Астрономическата пролет настъпи, а шегите в интернет не спират, като повод са студените и снежни мартенски дни. Отидохме да търсим пингвините, тазгодишните предвестници на пролетта.
Посрещна ни отец Нектарий.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
 |
| Порталът на Чекотинския манастир "Св. архангел Михаил" |
 |
| Манастирският храм |
Чекотинският манастир датира от края на XII век. Разрушен е от турските нашествия в края на XIV век, като през XV век е възстановен. Бил е духовно средище и място за обучение и преписване на богослужебна литература. В края на XVII век е опожарен и ограбен от кърджалиите. Възстановен е в края на XVIII век и оттогава до сега никога не е затварян.
„В слава на Светата Единосъщна, Неразделна и Животворяща Троица!
Този храм е съграден в края на XII век, обновен е през XV век. В съвременния си вид е от 2011 година. Изписан е с благословията на Ловчанския митрополит Гавриил при игуменството на йеромонах Михаил (Диловски). Дарител на храма – Цветан Цеков.
Иконостасът е от края на XVIII век в стила на Тревненската школа. Иконите са на Димитър Зограф и Йоан Иконописец от Самоков и Хаджи Иванчо от Габрово. Стенописите са реализирани през 2012-2013 година от творчески колектив – Владимир Аврамов (автор на проекта и ръководител), Васил Мишев, Николай Николов и Мирослав Стефанов.“
 |
| Притокът на река Малки Искър, край който е разположен манастирът. |
 |
| Също като в Етрополския манастир, и тук имаме възможност да се порадваме на водопад. |
 |
| Аязмото |
Манастирът приема
дарения - книги и списания. Търсят се средства, материали и трудолюбиви хора за ремонт на покрива. Ще се радвам да споделяте тази информация с ваши близки.
Светата обител осигурява възможност за нощувки само на Великден и на храмовия празник, 8 ноември. През другото време братството не приема поклонници за нощувки.
Както се вижда и от снимките, манастирът е чудесно поддържан. За първи път бях там и съм много благодарна, че отидох. Може би следващ път бих отделила време да проверя как се стига от там до крепостта "Боженишки Урвич", за която съм разказвала преди. Има указателна табела. Според информацията, която получих, от манастира до хотела под крепостта има черен път, по който може да се стигне с високопроходим автомобил или пеша (за около 2 часа). Може! Ето как.
Поехме към село Малък Извор и Гложенския манастир "Св. Георги", като идеята беше там да походим пеша. Получи ни се, при това в снежните коловози. Около 4 км преди манастира движението за МПС е спряно поради снега. Изведнъж от пролетта в ниското се пренесохме в зимата. Край пътя имаше и няколко паднали микро лавинки, ако изобщо има такъв израз :) Доста хора срещнахме, някои от тях изненадани от снега, но все пак поели с желание с неподходящи обувки. Което е коварно, защото се пързаля. Била съм и преди на Гложенския манастир, но не си спомнях особено светата обител. Някак най-добре си спомнях, че от заведението ни предлагаха ракия със 17 билки. Сега заведението не работи, но терасата върши работа поклонниците да си хапнат каквото си носят. Снимките в манастира са разрешени абсолютно навсякъде при заплащане на такса от 3 лева. Входът за музея на Васил Друмев е 1 лев. Има и стая с тайно скривалище под дъсчения под, където се е укривал Васил Левски.
 |
| Пътят за манастира сега. И в сухо време разминаването на две коли е предизвикателство. |
 |
| Най-елегантната лавинка |
 |
| Входът на Гложенския манастир "Св. Георги" |
 |
| Храм "Св. Георги" |
 |
| Епископските одежди на Васил Друмев - митрополит Климент Търновски "Писател. Ратник за освобождението на България. Пръв министър на народното просвещение след освобождението ни и създател на нашата драма. Роден в Шумен през 1841 година. Починал на 9 юли 1901 година" |
"Васил Друмев е бил и 2 пъти министър-председател в младото българско правителство и от 1884 година - Търновски митрополит Климент. Поради произнесеното от него слово в защита на православието на 14 февруари 1893 година, изтълкувано като провокация срещу височайшата особа на Фердинанд Кобурготски - католик, и заради симпатии към Русия бива арестуван и осъден на вечно заточение в Гложенския манастир, въпреки народния протест и негодувание. На 22 май 1894 година бива напълно реабилитиран."
 |
| Моя милост в смътното |
Гложенският манастир е толкова привлекателно място за фотографи. Дори сега, преди цветовете на пролетта, гордата му осанка е приказно красива, погледната от пътя за Гложене и Тетевен или от горския тесен път от Малък Извор.
Защо - защото: (обяснението дойде самО съвсем скоро, съжалявам, че е на английски, но на български не мога да го преведа качествено.)
Why? Because it is the one I see shared most often by people who read and think, who have a healthy skepticism of most things, especially those stories that fit too tightly with their biases. That they keep spreading this one is evidence that either the ancient human need to tell just-so stories is stronger than learning and reasoning, or that the internet has corroded even the better minds that use it.
www.etymonline.com
С други думи, с моите думи прости - вървете и вижте.
По пътя от Гложене към Тетевен, в края на самото Гложене е комплекс "Видрите". В самия му двор ни зарадва втория водопад за деня. Високата част на водопада е достъпна по разбит черен път, който започва на 50 метра от комплекса и много бързо стана ясно, че водата минава през него в момента. Тоест, в по-сухо време би могло да се премине и отиде до високото, но пък тогава вероятно няма да има вода. Надявам се някой да измисли едно пешеходно мостче за там!
До следващи срещи по тези места, когато обезателно ще обърнем внимание на пещерите.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
За най-любопитните прилагам и статия от "Църковен вестник" бр. 31 от 9 август 1958 година
Нови данни за историята на Гложенския манастир "Св. великомъченик Георги"
Наскоро посетих Гложенския манастир "Св. великомъченик Георги, Тетевенско, с цел да потърся данни за неговото минало. Макар че ръкописите и по-ценните старопечатни книги с приписки за неговото минало са изнесени, все пак намерих в някои старопечатни църковнослужебни книги нещо недогледано и недостатъчно оценено. Там намерих приписки, които се отнасят не само до миналото на манастира, но и за това на Тетевен, с чието битие манастирът е тясно свързан. Първата по-интересна приписка датира от 1766 година. Тя е направена върху едно евангелие, печатано в Москва (1751). По белите долни полета на началните страници на евангелието от Матея е направена следната приписка (предаваме приписката със сегашни букви):
Сия книга глаголами ... (две страници липсват) хариза(ха) петко син петков от тетевене (и) тодор син п(р)ванов от тетевене у манастира киева храмъ стго георгия глаголами голигор на реце вит више село гложене да служи за душа ихъ.
