Мисловщички/Велиновски манастир "Успение Богородично"

Манастирът с трудното за произнасяне име два пъти не ни прие, но ето че стигнахме и до него. В публикация от миналата зима бях споменала, че е необходимо времето да е сухо, за да стигнете до "Успение Богородично", близо до село Велиново (старото име на Велиново е Мисловщица). Манастирът се намира почти на изхода на клисурата, ако идвате от село Филиповци. От София се минава покрай (или през) Перник, след това Брезник и се продължава посока гр. Трън. В село Филиповци има табела, която указва завой на ляво. Клисурата в момента е прекрасна, облечена в есенни багри. На мантинелата има табела "Манастир". Оставяте колата на пътя и след кратко спускане по пътечката, ще се озовете на брега на реката. Миналата зима тя беше нашето препятствие. Тъй като водата беше много висока, не успяхме да я прекосим нито там, нито в началото на селото, откъдето тръгва друг маршрут по черен път, значително по-дълъг. Сега минахме по брода, не е трудно. Реката я намирам с четири имена: Клисура, Мисловщица, Клисурска и Правка. Манастирският двор е поддържан и чист. Храмът е в окаяно състояние. Изграденият притвор от западната страна е със сменен покрив. Тъй като входът е от север, влизайки ще сте под новия покрив. Състоянието на основната част на храма е застрашително. Една греда, сложена умишлено или не, препречва пътя към вътрешността и към иконостаса. Не препроръчвам да пристъпвате напред. Изглежда, като че ще падне всеки момент.

Мисловщичкият манастир ми стана особено интересен по няколко причини:

- Гледах снимки, от които става ясно, че за период от 30 години (1980 - 2013) всичко се е променило - огромните и относително здрави стопански сгради са сринати до основи;

- проф. Андрей Грабар и проф. Кръстю Миятев са проучвали манастира в началото на XX век;

- В по-ново време, около 2013 година е имало подем в неговото възстановяване, който изведнъж е спрял.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Без да се навлиза във вътрешността на храма се вижда само "Богородица ширшая небес". Говори се и за още стенопис, запазена в олтарното пространство. Не зная дали е така.

Подът на храма е постлан с римски тухли. Част от тях в момента са струпани до вратата от вътрешната страна.

В притвора със сменен покрив. Част от снимките, напомнящи по-добрите години на светата обител

Надгробието на йеромонах Агатон (Благой поп Кара Иванов от с. Долинци, Битолско). Игумен на манастира от 1899 до 1909 г. Населението запазва добър спомен за него като добър, мъдър, учен и благороден старец.

Камъкът с надписа над входната врата

Гробът на архимандрит Мисаил в двора на храм "Св. Петка" в гр. Трън. Предполага се, че първоначално архимандритът е бил погребан в Мисловщичкия манастир, след което тленните му останки са пренесени в гр. Трън. Бил е игумен на манастира в продължение на четири десетилетия.

По времето на последния игумен на манастира, йеромонах Методий, изпратен от отец Агатон да се изучи в Рилския манастир, духовният живот и стопанството са процъфтявали. С настъпването обаче на 9 септември 1944 г. манастирът започва да запада и трудностите пред отец Методий стават непреодолими. Той е починал на 84 годишна възраст през 1960 г.

В книгата "Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско" на Бони Петрунова, Валери Григоров, Надя Манолова - Николова четем:

"Близки аналози на църквата в Мисловщиския манастир са църквите при с. Бегуновци, Брезнишко, "Св. Георги" в с. Сеслав, Софийско, "Св. Никола" при с. Долна баня и църквата при с. Камено поле, Белослатинско, които са датирани в XIV-XVII век. ...

...Няколко икони от стария иконостас са пренесени и вградени в иконостаса на гробищната църква "Св. Петка" в гр. Трън. В десния ъгъл на иконата "Успение Богородично" е нарисуван ктиторски портрет миниатюра на отец Мисаил. От надписите на иконата и около портрета става ясно, че манастирът е възстановен през 1822 година, а манастирската църква е ремонтирана през 1830 г. по инициатива на архимандрит Мисаил Байкушев. Към манастира е имало също така и килийно училище."

МИСЛОВЩИЦКИ МОНАСТИР. Андрей Грабар 1921 г. Годишник III
"Еднонефна дълга църква с една апсида и по-нова пристройка от запад (гл. отчет на Кр. Миятев стр. 280). Живописта е запазена на южната стена и в олтара. Много добро писмо с уверен рисунък („прографен“) и ярки, сочни бои. Трябва да се датира от 17—18 век. Много е възможно да е едновременно с втория слой в монастиря Св. Архангел. В олтара: Богородица „Знамение“ (бюст) с Младенеца в гънките на мафория. От страните — два малки бюста на ангели в деисусни пози. По-надолу — ред бюстове (без медалиони) на светители. По средата — Мелизмос. Детето лежи на висок и малък дискос, тъй че ръцете и краката му излизат навън. От страни големи фигури на Григорий, Василий, Йоан Злотоуст и Силвестър папа Римски, с свитъци издигнати нагоре. По-надолу — мраморировани квадри и растителен (от големи кафяви листове на бял фон) орнамент по средата. В жертвената ниша — Стефан диакон; над нея бюста на Петър Александрийски, с голям свитък с дълъг надпис и Христос-дете. До тази сцена — Симеон Стълпник. От южната страна на олтара — цяла композиция на Блоговещение. На южната стена на църквата: долния ред — големи отделни фигури, на горния ред — бюстове на светци, поставени в чашки на цветя (растителен орнамент). В западния край на същия фриз — Чудото с изцелението на слепия от рождение, в две сцени: а) (Христос държи ръката си на очите на болния, зад него трима апостоли;) б) слепия мие очите си над една голяма чаша."

Част от стенописите са в хранилища и в музея в гр. Перник. Друга част са безвъзвратно изгубени.

Светата обител не веднъж подслонява Васил Левски, който заедно с отец Мисаил обикаля из Трънските села.

В търсенията ми за най-новата история на манастира, която както сами виждате, е изключително тъжна, стана ясно, че хора са помогнали, но и хора са попречили. Дано да се стигне до единомислие и манастирът да бъде съхранен и обновен.

Разходката до манастира може да се съчетае с други забележителности в района. Важно е да се каже, че започна ловният сезон. В сайта и фейсбук страницата на Трънското туристическо дружество можете да проверявате графика на ловните дружинки.

Вариант за допълване на времето през деня е изкачването на връх Стража от село Велиново, до което вече почти сте стигнали. Друг хубав маршрут, напълно безопасен и лек е черния път от с. Милкьовци до с. Ерул. Пътната настилка от началото на с. Велиново до с. Милкьовци е много лоша, но преодолима за лек автомобил, както видяхме с почуда. Разстоянието, което ще изминете пеш между двете села е 4 километра. За отиване си предвидете около час и половина, за връщането - час. Самото село Ерул, се обхожда бързо. Имайте предвид, че това е само една от неговите махали. Ето и кадри от маршрута: