Към Кюстендил - селата Лиляч, Мърводол и Слокощица. Галерия "Владимир Димитров

Когато действаш според обстоятелствата, в случая - дъжда. Винаги има как един ден да се изпълни със смислени преживявания, бил той и неподходящ за дълъг престой навън или планински преход.

В конкретното септемврийско утро отпътувахме по магистрала "Струма" и се отбихме към Кюстендил. На няколко километра след Невестино (където можете да спрете да видите Кадин мост), е разклона за село Катрище, но и за село Лиляч. В Лиляч има скално светилище, наречено Провиралката, храм "Св. Георги" и карстов извор с леко минерализирана вода, силно миришеща на развалени яйца. Казват, че е много лековита за очите.

Гледка от язовирната стена, по която се минава за храма и Провиралката

Лиляч напомня за Лиляче, което е близо до "моите" места, но е в обратната посока от София :).

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

В гугъл мапс храмът и скалното светилище са отбелязани, само че достъпът на място е обозначен по различен начин. Моят съвет е да гледате табелите в селото. Разходката от самия му край до храма е около 15 минути. Когато след моста оставите автомобилите, ще се отправите по широк черен път към язовирната стена. След нея навлизате за кратко в една горичка. Веднага след нея ще видите храма. В подножието му е скалното светилище. На мен целия комплекс, погледнат от най-ниската точка ми заприлича на Метеора, въпреки че никога не съм била там. Очевидно е, че тече информация, че мястото помага на двойки, които искат да се сдобият с рожба. Най-осезаемата липса е тази на свещеник. Изключително съм благодарна на господина, който ни посрещна в храма. Преминахме през целия скален лабиринт, водени от туристически интерес. Ритуалите извън вярата не са ми на дневен ред. Провиралките са няколко.

В далечината се вижда връх Виден, първенецът на Конявската планина

Храм "Св. Георги"

Карстовият извор с лековита за очите вода се намира на лесно място. Ако послушате навигацията на гугъл мапс за Провиралката и в средата на селото завиете надясно, ще излезете на реката. Когато пресечете моста улиците се превръщат в черен път. Някак паркирате и слизате до водата, където ще видите дървено мостче и вдясно от него чучурче. След като минете по мостчето ще можете да си налеете вода. За пиене не е вкусна изобщо. Нямам информация за състава и свойствата й. Но местното население я ползва за проблеми с очите.

И заваля дъжд. Отидохме да обядваме в чудното заведение "Тихия кът" в село Слокощица, за което съм споменавала и преди. На път за него се обадихме да резервираме маса, защото там е много трудно да седне човек без да е запазил. Изглежда се сдобихме с последните възможни места. След обяда се разходихме до храм "Св. Никола", който е много красиво изографисан отвън, но за втори път не успявам да влезна в него. По пътя навсякъде е пълно с орехи и коприва. И есента си има своите крайпътни или вече да го кажа по-научно, родерални дарове :).

Храм "Св. Никола"

Последва посещение в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в гр. Кюстендил. Бяхме ходили преди много години послед зима и имам спомен от много студуване, докато разглеждахме експозицията. Сега не беше така. По случай 140 години от рождението на Майстора са показани творби, които рядко могат да се видят. Художникът е бил майстор в най-различни стилове и е използвал умело различни техники. Наистина си заслужава да се види. Освен това билетът е репродукция и можете да си го запазите. Има мащабна изненада в една от залите, индустриален момент. Под стъклен покрив в огромно хале са представени творбите на студенти. Подът е застлан с чакъл. Когато стане студено там ще е най-студено, така че вървете скоро :)

Животът е кратък, изкуството е вечно

Минавайки покрай фонтаните, съвестно танцуващи дори под дъжда, стигнахме до храм "Успение Богородично", където всеки момент щяха да влезнат младоженци и техните гости. В десетината минути преди венчавката успяхме да се зарадваме на прекрасния храм.

Храм "Успение Богородично" в гр. Кюстендил

На 6 км от Кюстендил по пътя за високата част на планината Осогово, се намира село Богослов. Край него през 1890 година лесовъдът Йордан Митрев посажда първите секвои. Семената са донесени от моряк от родината на секвоите планината Сиера Невада в Калифорния. По-късно лесничеи засаждат още 100 секвои и така се образува днешната гора. В момента те са една от атракциите край града. Изключително лесно достъпни и впечатляващи. Предимството да се разхождаш в не най-хубавото време е на първо място липсата на други туристи, или поне съвсем слабото им присъствие. Светлината също е интересна и стават не съвсем банални снимки.

Секвоите край село Богослов

Кората на секвоите е мека, също и топла. Допирът е много приятен.

Последна спирка за деня беше храм "Св. св. Козма и Дамян" край село Мърводол. До него се стига пеша за 5 минути от селото по широк черен път. Има разклон, на който е без значение кой път ще хванете. Горният ще ви изведе по-високо, но ще видите храма като на длан, а долният ще ви заведе до самия него. Става дума за няколко минути в повече, така че минете и по двата.

Останките от храма - олтарната ниша

Останките от храма на светите лечители и безсребреници св. св. Козма и Дамян.

Както виждате, става дума за останки от храм. Много красиви останки...Съхраненото е от XIV век! Дано по примера на "Св. Атанасий" в близкото село Раждавица да обновят и този храм, но в стила, в който е бил посторен. Лично аз останах възхитена от малката запазена част.

С пожелания за приказни приключения!