"Зайо Байо Средногорски скрит от лоши думи хорски."
Този стих събужда в мен умилителни спомени от детството на наследниците ми :)
След като ви разходих до село Петрич и Вран камък, да отидем на градски туризъм.
В тази част на Подбалканския път обикновено виждам само знаците за ограничение на скоростта и множеството камери. Време беше да слезна от автомобила и да се огледам по-внимателно. В началото на разходката времето беше много мъгливо, което се вижда от снимките в парка Корминеш край Челопеч. Единствената ни компания бяха множество камиони. От язовира зърнахме само едно крайче. По-обстойно разгледахме голямото развлекателно съоръжение, което е предвидено за 800 човека публика и изглежда много удобно. Плочките край него обаче едва сложени вече хлопат и се чупят, все едно сме в центъра на София.
 |
| Мястото за публиката в парка Корминеш |
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!
 |
| Сцената в мъглата |
 |
| Тези музиканти времето не ги тревожи |
 |
Празникът на Челопеч е в деня, в който честваме Вси Светии
|
В града се намира
църквата "Св. Николай", която успяхме да видим само отвън. Ето
линк със снимки преди и след реставрацията на иконостаса.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
Пътят за Златишкия проход, който е в добро състояние само до хижа "Кашана", минава през село Църквище. Неговият храм е "Св. Екатерина".
Храм "Св. Екатерина" в с. Църквище - интересната история на святото място
Стигнахме до х. "Кашана", около която имам комеминейски спомени. Продължихме по посока х. "Мургана". За прехода от Челопеч до нея ви разказах миналата година. Времето над мъглата беше прекрасно, възползвахме се изцяло. Докато не заваля.
След като се върнахме отново в Златица, отидохме в парка "Дядовата ръкавичка". Пейките бяха напълно мокри, затова не мога да кажа дали са удобни. Със сигурност не изглеждат удобни. С просто око е видно, че фолиото пада, така че вероятно скоро ще бъде предприето тяхното преправяне. Паркчето е много приятно, а вече и украсено за Коледа. На арката на входа Дядо Коледа с екипажа си е надолу с главата, натежал от дъждовете.
 |
В парка "Дядовата ръкавичка"
|
В Златица има манастир и параклис, от които тръгнахме преди години за хижа "Свищиплаз". За тях отговаря свещеникът, който служи и в храм "Св. Георги" в града. Не е лесно човек да разбере за съществуването на големия чудесен храм, нито за метоха срещу него. Също така и да ги намери.
"Метохът се намира на улица "Киро Стоянов", срещу църквата "Свети Великомъченик
Георги Победоносец". Монашеска килия в града има още от XVIII и през
втората половина на века Златица многократно е посещавана от таксидиоти
на светогорските манастири. По данни от кондиката на Хилендарския
манастир, през 1761 и през 1764 г. в Златица пребивават Паисий
Хилендарски и брат му проигумен Лаврентий, които водят в манастира
поклонници от града. В различно време в годините на Българското
възраждане метохът е бил притежание и на Рилския манастир, за което
свидетелстват записи за посещения на таксидиоти на Златица и съседните
селища в неговите кондики." - от сайта на община Златица
В метоха е идвал Васил Левски. Едната стая е служила известно време и за затвор. Голяма част от приземния етаж е била предназначена за леенето на свещи.
Стаите на втория етаж представят бита от онова време и са много красиво украсени. В едната има чудесен резбован таван. Времето ни в метоха беше крайно ограничено, за което съжалявам. Такса вход не се изисква. Ако имате желание да го посетите, позвънете на телефона от снимката.
 |
Катафалка в двора на метоха
|
 |
Стаята, която е служела за затворническа килия
|
 |
| Свещоливницата |
Храм "Св. Георги" е отсреща. Стенописите почти не се виждат, толкова са опушени.
