Рилският манастир "Св. Йоан Рилски"

Време беше.

Имам събрани толкова много снимки от Рилския манастир. Ходила съм там с автобус, с микробус, с кола, а също и пеша от София. За моята публикация за нашата светиня ще използвам част от описанието на Неофит Рилски или по-точно "Описание болгарского священого монастиря рилскаго". Правя това дни преди третото ми заминаване към манастира пеша от София.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Описание болгарского священого монастиря рилскаго

(Извадки)

Неофит Рилски

Сей священий монастир Рилский ... се нахожда в самата внутренност Рилския пустини, между три високи гори, от които две идат в право направление от югозападната страна к северовосточната, като некои две стени от страните му; а третята има своето направление от запада к полудне зад него, от която видимий от монастиря верх нарицается Царев верх. В мало разстояние от монастиря на полуденной стране течет река, нарицаемая Рила, от която и гората се нарича Рила или рилска, и монастиря Рилский монастир, и село, отстоящее в разстояние 5 часа от монастир, село Рила. Рила се производи от глагола рию-рити-рил, рила. И такава е точно тая река, сиреч като че е изрила (прокопала) под гората и потекла надолу към полето с велико стремление, което що е явно на зрителите й. А где имеет начало свое сия река Рила, не може точно да се определи, защото по верховете на окружающите планини намеруват се различни езера и от всяко от них като изтичат води, собират се наедно и тако начина в ниските места да тече доволно многоводна река Рила. Главното обаче и знаемото начало е от Рибните езера. Реката Рила се приумножава еще обаче и от друга една река, по-малка, която тече пред самите монастирски врата от северната страна к полудне и втича в големата река Рила, под самий монастир. Тия именува се Друшлявица, негли, защото като тече от високо место с големо стремление и многажди когато се наводни, влачи камене и древоса и, види се, като че се тресе местото от нея, наречена от трусам-друсам, Друсла-Друславица-Друшлявица. В неколко разстояние колкото три четверти часа приумножава се еще река Рила от друга една река, която се именува Илиина и тако става доволно голема надолу. И догде стигне до село Рила, втичат се в нея и други още малки реки, които течат от различни долове от горите...

река Друшлявица

Гора над манастира

Самоковската порта

Воздухо в монастирското место (сиреч во всичката негова окружност) зело е благоразтворен и чист и нито зимно време бива люта и несносна студ, защото е заобиколено отвсякъде с високите гори и е като що викат по турските къшла ери, сиреч место за добро зимуване. Нито паки лете бива голема и несносна горещина, защото, ако и да стои монастиро всред горите, они имат доволно разстояние една от друга. Еще же и монастиро е основан на високо место, а не в самото дно на двете гори.

А най-паче способствуват много и прохлаждават летно время воздухът двете реки, които течат многоводни и великогромни около монастир, едната сиреч Рила, под него в самото дно горско, а другата, вишепомянутата Друшлявица, пред самите врата негови. И освен това естествено добро, що причиняват на местото тия две реки, много са полезни и потребни и за други монастирски потреби. И види се, защо нарочно е избрано това место за положението манастирско, заради помянутата река Друшлявица, защото с нея работи мелницата (воденицата) монастирска, която е в зданието (сиреч в самото основание монастирско, гдето тече Друшлявица), и източници (чешми) много от нея се водят за в монастир и за по вън от монастир, и пералата общи и частни от нея се удоволствуват, касапницата (сир. гдето се колят животните за приходящите поклонници) с нея се измива и очищава. А на другата река (Рила) стоят тривонете (бичкиите), с които се трият дъските и всичките други потребни дървета за монастирските здания, с голема леснота. Кузницата (ковачницата), в която се коват различни потребни железни ствари за монастирски потреби и точилата (каменни), които са на вода и точат се на них всичките сечива монастирски и они с голема леснота. Тия ползи дава река Рила, а най-големата и драгоценната й полза е рибата (пестърва), която, ако и да не е толкова изобилна, обаче неоскудна е.

