Билински манастир и Трънски манастир - под закрилата на св. архангел Михаил

Тези дни, с Божията помощ и чрез прекрасната организация на целия екип на музея в гр. Брезник, успяхме да посетим още два манастира в Краището.

Храмът в манастира "Св. архангел Михаил" до с. Билинци претърпя реставрация на много неуспешна предходна реставрация и бе осветен на 25 февруари 2021 г. Във възстановяването и реконструкцията на манастира бяха вложени 560 000 лева европейски средства по Програмата за развитие на селските райони. Ремонтът започна през месец юли 2017 година, а през 2019 година беше обявен за завършен.

Билинският манастир "Св. архангел Михаил" е изграден през късното Средновековие. Местното предание свързва основаването му с Милутин от с. Ярославци. Най-ранното писмено известие за манастира е от 1586 г.*, според което духовната обител е сред първите, установили връзки с Русия. Манастирският комплекс се състои от жилищна сграда и храм. Жилищната сграда е била триетажна, дървена постройка с чардаци в северната си половина. Манастирската църква е дълга, еднокорабна, едноабсидна сграда с проста конструкция, претърпяла няколко последователни поправки. Стенописите на манастирската църква са обявени за художествен паметник от национално значение.

До Освобождението през 1878 г. Билинският манастир е важен книжовен и образователен център за селищата на Граово и Бурела. Богатата библиотека на манастир и килийното училище са просвещавали мнозина свещеници, монаси, обикновени християни. При игумена йеромонах Рисанда Богоев (1853-1893) манастирът достига най-добро материално благосъстояние.

Информация от таблото, което се намира в музея в гр. Брезник.

*Около 30 години след освещаването на черквата. В руските архиви е запазено писмо, което било предадено на руския цар Фьодор I Иванович (1584-1589). Негов автор е Гервасий - игумен на Осоговския манастир. В него става ясно, че при разрушителното земетресение през 1585 г. пострадали сградите на манастира. Игуменът се обръща с молба за финансова помощ за тяхното възстановяване.

Бележката е от статията на Василка Паунова, РИМ Перник, част от статията й в Годишника на Общински исторически музей - Брезник, том III

Посещението до манастира може да бъде съчетано с разходка до кладенеца в село Гърло.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

До Билинския манастир се стига пеша. Колата се оставя на 2 км преди крайната цел и се поема през гората. За кратко време се преодолява значителна денивелация - пътят е стръмен. На нас ни бяха необходими около 30 минути да се изкачим. Усилието си струва. Храмът е чудесен.

Невъзможно е, при липсата на запазени епиграфски паметници, да се уточни годината на посторяването на храма. Могат да се очертаят най-общо десетилетията, когато се е случило това - през 40-те или по-вероятно през 50-те години на XVI век.

Билински манастир "Св. архангел Михаил"

Андрей Грабар в своето изследване, публикувано през 1921 г. обръща специално внимание на: "В апсидата — Богородица „Знамение“ (бюст) с младенеца в сложен медалион (средната рамка на медалиона има сърцевидна форма)."

Моля ви, пазете околното пространство чисто и не използвайте тамошните кошчета, тъй като видимо няма кой да се занимава да събира боклука редовно. Вода по маршрута и на място няма.

Следващата света обител, която посетихме, беше отново "Св. архангел Михаил", но в ждрелото на река Ерма, близо до гр. Трън. По пътя за най-туристическата точка на ждрелото се минава покрай хижата с ресторанта (с прекрасна пъстърва на скара!). Около километър след нея достигате до мост. Преди моста от лявата страна на пътя започва пътеката за манастира. Има табло, но е в храстите и не се вижда от пътя. Следва стръмно изкачване по пътека за около 20 минути. Половината от трасето е обособено със стъпала и парапет. До манастира има чешмичка.

Всички изследователи на манастира са единодушни, че храмът е копие на църквата в Погановския манастир. Първият му изследовател е Константин Иречек.

