Разходка из Пиянец - Смоличански водопад и манастир "Св. св. Йоаким и Анна"

Земите на югоизток от Кюстендил си имат име, което малцина знаят - Пиянец. Днес ще ви разкажа за Смоличанския водопад и манастира "Св. св. Йоаким и Анна" в Осоговската планина. Ще се разходим и до Граничкия манастир "Св. апостол и евангелист Лука".

Пиянец - така се именува краят по средна Брегалница и източния Осогов, до Кадин мост на Струма. Пиянец носи името си от древното племе пеони, които живели между Струма и Вардар и чиято земя в древност се наричала Пеония. (Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия - автор Ж. Чанков, 1918 г.)

Избраният от нас маршрут до Смоличанския водопад беше през село Ваксево. За него се отбихме от главния път в село Невестино и ефектно преминахме през Кадин мост - построен през 1470 г. С радост забелязах, че сметището покрай моста и вътре в река Струма вече го няма.

Продължихме по живописния път в дефилето на река Елешница, чиито извори са близо до връх Руен. Преминахме през село Ваксево и вляво от пътя забелязахме останки от храм и информационна табела. Продължихме още около 2 км по асфалт, след което пътят стана черен. Абсолютно невъзможно е да паркирате и продължите пеша. Но пътят е здрав и не е проблем да се премине с лека кола. Така продължихме още около 2 км до слънчева поляна с изоставена сграда. От едната страна на мястото за паркиране е табелката за манастира - 150 м, от другата - табелката за водопада - 150 м. За него се преминава през заградена поляна (има порта, затваряйте я). За няколко минути стигнахме до подножието на Смоличанския водопад, наричан и Св. Анна.

Сезонът зима 22/23 е много особен. В Смоличано усещането беше за пролет, въпреки сивотата на гората. Най-красивите пейзажи са през пролетта и есента, но сега предимството е, че поради липсата на листа по дърветата има видимост, каквато иначе би липсвала. Така например от пътя, по който идвате, чудесно виждате храма в манастира и целия водопад, който се спуска от двора на светата обител. Чудесно творение на природата, умело използвано от човека - за изграждане на манастир за възхвала на Твореца и за обособяване на плодородни овощни градини.

В следващите редове ви предлагам извадки от брилянтно написаната книга на Йордан Захариев, публикувана през 1949 година книга 45 от "Сборник за народни умотворения" и ще илюстрирам с мои снимки.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Пиянец - земя и население

Йордан Захариев

Изложените в тази книга факти и направените след това, въз основа на тия факти изводи, са писани със съзнание за изпълнен дълг към действителната истина, доколкото последната може да бъде овладяна, и свързаната с това пълна отговорност от страна на автора, че тъкмо нея той е търсил, преди да се реши писмено тук да я изложи.

***

Ако Кюстендилската котловина, като антропогеографска и етнографска цялост, а покрай нея и Кюстендилското краище, са доста известни и познати, не стои така въпросът с четвъртата (покрай Каменица) покрайнина от Кюстендилска административна околия – Пиянец – която и в наши дни е почти непозната. Причината на това лежи, преди всичко, в нейната изолираност и отдалеченост от главен път, макар тя самата отдавна трябваше да бъде прорязана по течението на река Елешница и притока й река Речица с първокласно шосе, като лежаща в посоката на една от най-удобните географски връзки с Македония. Такова обаче шосе и днес дори не е окончателно устроено като истински шосиран път, така наложително нужен в стопанско отношение за тази покрайнина.

ВАКСЕВО

Възникване, развой, тип и облик на селото и произход на жителите му. Не може да се каже нещо за произхода на днешните жители на това село и за времето на неговото възникване. Дадените сведения от различни места (разпитвания на стари хора) не се схождат, а дори си противоречат. Едни говорят, че, като в никое друго село от Пиянец, днешните му заселници произхождат от стари местни родове, които, въпреки усилията на турците (селото било два пъти горено), все успявали в известна своя част да уцелеят, скрити по гори и пещери, а после се завръщали на имотите си и наново съграждали домове. Това предположение може да бъде подкрепено само с факта, че мнозинството от днешното население във Ваксево не знае да е преселвано тук от други места, а се смята за староседелско. Във връзка с това обстоятелство съществуват пък предположения, че село Ваксево някога било манастирско село и то главно поради близостта си до землището на с. Скрино (десетина километра от последното), родното място на св. Ивана Рилски, заради което ни говорят запазените днес основи и останки от няколкото църквища в селското землище, каквито са св. Петка, св. Илия, св. Неделя, св. Архангел и "манастира" св. Георги (по право, спомен от монастир). И тогава, говори се, селото носело името Заградна, или пък Сръчино. А когато до завладели турците и го заварили като манастирско село, по турски "вакъвско село", почнали уж да го наричат и самите селяни Вакъвско село, Вакево, а след това станало Ваксево. Още при завземане на селото, турците изгорели манастира св. Георги заедно с всички негови стопански сгради, също и другите четири черквици. По-късно манастирът ще да е бил възобновяван може би няколко пъти, ако се съди по запазен един спомен, че най-после той бил съсипан и черквата му докарана до днешното й положение от помаците на близкото село Пелатиково, които с това доказали и своята голяма привързаност към новата си религия - мохамеданството.