 |
| Освещаването е станало на 20 април 1859 г. от ловчанския епископ Иларион |
 |
| В Златица има и часовникова кула от 1777 година. Часовникът е верен! |
|
|
Бояновата къща, превърната в ресторант "Музеят". През 1892 г., когато сградата е училище, в нея учи Димитър Иванов
Стоянов от село Байлово - Елин Пелин. Комплексът е частна собственост. Интересната му история можете да прочетете на сайта на община Златица.
 |
Бояновата къща в Златица
|
Златна Златица видяхме, отидохме в Пирдоп. Тамошният храм "Успение Богорочино" се слави с много красив иконостас, изработен от майстори на Дебърската школа. Според гугъл е отворен денонощно и се надявахме да успеем да влезем. Успяхме. Златен завършек на златния ден. Пожелавам на всеки да успее да отиде в този храм.
 |
Тайната вечеря
|
 |
| Дверите |
 |
| Храм "Успение Богородично" в гр. Пирдоп |
"Храмът е построен през 1819 г. (гласи надпис над входа) или през 1820 г. (съгласно една приписка) при изключителни обстоятелства, само за 40 нощи, при небивал ентусиазъм от страна на цялото българско население в селището. Иконостасът вероятно е спазарен наскоро след строежа, за което подсказва и една от царските икони с надпис "Ръка Йоаникий папа Виталий 1823". Впрочем ето какво съобщава историкът на град Пирдоп, Методи Стоянов: "За иконостаса има следното предание, което аз чух от моя дядо Георги Пърлията, а нему било разправяно от х. Павел. Пазарен бил за 3500 гроша. Майсторите взели доста голямо капаро и се изгубили без да се обадят цели 3 години. Пирдопчани изгубили надежда и мислели, че са изиграни, но ето майсторите пристигат и започват да поставят темпилото. Кои са майсторите, едва ли някога ще се узнае. Явно те са дебърци, понеже резбите притежават най-типичните особености на Дебърската школа. Творческият интерес е съсредоточен върху малките табли, където са разположени евангелски сцени и библейски сюжети. Част от човешките фигури са леко удължени, някои са разположени в архитектурна среда, други сред бароково огъващи се аканти. Иконостасът е добре пропорционирана и старателно изаботена творба; растителният орнамент е претрупан, но раздвижен; фигурите издават тънко чувство за стил; пиластрри, колони, люнети са изпълнени със зооморфни същества, моделирани със забележително майсторство. Както е прието за дебърци, и тук сцените от Светото писание са оградени от зверове и птици, които са ту част от орнамента, ту ням свидетел на разиграващата се драма. Това е същото светоусещане, чиито корени могат да се открият още в Охридската врата, при двукрилите врати от манастирите при Слепче и Трескавец; мирозданието се схваща като съставено от две противоположни начала: божествено и хтонично, свят на светостта и земен свят с неговия пъстър и многолик бестиарий от реални и фантастични божества."
Из книгата "Панорама на Възрожденските приложни изкуства", 1998 година
 |
Храм "Успение Богородично", гр. Пирдоп
|
В описанието на храма в сайта на община Пирдоп е описано предположение за имената на майсторите на иконостаса: "От разкази на съвременници
се знае, че уговорката за направата му станала между Църковното
настоятелство и майстор Дебремий, на когото било платено предварително
за направата. Работен е от Макарий Негриев Фръчковски и Петър Филипов,
които го доставили в Пирдоп чак след 3 години, скрит в големи бъчви за
вино като е сглобен на място. Целият е от орехово дърво, позлатено в
горния си край и в някои от основите. По-късно от съображения за
сигурност златният варак е покрит с черна боя, която създаде доста
трудности на реставраторите, докато я премахнат. След реставрация,
извършена от специалисти на НИПК преди две години, той отново грее с
първоначалната си красота и има силно въздействащ ефект не само върху
миряните, но и многобройните гости на църквата."
Няколко забавни снимки от разходката можете да видите във Фейсбук страницата на блога.
Още идеи за радходки в района:
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.
0 Коментари