Същата приписка, навярно са имали предвид и Сп. Ганев и В. Найденов в тяхната книжка за Гложенския манастир (издадена в 1937), стр. 42. В книжката на двамата автори приписката е дадена с някои поправки: турени са скоби и други, разбира се по тяхно разбиране. В оригиналната приписка четем: “храм стго георгиа глаголами голигор”, а в преписа на двамата автори: “ храм стого георгия глаголами глигор”. Ясно е, че не добре разбрали думата “голигор” и са я поправили, като сближили името “Георги” с “Григор” (у народа Глигор). Това сближение обаче не е допустимо, защото не могат да се отъждествяват две съвсем чужди по значение имена: Георги - със значение земеделец и Григор, което значи бодърствующ. Щом приемем, че името Голигор е правилно в приписката, трябва да видим откъде иде то. Преди обаче да прибегнем до езикознанието, нека да отбележим, че народът ни в много случаи поставя местни и селищни имена съобразно характера на терена. Този, който познава местоположението на Гложенския манастир, може лесно да си обясни името Голигор, дадено му в приписката. Манастирът е разположен на една скалиста чука, западно от с. Гложене. Югозападно от манастира се издига друг скалист връх много по-висок от този, върху който лежи манастирът. Челото на високия скалист връх е обърнато към манастира и с. Гложене. Челото и темето на този връх са голи. Този връх носи името Камен-лисец. Значението на първата съставка от това име е ясна. За да си обясним значението на втората, трябва да се обърнем към речника на славянските езици. Думата лис е славянска дума, още запазена в някои славянски езици. В русите лисий означава плешив, в поляците лисиец - плешива глава. За нас става ясно, че населението и монасите нарекли манастира Голигор, защото свързали това име с голото чело на Камен-лисец, който се издига непосредствено до манастира. По същия начин е получил името си “Варовитец” и Етрополския манастир. Последният е разположен върху една варовита тераса (бигор) и оттам е получил името си “Варовитец”. От останалите приписки върху църковнослужебните книги заслужават внимание две, които се отнасят до опожаряването на Тетевен от кърджалиите. Едната от тях е направена върху предната страница на началния бял лист на Жития на светии, печатана в Москва - 1784 година. Тя гласи:
Сие запис да са знай коги изгоре тетювене на лето 1801: а на: 1802 пре(зъ)зимата бе добро пролета на 17 удари снег до г(ъ)рди: 9: педи и много знамение стана в това време.
Другата приписка е направена върху предната корица на един Патерик, печатан в Киево-печерската лавра - 1768 година. Там четем:
Испитах перо и мастило дали перо нефал(н)а или рука трепера аз попъ витан златановъ от тетевене писах кога держаха манастиря поп витан от тетевене... (изброяват се имената на няколко други свещеници) и тази година развалиха крежелиете тетовене.
Приписката е направена през 1801 година.
Епохата на кърджалийските вълнения е една от най-мрачните в нашата история. Тези вълнения се дължат на това, че през последната четвърт на XVIII век турската империя почнала да се разпада на отделни области, в които самовластно се разпореждали отделни паши. От тази слабост на Турция се възползвали кърджалиите, разбойници, които държали в страх и трепет нашите земи повече от едно десетилетие. Кърджалийските шайки, под водачеството на бим-башии и бюлюк-башии, нападали села и градове, като грабили и опожарявали. Част от жителите им те отвличали в робство, а други избивали. През време на своите набези кърджалиите споходили и селищата по Горни Вит и Малки Искър. От запазени бележки знаем, че Етрополе било споходено на два пъти още от първите кърджалийски хайки - в 1793 и 1794. За щастие кърджалиите тогава не опожарили нито Етрополе, нито манастира му. Вероятно тогава те са споходили Тетевен, но не са го опожарили. В 1801 година се явява в Тетевен нова кърджалийска шайка, която не само ограбила града, но го почти изцяло опожарила. Този погром на Тетевен така поразил неговите по-будни синове, че те в редица приписки отбелязват това скръбно събитие. Особено интересна е приписката на поп Витан. Душата на последния трябва да е била изпълнена с голяма мъка, когато я писал. Не е празно витийство, гдето той се запитва защо не може спокойно да пише. Жалбата на поп Витан за опожаряването на Тетевен ни напомня на тази на поп Методий Драгинов, от с. Корово, за потурчването на чепинските българи. Докато в приписката на поп Методий вее реализъм, встъпителните думи на поп Витан говорят повече на сърцето.
След погрома на Тетевен, тетевенските свещеници намерили тихо пристанище в Гложенския манастир. В този манастир, кацнал върху непристъпна скала пред Камен-лисец, са намерили убежище в онова страшно време, когато е горял Тетевен, не само свещениците, но и мнозина други, избягнали агарянския меч. Манастирът давал убежище на околното население и при други опасни за него случаи. През време на робството той бил не само духовно огнище за това население, на бил и негов боен защитник. Много сполучливо Найден Патев, като пише за тоя манастир в една книга, нарича го “буден народен страж”.
Гено Иванов
0 Коментари