Преображенският манастир до Велико Търново

"Движи се пътниче, не спирай, защото всеки пристан е застой"

Отец Матей Преображенски - Миткалото: съвременният покровител на пътуващите хора. Родом от Ново село (Търновско), живял и служил в Преображенския манастир между 1848 и 1851 година.

В дните преди Цветница присъствах на важно събитие в манастира - свалянето на скелето от централната част на храма. Много съм благодарна, че успях да видя реставрираните стенописи на Захарий Зограф. Казаха ми, че преди почистването и реставрацията те са били напълно черни. Днес изглеждат така:

Реставрираните стенописи в Преображенския манастир

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Преображенският манастир е разположен на 7 км от Велико Търново в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Основан е през XI век като метох на Ватопедския манастир в Атон, а получава автономност около 1360 г., когато царица Теодора-Сара и синът й цар Иван Шишман дават много пари за неговата реконструкция и ремонт, за това се нарича още „Сарин" или „Шишманов" манастир. На сегашното си място той е издигнат и обновен през 1825 г. от рилския и светогорски монах отец Зотик (с помощта на още 20 монаси). Сградите му са разположени в правоъгълник около застлан с калдъръм двор, засенчен от стари асми. Главната църква „Преображение Господне" е започната през 1834 г. от участника във Велчовата завера (1835г.) майстор Димитър Софинялията, а след обесването му е довършена от Уста Колю Фичето, който продължава строителството на манастира.

Портретът на отец Зотик в центъра на снимката

През 1857 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход с колонадата. В 1861г. изгражда камбанарията с часовника.

Стенописите в главната църква „Преображение Господне" са рисувани през 1849-1851 г. от възрожденския самоковски майстор Захарий Зограф. Големите икони от иконостаса са от същия майстор. В десния долен ъгъл на храмовата икона „Преображение" той е оставил подписа си, а в северозападния ъгъл на женското отделение е изписал и своя автопортрет, непосредствено до славянските просветители Кирил и Методий. Иконостасът е от тревненски майстори. Особено красива е ажурната резба на царските врати.

Автопортрет на Захарий Зограф

По време на Руско-турската освободителна Война /1877-1878 г./ в манастира е настанена Военна болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. В манастира се пазят ценни икони от тревненския майстор Папа Витан Млади и академично школувания представител на Самоковската школа Станислав Доспевски, братов син на Захарий Зограф.

През 1991, огромно свличане на камъни от скалите над манастира се стоварва върху част от монашеските килии и ги срива със земята. Едно голямо парче се търкаля право към църквата, но по чуден начин се разцепва на две и минава от двете й страни без да я повреди. За щастие няма никакви жертви. Това не е първото срутване на скали над манастира, но както при това, така и при никое от предишните свличания няма наранени хора. (информация от сайта на Велико Търново)

Колелото на живота от Захарий Зограф

Напълно запустяла част от манастирските сгради

Един от скалните късове, паднал в манастирския двор

Много нежни изображения по външните стени

В притвора на храма - любимото ми звездно небе

Още един скален блок, паднал от скалния венец над манастира

Камбана с тегло 500 кг, дарена за манастира от Русия. Не намерих данни какво се е случило, за да е експонат в НИМ, София.

За повече информация можете да потърсите:

Животоописанието на отец Матей Преображенски.

Премълчаната история на отец Матей Преображенски (радиопредаване, време за слушане - 60 мин.)

"Матей Преображенски - съвременникът" филм (25 мин.)

Получих брошура, в която пише, че в родното село на отец Матей можете да гледате "Когато храмът проговори" - приказката на светлината на духа в Ново село. Визуална програма по подобието на "Звук и светлина" в старопрестолния град.

Надявам се да отидете до прекрасния Преображенски манастир!

Послепис:

От Преображенския манастир се вижда Патриаршеския манастир "Св. Троица", в подножието на отсрещния скален венец. Пътят до него е еднолентов, сравнително здрав, но води до трайно заключени порти. Информацията от табелата отпред, че е затворен само в понеделник, не е вярна. Ако все пак решите да отидете до горе, в никакъв случай не предприемайте пътуването с МПС, по-голямо от лека кола.

За село Леденик, кулата и храма там, изографисан също от Захарий Зограф, можете да прочетете тук.

Село Мусина и Зараповски водопад

Велико Търново от друг ъгъл