Еленската базилика "Св. прор. Илия" край град Пирдоп

Така наречената „Еленска базилика” се намира на 3 км източно от гр. Пирдоп, в живописна местност в полите на Балкана. Проучена от П. Мутафчиев през 1913 г. Датирана от края на V в. "Трите кораба на църквата разполагат с апсиди и предапсидни пространства от изток. Външната страна на апсидата на средния кораб е тристенна, а страничните кораби са с полукръгли апсиди. В западния край към триделния притвор са прикрепени от север и юг помещения. На север – едно правоъгълно, а на юг – квадратно помещение с тристенна отвън апсида и преддверие. Разграничени са два строителни периода в живота на църквата – от кр. на V и кр. на VІ в. Югозападното апсидно помещение например е плод на строителната дейност през втория период. Крепостна стена, широка 1,60 м, с четири кули в ъглите, огражда църквата. Централният вход е в западния край на южната стена. Друг вход, по-малък, е имало на североизток. Вътре в крепостната стена, пред църквата от запад, е оставено празно пространство за обширен двор. При разкопките са открити множество мраморни фрагменти и тухли със символи."

Християнските храмове по българските земи I-IXв. - Димитър Димитров

Гледките от поляната между главния път и Еленската базилика

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Приближаваме Еленската базилика

Dobre doshli на чужденците, с Брезнишкия маниер на посрещането им

Еленската базилика до гр. Пирдоп

Олтарното пространство в базиликата

Поглед от едната крепостна стена

Параклис "Св. прор. Илия", в близост до базиликата

Приказната горичка до параклиса

Еленската базилика e раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп, на десния бряг на Еленска река.

Местността Еленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе великокойлалети, които към VI-V в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите. В близост до базиликата могат да се видят останките на селище, за които се смята, че са от тракийския град Бурдапа.

Проф. Александър Фол обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога. (Историята напомня за легендата за Гушовския манастир близо до гр. Чипровци)

Според друга теза топонимът е следствие от българизирането на етнонима „елини“ (гърци) във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха.

В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността, обособен е манастирски комплекс, известен като Еленски манастир "Св. Пророк Илия". Самата базилика е била използвана като манастирски храм, който действал приблизително до 1700 г., когато била опустошена и разрушена от турците.

Руините от базиликата, останали до днес, позволяват ясно да се разграничат двата периода на строителството ѝ. По-стари части са средната и западната, построени на пояси от ломен камък и тухли, а по-нова е източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан.Интересно е, че храмът, първоначално безкуполна базилика, е преустроен, в средата на VI в., като е пристроен купол – рядко срещано явление в храмовата архитектура.

По останките, които на височина достигат 8,50 метра, се съди, че храмът е представлявал внушителна трикорабна базилика с размери 30,50 х 17,00 м, с три апсиди (една по-голяма - в средата и две по-малки- от двете страни). Средният кораб е разделен на два еднакви квадрата от четири колони. От западната страна триделно разчленен нартекс помещава притвор, дяконикон и протезис, от северната страна има стълбище, а от южната — баптистерий. Храмът е бил ограден с каменна крепостна стена с ширина 1,60 м, в чиито ъгли са били разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули с размери 7,30 на 5,90 м. По стълбищните основи се съди, че крепостната стена била висока от 6 до 8 м.

Първите любителски проучвания в района започват около 1890 г. Некомпетентното им провеждане довежда до първите археологически разкопки тук, които са проведени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев, който разкрива паметника до сегашното му състояние. Проучванията поставят датировка на раннохристиянския култов комплекс и прилежащата му базилика, заедно с крепостната стена към V – VI в., времето на византийския император Юстиниян I (527 – 565).

комплексът е обявен за паметник на културата, като върху него са извършвани твърде малки по обем консервационно – реставрационни работи, има още много недовършени работи!

Понастоящем обектът е включен с списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.

От сайта свети места

Използвана литература:

1.Мутавчиев, П.-Еленската базилика край Пирдоп, В: Избрани произведения, т. I, София, 1973г.

2.Чанева-Дечевска, Н.-Раннохристиянската архитектура в България IV –VI в., София, 1999г.

Тъй като до базиликата се стига с автомобил, тя е чудесна отбивка, когато шофирате по Подбалканския път. Ето идеи с какви други интересни места можете да комбинирате посещението й:

Златица и Пирдоп, с елементи от Ком-Емине

Водопад Сувчарското пръскало, Централен Балкан

Средногорското село Петрич и връх Вран камък