"Упоменатите особености в конструкцията на тази църква: един кораб, три апсиди, висок притвор под общ покрив и с купол; първия купол, поставен на висок кубически постамент и „нервюрната“ система на куполите — всичко това поставя църквата Св. Архангел в най-близка връзка с църквата Св. Иван в Погановския монастир, отчасти (притворът е съборен) с църквата в Пещерския монастир (Радомирско)....
...Няма съмнение, че хоризонталния корниз на големия купол е преправен по-късно и че преди това пиластрите на тамбура се завивали в арки. Също така храмът е много изгубил от измазване с вар. Не ще съмнение, че под нея стените са имали някакви, макар и най-скромни декоративни мотиви. Известно отличие от упоменатите сръбски паметници представлява кръглата форма на всичките апсиди и на втория купол. В свръзка с този факт е и отсътствието на всякаква архитектурна декорация по стените, съвършено гладки, даже без прозорци. Всичко това създава впечатление на една архаична източна архитектура. Църквата може да се датира от 14—15 в.
Отвътре църквата е била скоро измазана с цемент, и за това от живописта се е запазило много малко. Именно, стенописите в олтара и на прилежащите стени (на едно малко пространство) и, в първия купол (откъслеци). Запазената живопис се отнася към две различни епохи, едни части (купол, триумфална арка и стени) към 14-15 в., другите (апсидата и други дребни парчета) към — нач. 17 в."
Андрей Грабар, ГНМ 1921 г.

"Малко по-на север от монастира, все по течението на р. Ерма се намира прочутото Трънско Жрело, — великолепна игра на природата. Близо до Жрелото, в земледелището на с. Ломница се издига мъчно достъпна височина с име Прекръстие, върху която античният мир е оставил един забравен спомен. Преди 30—40 години, казват трънчани, тук се виждали следи от зидове и един олтарен престол, но сега всичко изчезнало. Само отделни късове от тухли напомнят за някогашен градеж, а „престолният“ камък, по който Иречек прочел седем реда латински надпис) е несъмнено същият, който служи сега за престолна подставка в църквата на монастиря Св. Архангел. Тоя античен жертвеник е забит в олтара почти до половината. На горния му край се вижда скулптиран листен орнамент, а от надписа личат само първите три реда които гласят:
SANCTO
CASEBONO
SACRAM
Над жертвеника е поставена обратно една квадратна (90X90 см.) база на колона от същия травертенов камък, от какъвто е и жертвеника. Най-долната (квадратна) част на базата е 10 см. дебела. Върху нея се издигат три различно профилувани кръгли пояса, най-горният от който има диам. 70 см. Никой не можа да ми каже нещо положително за произхода на тая антична база, но изглежда, че и тя е пренесена от близкото римско светилище, което ако съдим по големината на колоните му, не ще да е било съвсем незначително."

Кръстю Миятев "Приноси към средновековната археология на българските земи", ГНМ 1921 г.

Централният купол на храма "Св. архангел Михаил", Трънско ждрело. С разчитането на надписа в основата на купола се заема екип от учени от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" и най-вече д-р Светозар Ангелов. Пълният доклад от проучването "Надписът от купола на Трънския манастир" е публикуван в IV Годишник на Общинския исторически музей, гр. Брезник. Когато минавате през града, можете да си го купите от музея на цена от 10 лева. Всички публикации в него са много интересни!

Още Андрей Грабар забелязва надписа, който опасва основанието на тамбура (централния купол). Целият надпис не се чете, но темата може да се разбере от запазените части. Между седемте прозореца на купола са изписани седем от пророците, държащи свитъци. Д-р Ангелов разчита и идентифицира надписа: съдържанието е взето от песнопение от цветния триод за третата неделя след Пасха, когато празнуваме жените Мироносици. Тъй като надписът е по-дълъг от мястото, в което е трябвало да бъде вместен, зографът е имал голямо затруднение.

"За възстановяването на пълното съдържание на текста от купола в Трънския манастир, първоначално използвах един ръкопис от манастира "Св. Екатерина" на Синай. ....
Превод: Йосиф заедно с Никодим сне от Кръстното Дърво Тебе - Обличащия Се в светлината като с дреха, и виждайки те мъртъв, гол и непогребан, започна да плаче в дълбоко състрадание и с ридания говореше: "Горко ми, пресладки Иисусе! Слънцето те гледаше висящ на Кръста и се обви в мрак, земята се тресеше в страх и завесата на храма се раздра. Но ето, аз сега виждам Теб, Който заради мен доброволно смърт прие. Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце ще се докосна до нетленното ти тяло? Или с какви песни ще запея за Твоята кончина, Милосърдни? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението, зовейки: "Господи, слава на Тебе!".

Откъс от проучването на д-р Ангелов

Най-топлите благодарности са за моите близки хора от Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в гр. Троян, без които поклонението нямаше да бъде възможно.