Северозапада - Царевец, Старо село и Боженишки Урвич

Като дете съм била в село Царевец десетки пъти, но само на гости у роднини.

Напоследък се заинтересувах и от историческите забележителности освен от домашното овче сирене :)

В самия център на село Царевец се намират съвсем по правилата училището, кръчмата и двата храма. Училището за съжаление не работи. В храма "Св. Димитър" има служби два пъти в годината, когато идва свещеник от Мездра. Другият храм, "Св. Никола", е паметник на културата. И двата ни бяха отключени и показани от кмета на селото, г-жа Маргарита Петкова, която се отзова на молбата ни въпреки че тя бе отправена за неделен ден. Благодарим сърдечно!

В края на XIV век „Св. Никола“ е градена с изкусно издялан врачански камък, споен с бял хоросан. Пак според историята църквата е била укрепена и достроена през 1747 г.

Това е единствената запазена църква у нас със зидан иконостас. Друга подобна е тази в село Добърско.

Ето част от разказа на г-жа Маргарита Петкова: "По време на турското робство, когато турците са унищожавали всички храмове на християнската вяра, решават да унищожат и църквата в Царевец. През нощта, когато е трябвало до стане това злодеяние се разразява много силна буря – вятър, дъжд, град. Ядосани, те се отказват. На другия ден влизат и избождат очите на иконите. По-късно са запълнени от царевчани с восък. Това показва, че сме корав и непокорен народ . Хубавата акустика в църквата се дължи на подредени в стените делви. Хората са били много умни и много неща са се знаели. Много практични са били. Левски е пребивавал за една нощ и според преданията отворът в южната стена на църквата е бил направен тогава."

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Ключът от храма

Следи от запалени свещи, залепени за стените

Стенописите в храма "Св. Никола" в с. Царевец

Със своя каменен иконостас "Св. Никола" е един от малкото в България

Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас. Черквата е изградена от ломени камъни на бял хоросан. На места се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани камъни, употребени вторично. 

На северозападния ъгъл се вижда обрушаване от зид, който е бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има в черквата в Кунино и на други места в България. 

През 1844 година тревненският майстор резбар Ангел Симеонов изработва дърворезбован иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на XIX век е работил зографа Петко Даскала, учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той доближава иконата до възприятията на масовия зрител." Пише за него изкуствоведката Райна Савова - Касабова. 

Надписът отвън

Храмът страда от подпочвените води и предстоят работи по тяхното отвеждане. Г-жа Петкова е твърдо убедена, че постройката трябва да запази автентичния си вид. Надявам се модерните ремонти да подминат святото място. 

До "Св. Никола" се извисява по-новата църква "Св. Димитър", която е също много интересна, таванът й е осеян със звезди. Необичаен е балконът на мястото за църковния хор, подреден със снимки на починали хора от селото. 

Както писах по-горе, за съжаление там има служба едва 2 пъти в годината...

В храм "Св. Димитър" с. Царевец

Близо до село Царевец се намират и скалните ниши с древни рисунки. Публикацията ми за тях можете да прочетете тук.

След чудесната среща отидохме до близкото Старо село, в съседство до което се намира Струпешкият (Тържишки) Манастир „Св. Пророк Илия“ в момента в ремонт. Основан е вероятно през XVI век. По време на турското робство е разрушен. Възстановен е през 1824 г. от Димитраки Хаджитошев. Има и друга информация в интернет, но на място нямаше с кого да установим коя е по-вярната. Понастоящем манастирът е постояннодействащ, служби се отслужват на големите църковни празници. Преди няколко години е построена нова църква, точно до старата, която е останала още от времето на византийското владичество. Манастирът предлага възможност на посетителите си да пренощуват няколко дни.

Основните природни забележителности са р. Малък Искър, която предлага удобни места за риболов и отдих и Струпешката Могила, по която все още има останки от римски крепости. Тези останки са били открити при построяването на TV и радио ретранслационна кула. За съжаление част от останките на крепостта са погребани под циментовите основи на кулата. Източник http://www.strupec.info/bg/

Скалният венец срещу Струпешкия (Тържишки) Манастир „Св. Пророк Илия“

Изобилие от гущери!

Ремонтните дейности - 2019 год.

 

 

През лятото на 2020 г. вече нямаше скеле. Не съм снимала цялата фасада, ето част от нея.

Прекрасна люлка. През лятото на 2020 година се оказа, че са я махнали...

Чешма, точно 100 години по-стара от мен :)

Старият храм в манастира

Стенописите в стария храм в Струпешкия (Тържишки) Манастир „Св. Пророк Илия“

Старата църква

И новия храм.

Новият храм в манастира

Важно допълнение: в гр. Враца в храма "Св. Възнесение" има уредена експозиция с част от църковната утвар на най-старите храмове в епархията, включително и от Царевец, и от Струпец. Възнесенската църква, както я наричат хората, е действаща, неразривно свързана с най-паметните събития от възрожденската историята на Враца и с едни от най-значимите и забележителни личности на епохата.

Ето един кадър от нея:

Храм "Св. Възнесение" в гр. Враца

Къща в село Царевец

 

Последната спирка за деня беше крепостта Боженишки Урвич, до която се стига като хванете отбивката при Новачене за село Боженица. 12 км по-късно стигате до Боженица и следвате табелите. Там, където свършва асфалтовия път, при почивната база и множеството беседки, оставете колата и продължете около 20 минути пеша по пътеката, настлана с камък. Чудна разходка, леко стръмна, ви извежда на крепостта, от която се разкрива великолепна гледка.

Пътеката към крепостта "Боженишки Урвич"

Из крепостта "Боженишки Урвич"

Скален параклис

Средновековната крепост Боженишки Урвич се намира на непристъпно скалисто възвишение, част от Предбалкана, в близост до село Боженица, община Ботевград. Селото отстои на 22 км североизточно от Ботевград. Археологическите проучвания през годините са установили, че на хълма е имало живот още от IV хил. пр. Хр., но крепостта е активно използвана през два периода. Първите крепостни съоръжения датират от V-VI век, когато твърдината, както много други подобни, е била част от старопланинската укрепителна система на Източната римска империя. Целяща да възпира набезите на варварските племена от север. През този период са изградени и укрепени основните крепостни стени. Вторият период на използване е през XIII-XIV век, когато е била важно укрепление, използвано от Второто българско царство. Най-интензивен живот в Боженишки Урвич е имало в края на XIV век, когато крепостта е била седалище на владетеля севаст Огнян. През този период тя е в най-голям разцвет, укрепена е и е построена още една допълнителна крепостна стена. Съоръжението е охранявало проходи и важни пътища, а при по-сериозна опасност местното население е намирало сигурно убежище зад каменните зидове. Крепостта е превзета, опожарена и разрушена до основи от османските нашественици през XIV век. Цитаделата на крепостта е била достъпна само от север, откъм село Боженица. От другите страни на хълма склоновете са почти отвесни, което е било естествена защита, правеща крепостта труднодостъпна и непревземаема.

Днес крепостните стени са частично реставрирани. Те са били 3 на брой, като най-вътрешната е от периода V-VI век. Към нея през вековете са долепени и изградени жилищни помещения, които се е наложило да бъдат защитени от втора крепостна стена. В североизточната част на укреплението е разкрита бойна кула, която е изградена директно върху скалния масив. При средната крепостна стена може да се разгледа дълбок около 10 метра кладенец, който е бил част от кръгла кула. 

Особен интерес представлява скалната църква, издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта. В нея са оформени малка апсида и престол. 

През 20-те години на XX век при археологически разкопки е открит уникален скален надпис, отнесен към последния период от борбата на Второто българско царство в борбата срещу османския противник през XIV век. Надписът, който е разчетен и публикуван от Петър Мутафчиев, гласи: "Аз, Драгомир, писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя." В исторически план се знае, че крепостта Боженишки Урвич е едно от последните български укрепления, използвани за защита и отпор на турците по времето на цар Иван Шишман.

Откъс от книгата "Фото пътеводител на крепости и антични градове в България".

От моста в село Боженица

Представеното пътуване е осъществимо в рамките на ден за жителите на София и е изпълнено с история, прекрасни гледки и съвсем малко ходене пеша. Може да бъде комбинирано с посещение на манастира "Св. Никола" до село Скравена, където не сме били отдавна и с крепостта "Калето" в Мездра. Районът изобилства от интересни места. Сам по себе си Врачанският Балкан е отделна дестинация. Хубаво място там е водопада Боров камък, за който можете да прочетете тук.

На добър път! 

Пожелавам днес, в празничния ден Томина неделя. 

 

Пещерите със скални рисунки до с. Царевец, община Мездра

Чекотински манастир - достъпен за 2 часа пеша в посока от Боженишки Урвич

Долна Кремена, Згориград, Леденика и крепостта Калето 

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!