Село Липница, община Ботевград

Пътят по магистрала "Хемус" и през Новачане води до "моите" места и минавам по него често. За село Боженица съм ви разказвала преди - там се намира крепостта "Боженишки Урвич", а от поляната, която е изходен пункт за крепостта, има черен път, по който се стига пеша до Чекотинския манастир "Св. архангел Михаил".

Липнишката пещера Очите

Отбивката за Боженица и за Липница е една и съща, намира се в село Новачене, но вече и на новата част на магистралата към Мездра. На по-късен етап има разклон - вляво за Липница, направо се продължава за Боженица. Пътеките, за които ще ви разкажа, са три. Като време за изминаване са наистина кратки, но половината от последната е отвесен наклон по скалите и е нужно много голямо внимание.

Ще ги подредя по трудност, за да имате време да "загреете".

Поемате по пътя от Новачене, продължавате към Боженица пропускайки разклона за Липница и ще стигнете до един железен мост. Спрете преди моста и минете по него пеша. Точно от другата му страна има добре видима пътека, която тръгва край река Бебреш. Използва се от рибарите. Може да се оприличи и на черен път в началото. Съвсем равна е, има няколко храста за преборване, но не е нещо страшно. Около 10 минути по-късно ще забележите, че вдясно от вас се появяват големи скални късове, които ви делят от брега на реката. Когато каменните късове свършат, имате възможност да завиете вдясно, да слезете на брега и да минете под тях. Мястото е много приятно, сенчесто и прохладно. Можете да направите своеобразно "кръгче" и да се върнете на пътеката от другата страна, или просто да се приберете по стъпките си. Този рай го споделям в публичното простраство, само за да помоля да носите и по една празна торба за боклуци, които да съберете по пътя. Има много.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Река Бебреш край с. Боженица

Привършихме с първата пътека. С цялото мотаене ще ви е необходим около половин час.

Втората е доста по-богата на забележителности. За целта ще е необходимо да се върнете с колата по пътя към Новачене и да гледате за широко място вляво от пътя, което да сте запомнили от идването - има табела "Желязната вода". Там спрете. Не разчитайте на чешмата, за да си налеете вода. Изобщо не става за пиене.

Ако се запътите към заслончето зад беседката много внимателно стъпвайте, защото е оградено с провиснала бодлива тел! Може да се вреже в краката ви.

Чешмата с желязната вода

Самата пътека към водопадите, Мечата поляна, Водната пещ и лунния календар започва от другата страна на пътя на същия завой. Има табела и стрелки. Върви се бързо. Недалеч от началото има едно чучурче, от което тече слаба струя вода. Макар и не прекрасна, става за пиене. Като цяло съветът ми е да се подсигурите с предостатъчно вода за обиколките в района. Да, има скокчета по реката нагоре, изглеждат бистри, но не съм убедена, че е добре да се използват за пиене на вода. 15-20 минути след началото ще стигнете до бетонен пръстен, който е над малкия водопад. В момента само можем да си представим как изглежда водопада. На около километър нагоре е големия водопад, който ние помислихме, че сме видели, но всъщност не сме. Въпреки че се отбихме от главната пътека и следвахме табелките. Реката е много слаба и не е сега момента. Много скоро след големия водопад е и Мечата поляна. Там има маса с пейки, огнище (пълно с кенчета!), също и националния флаг. На 15 м от нея е входа на Водната пещ. Много живописно и прохладно място. От пещерата извира река. Където не е мокро е кално, затова не сме влизали навътре. Вижда се решетка, която е отключена, след нея очевидно също може да се ходи. Аз, така или иначе, това лято бях в неизброимо количество подобни пещери и нямах любопитството да ходя и да се мокря.

Водната пещ

Мечата поляна

Каменната река край пещерата, по която нямате никаква работа, но ние просто търсехме лунния календар (който не е там)

Под пещерата в реката се виждаше чудно вирче за потапяне. На табелата на разклона обаче пишеше и за лунния календар, за който горе няма никаква индикация. Втурнахме се да го търсим близо до каменните реки до Водната пещ. Там си личи, че минават хора. Това са ентусиасти с екипировка, които атакуват пещерите от третата част на разказа. Но от календара нямаше и следа. Поне да знаехме какво търсим. Тръгнахме от Мечата поляна и едва направили няколко крачки, видях скали вляво от нас. Приближихме се и го намерихме! Много интересно творение на природата, по което човеците са дълбали фигури. И така, слезнахме обратно при колата, без да подозираме, че големия водопад някак си не го видяхме.

Малко известен факт e, че в китното нашенско село Липница са открити останки от древна обсерватория, като тази в Байлово, но много по-малко на брой. Местонахождението на култовия обект е точно под Мечата поляна, до която води пътят за Водната пещера. Липчани научават за съществуването на тези изображения съвсем случайно от млад мъж от София, който през февруари тази година гостувал на свои приятели в нашата община. Той предоставил на местен жител публикация, макар и оскъдна, която потвърждава информацията за наличието на 24 изображения на лунни фази – 12 контурни, 7 вкопани и 5 барелефни знаци, разположени върху два външни скални откоса.

„Вероятно скално-пещерният комплекс край Липница е изоставен в началния етап на експлоатацията му, от своя страна това дава възможност да се уточни синхронното използване на символични знаци с три вида техники на изпълнение за непоследователни фази на Луната, представени като записи на времеви интервали“, се казва в публикацията. Към нея има снимка и графично представяне на знаците – непоследователни фази на Луната.

От сайта на община Ботевград

Лунният календар

Следващата стъпка беше да се качим до село Липница, за да намерим пътеката за пещерата Очите. Евентуално. Благодаря на момичетата от туристическия център в Ботегврад, които на едно изложение ми казаха за нея и ми показаха снимки. Този път вече ще е необходимо да поемете по отбивката за село Липница. Набирате височина, подминавате табела за влизане в селото. По-късно ще подминете още една табела за влизане в селото. Ще преминете в подножието на голяма каменна кариера, като съветвам силно да намалите преди да прекосите мястото, където камионите от кариерата излизат на пътя. Оглеждайте се вляво за уширение на пътя и жълта пейка, до която също е издигнат националния флаг. Слънцето печеше страховито, затова не сме се заседявали, а директно се отправихме да търсим началото на пътеката за пещерата Очите. Оказа се, че отбивката при пейката е първата от три последователни отбивки, разделени една от друга с по няколко храста. Тоест, място за коли има колкото искате. И ако пейката е в началото на поредицата, пътеката е в другия й край. Гледайте знаците, че има змии, гледайте и табелките, но най-вече търсете жълтата маркировка. Има я още по уширението на пътя, а след това в гората е много начесто, което е прекрасно. За не повече от 10 минути (заедно с колебанията на отиване, иначе 5) пътеката се разделя на две. Вдясно на 15 крачки от вас са останките от крепостта, а вляво започва да става стръмно надолу. Първата пещера, която ще видите, е пещера Проходна. Разкошно място. Там има табелка за пещера Очите - 100 м. Под наклон от около 75 градуса обаче. Аз на такива места оставям щеки и раница, за да не ме поднесе нещо или да се оплета в клони. Оставих всичко, с изключение на фотоапарата и ... включихме 4х4. Слизането и качването стават с активно участие на ръцете. Много внимавайте къде се хващате, защото табелите за змиите са повече от указателните. Също така е важно да се знае, че влечугите не са само по земята. Скоро едно тяхно подобно ми падна пред лицето от клоните на едно дърво. За моя радост не беше отровно. Усилие си е слизането, но си заслужва. Пещерата Очите много ми хареса. Качването беше, както обикновено за мен, по-лесно от слизането. Според табелата от началото на пътеката до тук са 400 м. Но какви :)

На панорамната площадка на с. Липница

Предупредителните табели за наличието на змии

Проходната пещера


Пещера Очите

Пещерата Очите отново

Ако искате да прекарате един лежерен ден в района, тези три пътеки са напълно достатъчни. "Лежерен", ако изключим Очите. Имате голям избор от места, на които да си починете - до реката по първата пътека, на Мечата поляна или направо във вирчето й, или в Боженица. Там край реката има прекрасен парк. Имаше хора, които си правеха плаж. Много е удобно за тази цел.

Няма да съм аз, ако не кажа нещо и за храма в село Боженица. Все го виждах отдалеч, а и табелките за килийното училище ме бяха заинтригували. Резултатът от опита за посещение и на двете беше плачевен. Все си мислех, че няма по-непристъпно място от храм "Св. Петка" и килийното училище в Радибош, община Радомир, но се оказа, че посещението на боженишките забележителни е още по-сложно! Поне разбрах как става и за другия път ще го предвидя. Възмутена съм е много меко казано.