Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
Ключът от храма |
Следи от запалени свещи, залепени за стените |
Стенописите в храма "Св. Никола" в с. Царевец |
Със своя каменен иконостас "Св. Никола" е един от малкото в България |
Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас. Черквата е изградена от ломени камъни на бял хоросан. На места се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани камъни, употребени вторично.
На северозападния ъгъл се вижда обрушаване от зид, който е бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има в черквата в Кунино и на други места в България.
През 1844 година тревненският майстор резбар Ангел Симеонов изработва дърворезбован иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на XIX век е работил зографа Петко Даскала, учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той доближава иконата до възприятията на масовия зрител." Пише за него изкуствоведката Райна Савова - Касабова.
Надписът отвън |
В храм "Св. Димитър" с. Царевец |
Основните природни забележителности са р. Малък Искър, която предлага удобни места за риболов и отдих и Струпешката Могила, по която все още има останки от римски крепости. Тези останки са били открити при построяването на TV и радио ретранслационна кула. За съжаление част от останките на крепостта са погребани под циментовите основи на кулата. Източник http://www.strupec.info/bg/
Скалният венец срещу Струпешкия (Тържишки) Манастир „Св. Пророк Илия“ |
Изобилие от гущери! |
Ремонтните дейности - 2019 год. |
През лятото на 2020 г. вече нямаше скеле. Не съм снимала цялата фасада, ето част от нея.
Прекрасна люлка. През лятото на 2020 година се оказа, че са я махнали... |
Чешма, точно 100 години по-стара от мен :) |
Старият храм в манастира |
Стенописите в стария храм в Струпешкия (Тържишки) Манастир „Св. Пророк Илия“ |
Старата църква |
Новият храм в манастира |
Храм "Св. Възнесение" в гр. Враца |
Къща в село Царевец |
Пътеката към крепостта "Боженишки Урвич" |
Из крепостта "Боженишки Урвич" |
Скален параклис |
Средновековната крепост Боженишки Урвич се намира на непристъпно скалисто възвишение, част от Предбалкана, в близост до село Боженица, община Ботевград. Селото отстои на 22 км североизточно от Ботевград. Археологическите проучвания през годините са установили, че на хълма е имало живот още от IV хил. пр. Хр., но крепостта е активно използвана през два периода. Първите крепостни съоръжения датират от V-VI век, когато твърдината, както много други подобни, е била част от старопланинската укрепителна система на Източната римска империя. Целяща да възпира набезите на варварските племена от север. През този период са изградени и укрепени основните крепостни стени. Вторият период на използване е през XIII-XIV век, когато е била важно укрепление, използвано от Второто българско царство. Най-интензивен живот в Боженишки Урвич е имало в края на XIV век, когато крепостта е била седалище на владетеля севаст Огнян. През този период тя е в най-голям разцвет, укрепена е и е построена още една допълнителна крепостна стена. Съоръжението е охранявало проходи и важни пътища, а при по-сериозна опасност местното население е намирало сигурно убежище зад каменните зидове. Крепостта е превзета, опожарена и разрушена до основи от османските нашественици през XIV век. Цитаделата на крепостта е била достъпна само от север, откъм село Боженица. От другите страни на хълма склоновете са почти отвесни, което е било естествена защита, правеща крепостта труднодостъпна и непревземаема.
Днес крепостните стени са частично реставрирани. Те са били 3 на брой, като най-вътрешната е от периода V-VI век. Към нея през вековете са долепени и изградени жилищни помещения, които се е наложило да бъдат защитени от втора крепостна стена. В североизточната част на укреплението е разкрита бойна кула, която е изградена директно върху скалния масив. При средната крепостна стена може да се разгледа дълбок около 10 метра кладенец, който е бил част от кръгла кула.
Особен интерес представлява скалната църква, издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта. В нея са оформени малка апсида и престол.
През 20-те години на XX век при археологически разкопки е открит уникален скален надпис, отнесен към последния период от борбата на Второто българско царство в борбата срещу османския противник през XIV век. Надписът, който е разчетен и публикуван от Петър Мутафчиев, гласи: "Аз, Драгомир, писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя." В исторически план се знае, че крепостта Боженишки Урвич е едно от последните български укрепления, използвани за защита и отпор на турците по времето на цар Иван Шишман.
Откъс от книгата "Фото пътеводител на крепости и антични градове в България".
2 Коментари
Невероятно! Благолепни църкви, пълни с дух и благодат и опустели! Дай Боже да се намерят поне 3 млади семейства да са наблизо и да повеждат след себе си и други, които да посещават тези безценни светини. Господи, помилуй!
ОтговорИзтриванеСлавенче, много хубави пътеписи. Благородна задача си поела. : )
Стоплихте ми сърцето! Благодаря за всичко! Там има хора, които жадуват за духовен живот ...
ОтговорИзтриване