство, великани по себеотрицание, великани по ум и държавнически или други дарби. Но между тях пръв изниква Св. Иван Рилски, великанът светец на България, най-скъпата рожба на племето ни, който издигна душата си дотам, че се доближи до онази всемирна духовна Сила, която е първоизточникът на всичко, до Бога. В общочовешката духовна съкровищница той вложи богати дарове. В неговото лице и родното ни племе даде в общочовешката история образа на човек, в който всичко благородно човешко се съчетава в светъл образ на духовен схвръхчовек.

Кладнишки манастир "Св. Никола", южни склонове на Витоша

Неговият завет е:

- С Бога напред! С Бога към нови възходи! С Бога и винаги с Бога към просвета и добро, към творчество в живота!

Но вслушваме ли се ние днес в тези завети? О, едва ли?! И ние днес в тъжно време живеем. О, то много прилича на епохата, в която е живял Св. Иван Рилски. И днес полуинтелигентни хора гонят Бога от живота. И днес тънем в наслади. И днес умишлено анархизираме масите. И днес сме, може би повече от всяко друго време, егоисти, късогледи егоисти. И днес се готвим за метежи. И днес чужденци ни служат за учители в „новото“. И днес богатият нехае за изнемогващия работник и не му е приятно, когато му се припомни, че всеки предмет, с който си служи, всеки луксозен мебел, всяка пищна дреха и въобще всичко, което го радва, е създадено от хиляди гладни и немощни работнически ръце, често и от слабички ръчици на полуболни бедни и изнемогващи дечица. И днес гоним Бога из училища и преса, и после се чудим, защо в затворите отиват и най-видни хора. Каквото сеем, такова и ще бъде пожънато. Българското правителство разпореди от днес нататък ежегодно да се празнува всенародно денят на Св. Иван Рилски, като ден на възраждането на българския народ. Туй нареждане е справедливо и мъдро. Идеалът на Св. Иван Рилски е бил идеал и на всички дейци от възраждането. Кой от тях мислеше за суетна слава, за богатство, за грабежи или насилие? Те бяха борци, забравили бяха себе си и служеха на ближния под знамето на Христовата любов. Учреден е вече и работи усърдно в столицата комитет, който ще издигне всенароден паметник на тези дейци. Това е едно хубаво и смислено дело. Ала нека не забравяме, че и при най-великолепен паметник, дори при множество великолепни паметници, ние бихме загинали като държава, ако не издигнем паметника им в сърцата си.

Храм "Св. архангел Михаил" с. Врабево, Ловешко

Правда и просвета! Добрина и знание! Не бива да ги делим! Не бива да оставяме знанието само за учените, а добрината само за светците! Всеки от нас трябва да се стреми да съчетае в душата си тези два идеала,- инак той не щ ебъде нито истински учен, нито истински родолюбец – християнин.

А днес на България са потребни такива хора, призвани да бъдат светлина за другите, достойни обществени дейци, доблестни служители на отечеството и Църквата, чийто поучителен пример и величествени образи са мощни да възпитават поколения в чест и дълг...

Да, за да може днес да се внесе светъл лъч на тъмната маса, за да може да се издигне народът към подобрение, за да му се посочи пътят към висшия строй на живота, потребни са велики примери, осезателни образци, потребни са хора, които да имат превъзходство на душевните сили, да привличат към себе си със своя велик ум и сърце, да светят на обществото с делата си, да служат на обществото с вяра и правда, да допринасят нещо в народния живот с думи и дела, заслужено окръжени с известност и уважение!...

Храм "Рождество Богородично", Бельовата църква - гр. Самоков

Възлюбени! Всяко време е извикало своите обществени дейци, които са се явявали със съответното за времето призвание, с благопотребни дарби и служение.