От тая климатическа благоразтворност биват и различни садовни растения около монастирското местоположение, които са употребителни за препитание на жителите монастирски, а най-паче става един вид зелия (лахана), от който се прави разсол (армеа - лахана тюршусу) за през всичкото зиме, който и става толкова добр и вкусен, щото нигде не може да бъде таков по всичката Болгария. Но и всякакви други треви самораслени, ароматически и целебни и за ядене употребителни...и различните грибове (които тука обикновено ги наричат гъби).

Преди заселението святаго отца Иоана Рилскаго в тая пустиня рилска, тия е била совсем необитаема от человеци, кроме, ако е посещаема била от ловци и от пастири, и била е совершена пустиня според името си.

Дупнишката порта

Срещу Самоковската порта

Манастирските сгради

По коридорите

Така като изявихме пространството и качеството на рилската пустиня, следува да докажеме и кой е первий населител неин, от когото е тия станала като населена, и колко тисящи человеци я посещават всегда, и ходят по нея като и по други населени места. Той населител е сам преподобний отец наш Иоан Рилский, от която пустиня и сам той носи своето прилагателно имя, Рилский, не защото е рожден в Рила, но защото е живеял животът си в рилската пустиня, гдето и по смерти своей живее безсмертно, душею убо на небесех, нетленним же своим телом в пустини своей рилскей, която е жребий негов, и наследие негово вечно, и владение неотемлемо, защото се исполнило и на него пророческото слово точно „хранит Господ вся кости их и ни една от них сокрушится“. Той е говорим владетел неин вечний, законно и праведно, защото той е и первий населник и населител и защото и с царски повелителни и потвердителни грамоти (хрисовули) определено е и потверждено да е всичкото описано пространство на рилската пустиня в него владение вечно, разумевя ся сиреч, че чрез неговите наследници, които ще живеят в неговото наследие до скончания века.

За древнейшето негово состояние немаме никакво писмено известие.

Св. Йоан Рилски

Храмът на манастира

Дори до обновлението Хрелево види се да е бил монастиро по-малък и зданията му да са били прости и древяни, такива сиреч, каквито е допущало тогавашното скудно състояние да се направят. Но по прошествии многаго времене (во 1335 лето след Христа) знаменитий кесар Хреля не само църква нова каменна и красна и Пирг соградил, но и всичкото здание монастирско обновил по-крепко и по-благолепно от первите здания.

Той храм, който бил воздигнут от кесаря Хреля заедно с пиргът (кулата), беше прекрасен, ако и да не беше много голем като сегашният, и разумева се защо е сограден толкав, колкав го изисковала тогавашната потреба, и архитектурата му беше подобна на Хиландарската церква, каквато и пирго е подобен на пирговете, които се намират тамо. Той пирг е здрав и читав и на днешньото время, и зданието му е с велико изкуство направено. Има пят отделения, през които се возлази чрез каменни лествици (стълби), иззидани внетре в стените му. На верхът му е церква, храм Преображения. На него е и камбанарията, и часовнико (големио сахат). В дното му, много дълбоко, е страшната темница. Тая темница за каков конец е направено тогава, не знаеме. Сега обаче служи за уцеломудрение на нецеломудрите и за наказание на преступниците, но и за затвор на приводимите отвън беснуеми (луди) за изцеление.

В това отлично состояние, което получил новий монастир от Хрелевото обновление, намерувал се и до самото свое конечно разорение и запустение, което се случило по обладанието на тая земля от иноплеменните завоеватели, около 1395 или 1396 лето.