Следим ли по-нататък легендите, ще трябва да допустнем, че около триста години преди освобождението на България село Ваксево се създало наново в днешната местност Селище, гдето стърчат и днес част от стените на малка черква, наричана от селяните св. Неделя (а от някои св. Богородица). Това събрано село се развило до 20-30 къщи. После, стотина години преди Освобождението, то се пръснало по единични дворове из пространното селско землище - едни говорят поради опожаряване от турците "тулумбаджии", а други - поради утесненото място за повече заселници. А че цялото село в неотдавнашно време е било разположено в местността Селище, доказателство е обстоятелството, че днес махалите от по-големия дял на Ваксево (с изключение на тия, що са разположени източно от р. Речица) притежават тук, неподелени поради своята маломерност, части земя и общи стари крушови дървета, от които едно принадлежи и на днешната черква св. архангел Михаил.

Въпросните останки от черквата

Днешната селска черква, св. Ана (или св. Яна, както се произнася името й от селяните), е построена върху развалини на стара черква в местността "Манастиро", близо до двата карстови извора, които на 150 м северно от черквата образуват Смоличанския водопад. Последният, заедно с изворите, от които се пои черковната овощна градина, всред която е разположена черквата, придава на местността особена привлекателност - тъкмо място за отшелници. Говори се, че някога тука съществувал манастир, който бил изгорен и унищожен по време на потурчването на българите в Кочанско и Царевоселско (при султан Мохамед IV - 1648-1687 г.), а и това на трите близки до Смоличано пиянечки села: Пелатиково, Рашка Гращица и Згурово. Една местна легенда свързва произхода на двата извора с трагичната съдба на "хубава Яна", станала жертва на завистливата си снаха "кучка Павлевица", която я наклеветила на своя мъж, Янин брат, че "Яна убола мъжкото им дете", Яна била разсечена на "четири дела" и разхвърлена на четири страни, та... гдето паднала "Яни руса коса, там изврели два студени кладенеца". Днес по-малкият от изворите е вграден в малко параклисче и се тачи от околното население - близко и далечно - за лечебен. За целта - да се омият на извора - дохождали в турско време болни от цяла източна Македония, а особено на празника "Билето" (четвъртък пред Гергьовден).

Във връзка с останките от старини се намират днешните оброчни места (оброчища) на селото. Където пък липсват старини или белези от такива, оброчище е създадено или при някое старо дарво или близо до някой личен връх. Такива има в махалите Селище, Чифлико, гдето се събират на общоселска служба с курбани на Спасовден, св. Дух, св. Ана и Петровден; друго едно се намира в местността Побиен камен, гдето цяло село се събира на Гергьовден с курбан.

Смоличански водопад Св. Анна/Св. Яна

Чешмата с 12-те чучура. Водата е удивително вкусна

На гробището встрани от храма

Един от ръкавите на потоците, които дават началото на водопада

Оброчен камък св. Анна


Параклисът с извора

Река Елешница - пълноводна и радост за окото след последните безводни месеци


Вътрешността на храма "Св. св. Йоаким и Анна", с. Смоличано

Паметникът до манастира, на поляната с навеси за събиране на населението на големи празници

Впечатляващо за мен укрепване на ствол

А ето го и целия летен дъб

Надявам се извадките от книгата на Йордан Захариев да са ви били интересни. За завършек на разказа за Смоличано ще използвам една фотография от същата книга.

Село Граница не попада на територията на Пиянец и няма как да си послужа със същата книга на Йордан Захариев. На около 4 км от селото се намира Граничкия манастир "Св. апостол и евангелист Лука", действащ. Много съвременна света обител.

Гранички манастир

В храма на Граничкия манастир

До него можете да стигнете по асфалтов път, който свършва в самото подножие на манастира. Или пеша по същия път. От двете му страни са разположени овощни градини и си представям гледката при цъфтежа им, когато връщането от манастира ще е приказно на фона на цялата Конявска планина.

Засега е така: