Връх Бобошевски Руен и манастирът "Св. Йоан Рилски", с. Скрино

От 14 септември 2019 година мина много време. Все не стигаше обаче да напиша тази публикация. Това беше паметен ден. Все още говорим за него и за събитията, които ни се случиха тогава. Кратки срещи с големи и трайни последици в бъдещето. Беше прекрасно.

Руенски манастир "Св. Йоан Рилски"

Първоначалната идея беше да отидем за празника до манастира "Св. Йоан Рилски" до село Скрино, близо до гр. Бобошево. След което да изкачим връх Бобошевски Руен.

Пътят от София към Бобошево е лек, приятен и кратък. Последната отсечка към манастира е стръмен път с доста завои, но е хубав. Първото паркингче можете да го подминете, има къде да се спре точно пред манастирските порти.

По пътя бяхме качили в колата един човек, който отиваше към манастира и към върха. Много ни помогна с пътеката за върха. Целта му беше да боядиса за пореден път кръста.

Манастирът е действащ и там има монашеско братство. Поклонници се приемат през деня, но не и за пренощуване. След кратък разговор с един от монасите се отправихме към пещерата на св. Йоан Рилски, към хълма с кръста и най-накрая към аязмото. Разстоянията са съвсем кратки.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Пещерата на преподобния Йоан Рилски Чудотворец

Кръста, откъдето има прекрасна панорама

Откъс от житието на преподобни Йоан Рилски Чудотворец (876 - 946 г), написано от св. Евтимий Патриарх Търновски

"... Родителите на този блажения бяха благочестиви във всичко, българи по род, родени и израснали в селото, наречено Скрино, намиращо се в Средечка област. А този Средец е в европейските предели, един от славните и забележителни градове. Докато те прочее пребиваваха в това село, благочестиви по живот, милостиви по нрав, станаха родители на две отрочета; едно от тях е този дивен Йоан. Добре възпитан от своите родители, той живееше, подчинявайки им се във всичко и отдавайки им нужната почит. Когато измина немалко време и родителите му умряха, той пребиваваше винаги в страх от Господа, без да се откъсва от църквата, като изслушваше божествените слова и свещените учения, с пост и молитви благоугаждаше на Господа и беше всецяло запленен в божията любов, сякаш един от серафимите, горящ духом към Господа, своя Бог; и даваше плод, наистина стократен, като дърво, посадено край водни потоци. Някои пък, обхванати от завист, понеже се леняха за доброто, го обсипваха с обиди и укори, наричайки го лицемер и съвсем негоден за мирски живот. Понеже беше в такова положение, той измисли добро решение: каквото му принадлежеше, разпредели в ръцете на бедните, предаде кесаревото кесарю, та да може без отлагане да даде божието Богу. А Бог, казал, щото от мрака да възсияе светлина, казал някога и на Авраам: „Излез от своята земя и от своя род и иди в земята, която Аз ще ти посоча“, се явява по същия начин и на тогова, говорейки му не по-маловажни от ония думи, като му показа и мястото, където ще може да му благоугажда. Щом прочее се събуди от сън и разбра силата на видението, разпали се както елен за водни извори, въоръжи се както Давид срещу мисления Голиат, взе, според древната повест, три камъка, сиреч: вярата, надеждата и любовта, облече се в бронята на правдата; налага си и шлема на спасението – божествения покров, отрязва си косите заедно със страстите и похотите. Като отиде в манастир и остана там известно време заради обучението, той оставя пръстта на земните и от пепел [сътворените хора]. Напуска света и владетеля на света, без да вземе нищо освен една кожена дреха. Отиде в посочената му планина и, направил малка колиба от клони, остана да живее там, измъчвайки тялото си с пост и бдение, като пееше заедно с Давид: „Ето, отдалечих се, бягайки, заселих се в пустинята и очаквах Бога, който ме спасява от малодушие и буря“, като въздигаше преподобните си ръце без гняв и смущение, без да има за храна нищо освен тревното биле, що земята има свойството да ражда за животните, и водата, що изворите обилно изливат. Той възгласяваше: „Добиче бях пред тебе. И аз съм с тебе навеки.“ Кой прочее ще може да разкаже подвизите му, които извършваше тогава? Защото той дори самата онази пустинна трева не ядеше до насита, но твърде малко и оскъдно, и след залез слънце; така и водата – само колкото да разхлади вътрешностите си. И още – кой ще разкрие достойно неговия поток от сълзи, а също и всенощните бдения, и коленопреклонения?..."

Линк към пълния текст

Пещерите, за които преднието казва, че са дали подслон на св. Йоан Рилски, преди да уедини в Рила, са няколко. Лично на мен са ми известни още три такива: 1 (за тази пещера легендата говори, че е била негов дом след Рилската пустиня, че се е оттеглил в нея на старини), 2 и тази край манастира "Св. Йоан Пусти" до Враца. "Небесният покровител на България - филм за св. Йоан Рилски" е филм за светеца, който беше недостъпен за широката публика, но вече не е така :)

За да тръгнем към върха, все пак, в този текст, спирам с историческото отклонение.

Връх Бобошевски Руен, 1134 метра

Пътеката за връх Бобошевски Руен (вис. 1134 м.) започва от манастира и в началото съвпада с пътеката за кръста. Преди кръста се отколнява надясно по маркировката с парцалчетата. Това е маркировката. Тя е толкова изобилна, че е чак грозна. Не стига, или поне тогава не стигаше чак до върха. Но няма как да се объркате. Там на върха беше нашият стопаджия и много съвестно боядисваше кръста.

Параклис "Св. Спас" в местността "Куклата"

Река Струма

Слезнахме от върха и се върнахме в манастира. Качихме се в колата и потеглихме надолу към главния път. На кръстовището се озовахме пред табелата за "Св. Спас". Буквално се метнахме в черния път, но за не повече от 100 метра. Озовахме се пред нов параклис, разположен на брега на река Струма, на един приказно красив завой в местност, наречена "Куклата". Свързана е с инцидент, в който се удавило момиченце, което имало кукла. Така или иначе в книгата на Иван Кепов "Минало и сегашно на Бобошево" от 1935 година (всички цитати нататък в текста са от тази книга) на картата местността носи същото име. По брега на реката има ситен пясък, водата е чиста и спокойна и неслучайно беше пълно с палатки. Там се запознахме със следващия ни помощник за деня. Младеж от Дупница, който ни предложи да ни заведе до другите две светини наблизо, храмът "Св. Тодор" и манастирът "Св. Димитър".

Останките на храма "Св. Тодор"

Отбивката за "Св. Тодор" е вдясно от пътя към Бобошево, като се идва от "Св. Спас". На може би 100 метра. Има съвсем кратичък склон за извървяване и се стига до останките на този много стар храм. Неотдавна семейството и приятелите на новия ни спътник бяха възстановили конструкцията, която пази руините от вода, сняг и слънце. Предишният покрив се е бил срутил върху тях.

За първи път за тази църква е съобщил Константин Иречек, който през м. септември 1883 год. пътувал с научна цел през Струмския пролом от село Четирци за Бобошево. Преди да влезе в селото, той се отбил вдясно, разгледал набързо черквата и пише: " Четвърт час пред Боошево под склона надесно ме изненада пак червена черковна развалина св. Тодор - четириъгълен тухлен храм с хубаво кубе и остатъци от груб, червен живопис на тъмна основа; при ликовете на светците имаше славянски надписи, но никъде никаква бележка за неговото съграждане или зографисване. Олтарът като някой долмен може да се върти около своята ос." Дълго време след това тая старина останала забравена. Тепърва след 1928 г. В. Миков отново обръща внимание на черквата св. Тодор и пише: "На 1 км. северно, над Бобошево, в долината на левия (вместо десния) бряг на Струма, се намира полуразрушената църква св. Тодор. Тя е кръстокуполна с вътрешна дължина (без абсидата) 4,81 м. Отвън куполът е осмоъгълен и е снабден с 4 прозорци, през които се осветлява църквата. Съградена е от камък и тук-таме има тухли. Покривът е засводен и откъм олтара, северната и западната част е разрушена. Фреските са още сравнително добре запазени и тяхното прекопиране е наложително, както и запазването на църквата от по-нататъшно разрушение. По план и строеж църквата е от края на XIV." Становището на Миков за състоянието на фреските е оспорено от автора Иван Кепов, който казва: "очите и почти цялото лице на ликовете са избодени, а останалите части - надраскани, та надали би имало някакво значение тяхното копиране. Наистина, тая църква е обявена за старина, но никой не взема грижа да бъде запазена от окончателно разрушение, към каквото вече клони. Още от незнайни времена на Тодоровден тук идва цялото село, извършва се служба и се прави угощение."

Нашият местен гид ни поведе към манастира "Св. Димитър". Той на мотор, ние с колата след него. За целта се върнахме обратно в Бобошево и от там се качихме към хижа "Яна". Минава се покрай мотопистата. Пред манастира има голямо място за паркиране. От хижата има пътека към върха. Ако имате придружаващ транспорт можете да направите изкачването от хижата, а да пристигнете на манастира.

Манастир "Св. Димитър", Бобошево

"Следи и предания за други манастири в Бобошевския Руен не съществуват. Трябва, следователно, да се приеме, че манастирът, в който големият наш светец е престоял известно време "ради обучения" и където е станал черноризец, е бил сегашният бобошевски манастир св. Димитър. Първоначално манастирът се намирал малко нещо по на север над с. Скрино към Пещерата, Боровето и Св. вода, които преданията и до днес свързват с уединяването на светеца, когато напуснал родното село. ...Трябва да приемем, следователно, че през това време Руен и неговите източни подножия били средище, в което бликал църковно религиозен живот, първичното огнище на който били руенските скитове. И само в такова едно средище е могъл духовно да израстне човек като Св. Ивана Рилски, който, ако съдим само по завета му, е владеел напълно и пространно тогавашната образованост и е бил проникнат с възгледите на просветен мъж, дълбоко загрижен за бъдещето на народ и царство. Само по себе си се разбира, че тук добивали духовна отхрана и околните боляри, тук се готвели и духовни пастири на новокръстения наш народ.
Обаче, по незнайни причини, твърде вероятно политически, св. Иван бил принуден да напусне родното място и дълго да се крие из горите на Курилово (има се предвид близкия връх), по пещерите край Струма и по пущинаците на Витоша край Средец. Най-после светецът се укрива и спасява в недостъпната Рила.... Тук прекарал целия си останал живот, събрал около си мнозина сподвижници и по тоя начин турил началото на българското иночество и основа на великата Рилска обител, чиято слава скоро почнала да се носи по всички български земи и да привлича поклонници не само из тях, но и от чужди страни. "Руенският манастир започнал да губи от значението и от влиянието си. "Продължил да съществува и да пръска лъчи на вяра и просвета, но в по-ограничени размери. Неговите монаси продължили ревниво да пазят старите традиции и през византийското робство и през второто наше царство. При завладяването на тоя край от турците манастирът Св. Димитър не пострадал." Бобошево се ползвало с особени привилегии. Не се знае кога, предполага се по време на "кървави разправии" след смъртта на Баязид I между синовете му манастирът е разорен, част от калугерите загинали, а другите се разпръснали. Предполагаем период - 1403 - 1413 година. "По време на любознателния и образован султан Баязид II обаче (1481-1512) манастирът е възстановен малко на югозапад в самата пазва на Руен. През 1488 година черквата е била зографисана, за което ни говори надписът, издълбан на един камък зазидан отвътре над олтарните врата."
Подробният сравнително-исторически и художествен разбор на манастирския стенопис няма да предавам тук. Авторът е изброил изчерпателно достигналите до нас имена на монасите и книжовното богатство на манастира. Селското стопанство на манастира също е описано подборно - какви култури са гледани, какви площи за заемали, колко животни са имали и т.н.
Ще предложа на вниманието ви описанието на събора. "В Бобошевския манастир от памтивека два пъти през годината стават събори: на храмовия празник 8 ноември (стар стил) и в петък след Великден. В по-стари времена тук се изкачвало почти цяло Бобошево. От тъмни зори плещите на Руен почвали да почерняват от народ. Стари, млади, мъже, жени, деца - всички бързат "на свети Димитриа", повечето пешаци, но мнозина и с коне. Всеки е нарамил пълна торба, всеки носи вързоп с храна и питие. Конете също са претоварени с торби и дисаги: погачи, гозби, плоски ракия, бъклици вино. От север под билото на Руен се пъстрее върволица поклонници от Пастух, Скрино, Доброво, Вуково и от западните села на Разметаница. Иде народ и от южните села на Кюстендилско, а от запад през билото се надават поклонници из Осоговията: Койно, Ваксево, Царварица, Четирци, Друмар. От юг пък пристигат на тумби гости от Лисия, Бучино, Драгодан, Бураново, Цървища, Фролаш и други села и колиби. Идат и от татък Струма: Смочево, Бадино, Слатино, Мурсалево, Сопово, Висока могила и др. Събират се множество люде от близки и далечни места не само да се поклонят на светеца, но и да се видят, да си подумат върху своето несносно положение под тежкото чуждо робство. А младите на свобода да се напеят, да се нагърмят, да разперят криле на буйна младост - далеч от всяко чуждо око. При тържествената служба хиляди свещи горят около малкия храм. Егуменът държи слово. Духът на единство крепне, народностното съзнание се държи бодро. Тук ставало взаимно опознаване, извършвали се търговски сделки, оглеждали се снахи и зетове, уреждали се недоразумения и раздори. Всички се разотивали радостни. И заслугата на манастира и на монасите в това отношение била голяма. След службата народът се разполагал около самия храм, във всички помещения, по чудно хубавата долина, наоколо по алпийските поляни, по пътищата и в самата гора. Всяко село, всеки род с приятели и познати се разполагал по зелената морава на гощавка и приказка. След това младите уреждали хора и разни игри: хвърляне на камък, надбягване, борба, стрелба. Вековната гора наоколо ечала от стари песни. ... Всеки оставял по нещо (пари или друг дар) на манастира, което заедно с приходите от собствените му имоти служело да неговата издръжка."
В днешно време нещата са по-различни.
Пътешествието ни приключи в механата в Бобошево, където с голяма мъка и единствено благодарение на това, че бяхме с местен човек, склониха да ни нахранят с каквото имаше готово. Нямаха време за нас. И последващия ми опит показва, че явно съборите от манастира са се прехвърлили в тази механа.
След този ден заведохме 2 пъти по 20 човека на поклонение по светите бобошевски места. Голям интерес представлява също храм "Св. Петка" в село Вуково. Храмът "Св. Богородица" в Бобошево е с размерите на катедрала, но почти никой не ходи на служба там. Наистина е жалко.

Храм "Св. Петка" в село Вуково

Храм "Света Богородица" в град Бобошево

Храм "Света Богородица" в Бобошево

Благодаря за търпението да изчетете всичко. Споделяте, пишете ми, задавайте въпроси. Ако не мога да отговоря, което е твърде вероятно, има кого да попитам :)

„И мирът Му няма край”

* Иван Кепов "Минало и сегашно на Бобошево" от 1935 година - всички цитати в текста са от тази книга

Лека разходка дори още по-близо до София, подходяща за пролетните дни - Голо бърдо

Още свети места в района и връх с интересно име - Село Вуково до град Бобошево - средновековни храмове и връх Издай глава