В това предречното отлично состояние, сиреч до разорението му, стоял е монастрирю 60 години. Идостойно е удивления какво при такова ужасно разорение и опостушение, а най-паче при яростта и гонението, които са имали на божествените храмове агаринните изчадия, и прошло всичко здание, одушевленно и бездушно, под меч и огн, защото заради нашите грехове изполнило се тогава пророческото слово „меч ви пояст“, удивитлно е, говорим, какво са останали тие двете най-великолепни здания, церквата сир. И пиргът (кулата) неприкосновени, когато всичкото друго огн и меч поял, и нищо не останало цело от зверското им стремление! Разумева се, че не са имали време за разорението им, а не че са ги пожалили!

Така и в това запустело състояние стоял е монастиро повече от 60 години, и не знае дали е имало да живее некой инок в развалините му, защото, като ще говори преданието, совсем е бил пуст и обраснал от хврастие и терние и от други дрвеса, между които са стояли видими само предречените двете здания, сиреч церквата и пирго, а другите здания все са били разорени и опостушени огнем от звероподобните тогдашни завоеватели. Това се потверждава и от едно писмо, което е написано от последните обновители монастирски, братия по плоти, иеромонаха Давида и иеромонаха Феофана во 1466 лето Христово прежде пренесения мощей преподобнаго отца Иоана от Тернова, в което от началото говори тако: „Ми иноци, иже в монастире пустини рилския, игумен иеромонах Давид и иеромонах Феофан ... обретохом святий монастир рилскшй запустевший от многих лет и проч.“ А какво после паки той монастир Христовою обновился благодатию и проч. Ето що ни предава историята.

Като след много время престанали ратните брани (дженковете), които бивали в болгарската земля, и утишили си настроенията и смущенията, мужие некои мирски священици, благоговейни и благородни и болгаре родом, които живеяли при Велбужди в некое село, което се наричало Граница, като изпратили по-напред своите сожителници (супружници) к Богу, и прияли на себе благое Христово иго (сир. монашеский чин). Презрели всичко в мир, и домове и отечество, и отишли в рилската пустиня и заселили се във вишереченний монастир преподонаго Иоана, който бил тогава со всем пуст и нежителен. Тия трима братия по плоти начнали абие да обновляват запустелият монастир, и като се разчуло по вън, собрали се и други братия много, и така в много време и с много трудове и велики иждивения обновил се монастиро, и били они предводители и началници над всичкото тогавашньо братство. А били тии троици братия синове блажнейшаго кир Якова, епископа крупничкаго, който в онова време много добре упасъл словесното стадо Христово со своето богоугодно святетилство (архиерейство). От них первий се нарицал Иоасаф, който и бил началник от край, вторий Давид, а третий Феофан. Тии не дошли всичките заедно в рилската пустиня, но един след друг, не скоро...

А най-паче като зданията монастирски тогавашни били слаби и древяни и не могли да се вардат от тия части злодейски нападения, заради това и многократно дохождали разбойници и обирали и зажигали монастирят, и человеци убивали, за които се намируват и много назначения. А най-последньото запалание от разбойников така е назначено: „В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четверку, третий пут оплениха святий монастир проклетий арнаути 30 души, и изгориха до основание все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, и горе и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида“. След това изгоруване паки обновлен монастиро, но с обикновените паки тогавашни слаби и древяни здания. Того ради около 1818 лето паки обнови ся изрядно, като се разори нарочно ветхото, което угрожаваше веке да падне, но и паки попущением божиим грех ради наших, в лето Господне 1833, месец януар, в 12 ден, изгоре всичкото здание монастирско кроме пирга и церкве.

От тия прочее следи и напасти, що претерпервал монастиро в различни времена и даже до днес, зема братството мисъл и намерение да го обнови след последньото това изгорение не с такива веке слаби здания, каквото са досега бивали, но с по-здрави и крепки, за да може да се заварди от всякакви противни случаи, сир. и от злодейски нападения и от случайни пожари, което и с Божия помощ и с предстателството преподонагоотца нашего Иоана, в неколко години действително обнови ся така, щото вонкашното му здание стана почти като една крепост, която не може веке лесно едно частно злодейство да злаупотреби, като се прилага при него и стража добра и многочислена от наемници стражи (пандури).

Изглед от Хрельовата кула

Монастир построен неправилним четвероуголником. Со всичката тая неправилност (или да речеме, со всичкият тоя предизявленний негов недостаток) зданието монастирско толко е добро и изрядно според всичките свои разпоряждения и според красотата и великолепието му, щото нема подобно нему здание в никой друг монастир, които се намеруват в Туркия. И това се не говори от некое велехваление, но самата истина го показува. Защото и самите святогорски отци от величайшите тамошни монастири, изповедуват безпристрастно, защото такова здание нема в никой монастир святогорски, ако и да има тамо много великолепни и достойни за удивление здания. Това истото свидетелство подават и самите поклонници, които отиват перво на Свята гора на поклонение, а оттам мнозина от них на връщане дохождат на тоя монастир.

Самоковската порта е во всегдашно употребление, защото всичките монастирски потреби оттамо стоят. А дупничката порта се отваря редко, когато потребува (сир. големата), а само малката е воупотребление. И като удари вечер дванадесет (ударения) часовнико (сахато) абие затварят портите, и закрепуват сюрметата, и като ги заключват с ключове, заносят ги, та ги предават на игуменът. И утре пак дори да не се развидели добре, не отварят се портите. А летно време и да изгрее слънцето хубаве, тогава отиват, та зимат паки благословение и ключовете от игуменът и отварят портите и продолжават своето вардене и внимание кото ще се рече. Вечер прочее след дванадесет часа, кой гдето се е намерил, тамо ще нощева, сир. който е останал вън от монастирът след 12 сахатът, той ще вън и да стои до утрешният ден (каков бил да бил) докле се не отворят паки портите. Така и който е бил вътре в монастирят, на може да излезе навън по-напред от това време, защото е запрещено со строг закон да се не отварят портите нощя кроме великия нужди, и то с дозволение началническо и като се узнае добре нуждата, и вземе се потребната предосторожност.

И не са потребни много словеса и доказателства тамо, гдето делата сами (с молчанием) свидетелствуват. Ето какво е зданието. Отвън е все каменозданно и укрепленно с неколко башни, които служат и за утверждение на зданието, и за охранение в случай на нападения. От внутреннята страна лицето му е основано все на каменни стълпове дебели от бел мермер. Разделено е всичкото на шест отделения (сир. махали) от самото свое основание сос зидове, които се возвишават по четири аршина високо над покровът на зданието. А сообщението на тия разделения бива чрез врата железни, които са направени да се затварят токмо во время нужди пожара, а от друг пут они всегда стоят отворени заради свободното прохождане от едното в другото отделение. И тия разделения се измислиха и направиха само за пожарска нужда, иначе те не би били потребни. Има две порти, едната от западната страна, дупничката порта, а другата от возточната, и нарича се самоковската порта. От тия две порти, едната води към Дупница, а другата към Самоков.

До воденицата лежи и едно отделение, което служи за затвор на мали безчинство и кратко затворение. До него, проходя к западу, друго отделение като болница за разни недостаточни человеци. Тамо пред тия отделения обикновено бива и продавница на различни вещи, които донасят отвън да продават по много за ядене (захире). Потом наред, следва пекарнята (фурнята) голема монастирска, в която се меси и пече за всичкото множество хлеб от петина души, определени хлебари (фурнаджии), с доволно пространство устроена и она според потребата и с чешма у внетре. До нея следува поварнята (Магерницата), която е много голема и с едно само големо кубе, собрана на върхът като церковните кубета. Она има и две отделения от страните си, едното големо, в което е чешмата за миене на големите казане, в които се готви, а другото по-малко жилище за магерите, които биват двама, магер и пара магер. До нея следува винницата (сир. зимнико), в който се держи виното и ракия и оцет, и тия е доволно пространна. До нея следува разсолницата (сир. дето се държи разсолоармеата), и тия е много пространна, защото содержава всичките каци наредени наред, в които се прави годишний разсол (пресол). И тука в разсолницата има чешма за тамошната потреба. Разсолджиите биват истите тии градинаре, които летно време работат градините, и садат и разсаждат и вадат (поят) и прашат и плеват зелието (лаханата) и другите ветроградни растения, а зимно време налагат разсолът, претакат го и раздават наред, като держи всяк от тях по една седмица служба. Они обикновено биват петина всичките калугере. А понеже разсоло составлява една знамените част от захирето на тоя священний монастир почти през три четверточастия от всичката година, което може да се види странно и чудновато на некои от читателите, които не знаят цената и употреблението на това драгоценно растение, затова назначаваме тука, защо неговото правене бива с велико внимание, и с величайша чистота, и не налага се всичко изведнаж, но едни каци напред, а други след них, като се харчат первите, и така всегда бива тазе. Той се употреблява и суров за ядене, но и варен с много тюрлии, а най-паче с блажни вещества за поклонниците и за белците, а за калугерете с моруна риба и с друго. Заради това и които от поклонниците ядат некогаш от него наготвен с блажно (со сланина), не желаят друго ястие при него. Неговото начало бива 20-го октоврия, и совершва се до конца мая. До разсолницата следува дохиярницата. В нея стои сиренето, което се налага и соли летно време в големи каци от монастирските овци, и держи се в саламура, и други блажни работи тамо се вардят. Сиренето и то се прави с велико внимание и чистота от изкусен человек, и изпитува се често саламурата му, защото и сиренето тука е главно захире на братството монастирско, понеже в той монастир строго е запрещено мясоястието на калугерете от самият негов ктитор, и с него, и с риба (която тук обаче не е изобилна) препитава се братството. Тия предисчисленни отделения се содержават в северний бок на зданието дори до дупничката порта, всичките гевгирени и най-отдолу, а на горните катове са архонтариците, от които некои са зело великолепни и пространни за летно время, и други еще различни обиталища. Пред архонтариците има и великолепни кьошкове заради поклонниците.

Коминът на магерницата!

Прехождаме от тука на западний бок (страна) на зданието. Той е най-краток от другите и е половината пятокровен, така го е докарало местото, и содержува все калугерски келии (освен що има две церкви на средата). Требува обаче да назначиме, защото тии два бока (северний и западний) на зданието бяха цели обновлени преди последнейшото изгорение.

От тоя западний бок прехождаме на полуденний. Той е най-после обновен и четверокровен. Но колкото е висок от лицето (сир. отвърте), почти два пъти толко е по-висок отвън, така го докарало бреговитото и не равното место. Но со всичките превелики затруднения и сугуби иждивения, които се срещнаха на това многотрудно здание тая полуденната страна стана най-здрава и най-правилна (порядочна). Тия, освен клисарницата и трапезата обща, содержава все калугерски келии, и една пространна болница. Клисарницата се дели на библиотека, на сосудохранителница, на просфорня, и на две жилища, в които живеят клисарете. Всичкото това отделение е гевгир и изрядно устроено.

А в тоя священий монастир случват се в некои дни и по пет и по шест литургии да се служат по церковите в един ден, а катадневно по две и по три. Затова се и харчат много просфорите и свещите, и принуждени са клисарете ката неделя да месат просфори, а некогаш и по два пъти в неделята; а на просфорите месенето и печенето не е като простият хлеб, но мъчно, защото първо требе да се отсее пшеницата добре, после да се треби като що требат оризът за готвене, после да се измие, да се изсуши, и да се смеле с внимание, и да се омеси пак с велико внимание. Подобно и свещи да правят често, и колива почти катадневни да варат и да правят коливата с мед, с шекер, бадеми, орехи и други работи). Тия колива се правят чинно. Перво ката неделя по пременно, в една сиреч неделя за храмът, а в друга за преподобнаго, като петок за общи парастас на гробницата... А и коливата тука не биват само от просто сварена пшеница, но като отребат перво пшеницата натопуват я във вода, и като се намокри чукат я в чутура да й се олюпи кожата, после като я изплават добре, турят я да изсъхне, и после я варат и мешат с другите работи, и така става коливото изрядно.

И така като нема друго нещо достопримечателно в тоя полуденний бок на зданието, преходихме на возточният. Той бок е по-дълъг от западният, но не е совершено обновлен с нововидното здание, защото половината от него беше обновлена преди неколко години с просто здание.

Понеже той священний монастир не е совершено общежителен, каквото що е бил у древните времена, но полуобщежителен, а причините са много, от които е пришел в това состояние, за то и зданието монастирско е разпоряждено според днешнята потреба на братството. Сир. келиите калугерски биват двойни, сиреч една келия за жилище на старецът, и една ашевия за ученикът му, и за други потреби като напр. За огън да се кладе, за дърва да се турят и други потребни къщни вещи. И от това се разумева защо без тия ашевии не е возможно в той монастир. А пред ашевиите отвън устроени са широките доксати с пармаклъци окружени, чрез които бива сообщението по всичкият монастир, сир. прехожданието от една на друга страна наоколо.

Пред тия монастирски здания (сир. внетре в монастирят) течат шест източници (чешми) с изобилна и кристаловидна вода, която е летно време студена като лед. Но колкото е тия чиста и студена и полезна за здравието, когато я пие некой с осторожност, толкоз е опасна (бедственна) за ония, които й не знаят употреблението, и колкото за монастирските жители они знаят какво да я употребляват безвредно за твоя полза, според греческата пословица „та патимата ине матимата“. Но ми мислиме защо имаме должност неизбежна да назначиме тука полезното й употребление и за приходящите поклонници, които незнающе свойствата й мнозина страдат, като се напият от нея перви път, а най-много от ония, които живеят в тепли климати и в полски места, и не са пили никогаш такава планинска вода. Они като дойдат летно време перви път в монастирят още уморни и изпотени от далечното путешествие, и като видат тия чешми да течат толко изобилно на секое кьоше в монастирят с такива кристаловидни води, не можат да се воздержат ни една минута , но тичат като жални елени на них, уж за прахлажденеие от горещината си, и като се напият перво до ситости, плискат се и по лицето доволно за прохлаждане от горещината си, и ръцете си мият много време, това се вика, това се вика, ако би било възможно и цели да се окъпят в них, за да се прохладат, не знающе последствието на това техно за един час преохлаждение. И явно е, че това го правят человеци неопитни и безвострастни момчета. Но тая вода като планиска много серт, абие ги пресича като с нож, и докле се изкачат на архонтарикът, где ще кондисат, абие начинят да ся слушат от мнозина следующите неприятни и болезнени гласове: „ох, сърце, ох, умрех“, и други подобни, а притом и да прилагат и следующите негодувателни и хулни речи: “Ние дойдохме тука за изцеление, а ние тука ще умреме“. Заради тая причина, която действително се случва често летно време с поклонниците, назначаваме тука да знае всяк, когато дойде в монастирят да се варди добре, и да ся воздержава доволно време дори да му замине умората и изпотението, и после, ако има жажда, да се напие, не изведнаж, но по мало от малу, и като пие от тая вода, ако е возможно да изпие след нея и една чаша ракия, и така не ще се повреди от нея. Ако ли я употреби изведнаж след уморката си, бедата му е неизбежна и никой не му е крив тогава, но сам той си е крив на себе си, и нито водата, нито местото, защото от такова злоупотребление мнозина са пострадали даже и до неизцелени после болести.

След последнейшото изгорение монастирско тури се намерение да се воздигне нова церква от основания. Това намерение начна да се производи в дело втората година от пожарът (во 1834 л.) защото требуваше отдалече да стане велико приуготовление за такова огромно здание от всякакви вещества, които и като се приготвиха колкото беше возможно, начна се абие делото. Пред начатието на тая церква една година напред избраха се двама братия от братството монастирско, изкусни, и пратиха се на Света гора прикрито да согрядат всичките тамошни церкви и що любопитно и достопамятно видат в них да назначат внимателно и като собраха потребните сведения от тамо и от еще места, призова се архитектоно (уста-башията) и даде му се плано на будущата церква, който беше предуготован, и той като се обеща защо може да я направи по-изрядна от искомата, потверди се согласието со взаимни контракти и начна се абие делото. Той архитектон Павел (родом от Сисаанийска епархия, от село Кримин), като беше освидетелствован в изкуството си и от други церкви изрядни, които направил и по други места, возложи се братството на него с несумнително уверение и даде му свобода да си покаже на тая церква всичкото свое изкуство (мурафет). Но тука, като намери той изкусний и остроумний архитектон по-пространно поприще, разви полно всичкото свое изкуство, що можеше да покаже, и основа и воздигна тая чудна церква, която е единствена во всичката отоманска держава и по величествеността си, и по изкусното й здание, а после и по другите нейни украшения.

И за изображението церковно, каквото що станаха и другите предречени големи работи с божия помощ удобосовершителни, ако и много мъчни така и оно се соверши благополучно и по желанието на всичкото братство, защото в онова време, когато бяха оскудели совсем всичките изкусни зографи у Света гора, които знаяха това художествено изкуство, и они токмо можеха да изобразят с прилично изрядство една монастирска церква, а най-паче такава знаменита, по благому щастиу намериха се в нашите места зографи, малцина убо но со святогорско изкуство, защото техен покойний отец, като учил това художество у Света гора в много години, бил совершений святогорский иконописец. Но колкото той бил изкусен, синовете му, на които сам той предал своя талант, излезли по-изкусни от него в това художество со своето прилежание. Тия беха родом от Самоков, синовете на покойнаго Христо Зографа, двама братия Димитрий и Захария, а с тех и по-големий син Димитриев Зафир (Станислав Доспейски). И друг еще Димитрий от Разлог и той не по-малко изкусен. Тия речени зографи со спомощниците си наеха се на това дело, и след много время, сир. в цело петгодишно разстояние едва се соверши всичкото церковно изображение на великата церква, на двата и от страните пареклиса и на паперета, и толко стана изображението красно и благолепно.

Защо не са видели такова изображение в никоя церква, защото ако и да е имало некое изрядно тамо, понеже са всичките веке отдавнашни и следователно овехтели, не можат да представляват тая живост, която се показува в тая новоизображена церква.

Библиотеката (книгохранителница) Той священий монастир, понеже существува от много веки векове, каквото що ся изяви досега, а най-паче, когато не са существували еще печатни книги, имал е големо количество от рукописни книги и кожани и по-нови на хартии стари, подобни на мемвраната, но по-многото от них са пропаднали (загинали) от предизявлениет уже бедствени случаи, които е претерпел той св. монастир в разни времена, а не от небрежие.

В той священний монастир има древний поместний закон, който повелява речено всяк от жителите монастирски, каков бил да бил, да се обучава в книжне учение, и не е допущено тука ни най-простому служителю да е безкнижен, освен ония служители монастирски, които са намерват всегда по вън от монастирят, като пастири сиреч и други работници. За то има тук и две училища.

Соверши ся в лето 1868, април 25

По една от пътеките за пещерата на св. Йоан и за храма, където е гробът му.

Тук е бил погребан преподобният наш отец Йоан, а днес мощите му са пред олтара в храма "Рождество Богородично" в манастира. Те са и най-голямата скъпоценност на Рилския манастир.