И за днешното време са потребни хора с влияние. Нема да сгрешим, ако на първо място поставим общото желание, щото в числото на обществените дейци да има повече хора вярващи, предани на Църквата. Не виждаме ли около си, как явно и без свян хора уж просветени демонстративно заявяват своето безразличие към вярата, как се отчуждават от Църквата под покрива на свободомислие и как не малцина се отклоняват в мрака на самоизмислените секти и обреди, които дават дори воля на страстите? А религиозното разцепление води до обществено, което е и съдбносно за нашето политическо битие като народ с един дух и едно сърце. Значи, нужни са днес за България хора дълбоко вярващи, които не само не само да заявяват своята убеденост във вярата и преданост към църквата, но и с целия си живот, с цялата си обществена дейност да я прославят.

Митрополитски храм "Успение Богородично" гр. Самоков

Нам ни са нужни днес още и хора, които честно да изпълняват своя дълг и своето призвание в обществото. Стигат ни вече примери от неправди, грабителства, тъмни дела, дето се търси само личната изгода, дето от общото благо се създава свое лично благополучие, дето общественото положение е обърнато в служба за печалби и корист. Трябват ни хора на дълга и честта, които да съзнават, че са призвани да внасят в обществото добро и правда, които в своята дейност да си поставят за цел служенето на общото народно благо, които във всички изкушения да устояват против съблазъна и безчестния постъпък...

Не искаме да кажем, че такива хора днес у нас няма, но това, че те са слаби, те не се проявяват, те не се съединяват за обща борба с общия недъг без смущение от силата и властта на злото и неправдата...

Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

Най-сетне трябва да желаем, щото в обществото да се ползуват с внимание и почит само заслужилите, само достойните хора, и да не се дава място на низостта и лукавството. Давид казва: „О, аз сам ще ходя с незлобието на сърцето си и няма да допусна около себе си нищо престъпно, никой лукав човек. Развратено сърце ще бъде изхвърлено от мене, клеветника ще изгоня, горделивия и надменния не ще да търпя. Очите ми ще гледат само над верните на земята, за да седят с мене“ (Пс. 100:6). Ето тези верни на земята, тези най-добри хора на обществото трябва да отличаваме, да ги издигаме из средата си, да им доверяваме нашите лични и общенародни дела, съдбини и благосъстояние. Не сме ли ние виновни в тази своя длъжност? Когато е нужно да покажем доверие, да правим избор, да дадем своя глас, не се ли отнасяме безучастно хладнокръвно-безразлично, не треперим ли пред нахалството и не се ли даваме сами в ръцете на онези, от които после теглим и страдаме тежко? ...

И тъй, ето такива хора ни са нужни днес в нашето много трудно време; ето що очаква обществото от онези, които са удостоени с предимство и са поставени на високи служебни положения с призвание да светят на света с думи и пример: да са явни почитатели на св. Ни вяра и на Майката – Църква, мъжествени, смели изпълнители на дълга, борци против неправдата и лукавството. Такива дейци са винаги благопотребни, а в наше време са и особено скъпоценни. Такива са били и дейците на пробудата, просветата, възраждането и освобождението на нашия народ, чиято достоблажена памет ние днес така тържествено и признателно-благодарно честваме и славим. Всемилостивият Бог да упокои техните велики души в селенията на праведните, дето е светлината на живота и вечния блажен мир. Нека те пред престола на Царя на славата усърдно изпросват от Всеподателя за нашия народ велики и щедри милости за благосъстояние и щастливи бъднини!

Дано Всевишният, по молитвите на празднувания днес всенароден наш застъпник, молитвен наш ходатай пред всевмогъщия Бог и верен наш водач в пътя на духавния възход – св. Йоан Рилски, да благослови нашия народ - особено в днешните нерадостни, изневерчиви времена – за да може да се издига духовно все повече и повече от сила в сила, на с неизменна вярност и преданост към Църва и Отечество, при все повече растящо народно благоденствие, да възпяваме, хвалим и величаем небесния наш Бог и Отец во веки веков. Амин.